Самолечението – практики и рискове

В настоящото българско общество сме свидетели на една неблагоприятна тенденция за самолечение, което е опасно, каза в „Хоризонт до обед“ проф. Добрияна Сиджимова, преподавател Маркетинг в здравеопазването във Факултета по обществено здраве към МУ – София и автор на книгата "Рекламата и общественото здраве".

„От една страна, това е самоназначаването на лекарствена терапия. Другият аспект е свързан с изменения на лекарствените предписания, т.е. ние променяме дозировката или продължителността на приема на лекарства. Това категорично е опасно, защото самолечението води до задълбочаването на симптомите и когато пациентът прецени, че не се е справил самостоятелно и отиде на лекар, може заболяването вече да се е задълбочило и да има по-сериозни последици“.

Според едно проучване, направено преди години, всеки българин прибягва към самолечение, а 50% от обществото разчита на лекарска помощ само при тежък здравословен проблем, каза тя и обясни някои от причините, поради които се прибягва до самолечение.

„Първо – степента на неудовлетвореност на здравноосигурените от системата. Хората осъзнават необходимостта за здравето ни да се грижи лекарят, но достъпът до лекаря, разходите, времето което се губи, доста пъти ни карат да се доверим на това, което чуваме по телевизията, или на това, което четем в интернет. Рекламите са нож с две остриета – повишават здравната култура, но и внушават излишно самочувствие и компетенция в областта на здравето“.

"По отношение на антибиотиците – това е един световен проблем. СЗО работи от повече от 30 години в тази насока да се отчита това мониториране на антибиотичната консумация. В България това също е един немалък проблем, защото режимът е особено либерален. По закон аптеките нямат право да продават антибиотик без рецепта, но това се случва", каза проф. Татяна Бенишева, преподавател по Лекарствени регулации, фармакоикономика и мениджмънт в здравеопазването в Медицинския университет в София.

„Ние посягаме към антибиотиците и в крайна сметка те стават неефективни за заболявания, за които в други страни, защото там е ограничена антибиотичната консумация, те действат“, каза тя и посочи като пример Скандинавските държави.

Предстои на второ четене да се разгледат промените в Закона за лекарствата, които регламентират паралелния износ. Във връзка с това дали промените до момента, с идеята да има електронен регистър, ще заработят така, че да не изчезват лекарства от българския пазар, проф. Бенишева каза:

„Много се надявам, че след като го залагат в закона, в рамките на четири месеца от въвеждане на закона да въведат такава електронна платформа и това нещо да се случи. Но за мен е голям въпрос как ще се случи, тъй като няма единна номенклатура, изработена между Каса, между търговци на едро, между аптеки. И как ще стане това нещо за четири месеца, за чия сметка? Това е един вид информационна система всички тези играчи да бъдат вързани заедно и всички тези различни лекарства да бъдат изписани по начин, който всички по един и същи начин да разпознават и да четат“.

В звуковия файл можете да чуете анкета на Надежда Николова и интервюта на Гергана Хрисчева с проф. Добрияна Сиджимова и проф. Татяна Бенишева.