Кристоф Бендер: Споразумението за бежанците между ЕС и Турция работи, защото и двете страни имат изгода

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Споразумението за бежанците между Анкара и Брюксел функционира, макар и не напълно, защото и двете страни имат изгода от него, коментира в „Събота 150“ Кристоф Бендер - заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност, който участва в представянето на доклада „Дискретния чар на лицемерието“ в София и специализира в миграционния аспект на отношенията ЕС-Турция. Това споразумение е работещо до толкова, доколкото броят на бежанците, които се опитват да достигнат гръцките острови в Егейско море драстично спадна, каза още той и но допълни:

„От друга страна обаче Европейският съюз, респективно Гърция, не сме съвсем коректни. Ние не прехвърляме бежанци от Турция в Европа, както е предвидено в чл. 4 на споразумението. Освен това не прехвърляме и бежанци, които са достигнали до гръцките острови, обратно в Турция. Защото сделката предвижда прехвърлянето на мигранти, които са пристигнали на Егейските острови на Гърция и за които е ясно, че могат да получат справедливо разглеждане на молбите им за закрила в Турция, да бъдат връщани в Турция“.

56 хиляди мигранти са пристигнали на гръцките острови от сключването на споразумението преди две години насам, а от тях само 1500 са върнати обратно в Турция. Около 40 хиляди мигранти са прехвърлени от островите към вътрешността на Гърция, а оттам те лесно продължават пътя си към Централна и Западна Европа, коментира той.  

След април 2016 г., когато Балканският маршрут беше затворен, броят на бежанците драстично е намалял. И въпреки това, в този период около 170 хиляди иракчани, иранци, сирийци и афганистанци са пристигнали в Германия и Австрия и са подали молба за предоставяне на бежански статут, каза Бендер и той посочи като добър пример системата за получаване на бежански статут, по която работи Холандия. Процедурата трябва да се извършва в страната, в която пристигат мигрантите, но по-важният въпрос, според него, е как да се процедира с онези, които нямат право на закрила.

„При отказ на статут, ЕС трябва да се договори със страните на произход да приемат гражданите си обратно. Но тази договорка е възможна само, ако Европа предложи нещо срещу това искане. … Такова споразумение на практика е споразумението с Турция. Европа обаче трябва да е готова и да приеме известен брой мигранти от тези държави по определени квоти, с работни визи или визи за студенти“.

Споразумението с Турция работи, защото и двете страни имат интерес от него, каза той.

„Споразумението работи, макар и не напълно, но за това, според мен ЕС е виновен повече, отколкото Турция. И двете страни имат интерес от него. Нека не забравяме, че едно основно искане на Турция в тази връзка беше либерализацията на визовия режим, а за това в момента и дума не може да става. Така че не бих разглеждал Европа като заложник на това споразумение с Турция“.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.