Щефан Мерзебургер: Берлинале остава верен на историческата си роля

публикувано на 24.02.18 в 11:48

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Весела Владкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В неделя в Берлин завършва тазгодишното издание на кинофестивала Берлинале - единият от трите големи форума за филмовата индустрия. Известен със своите политически послания, фестивалът и тази година даде повод за противоречиви коментари.

Създаден през 1951 година, Берлинале винаги ще се помни като мост между Изтока и Запада. Разделеният Берлин в годините на Студената война бе естествен домакин на културно събитие от световна величина. Днес фестивалът запазва своя облик и често е критикуван, че верен на етикета „най-политическият филмфест“ показва заглавия, които не са задължително и стойностни художествени произведения. Така критиката си обяснява факта, че филмът за клането на норвежкия остров Ютьоя изобщо е стигнал до широкия екран. Заглавието раздели публиката в Берлин заради начина на заснемане - само и изключително в близък план, от гледна точка на жертвите.

Със силен политически привкус е немският филм „Транзит“ по автобиографичния роман на Ана Зегерс от 40-те години. Историята е за бежанци, намерили междинен подслон в Марсилия на път за Мексико - режисьорът разказва историята от времето на Третия райх в сегашно време.

Щефан Мерзебургер е журналист в обществената германска телевизия ЦДФ и дългогодишен кореспондент в Париж и Виена, изкушен както от политиката, така и от киноизкуството. Тази година Берлинале показа няколко филма от Източна Европа, които определено носят политически заряд, обясни той за предаването "Събота 150":

Филм от Полша например разказва за село в дълбоката полска провинция, където при изграждането на гигантска статуя на Иисус Христос, по-голяма дори от тази в Рио Де Жанейро, загива един от работниците и се превръща в мъченик. Тази история може да се интерпретира и политически. Поляците са издигнали в култ жертвите от Смоленск, които в съзнанието на полските управляващи са мъченици. А всъщност филмът разказва много повече за силата на католицизма в Полша. Но политика може да се види не само във филмите от Източна Европа. Берлинале продължава да играе ролята на мост от и към Източна Европа.

Не бих казал, че се прави политика, по-скоро фестивалът иска да остане верен на историческата си роля, придобита през годините, смята Мерзебургер:

Берлинале стартира през 50-те години, когато за първи път в Берлин пристигат холивудски звезди. Тогава тази звездна слава става видима и в комунистическите страни. След построяването на стената Берлин остава дълги години разделен, което се отразява и на програмата на фестивала. Едва през 70-те години на екран в Западен Берлин се появяват първите филми от вече бившата ГДР. В този период започва и затоплянето в отношенията между Изтока и Запада. В годините винаги е имало политически кризи, които са намирали отражението си във филмовото изкуство, така че Берлинале просто е фестивал, останал верен на традицията си да показва тези ленти.

Публиката очаква Берлинале да е фестивал с политически привкус, казва още Щефан Мерзебургер:

Дилемата, доколкото я има, е дали изборът на филми се прави само и единствено възоснова на това дали лентата носи политическо послание, или има и художествена стойност. Да не забравяме, че Берлинале все пак е форум и за документално кино. Но през годините в Берлин са показвани и филми, които действително не отговарят задължително на художествените критерии, които предполага фестивал от тази величина.

Още за финала на фестивала и неговите послания слушайте в звуковия файл.