Николай Кожанов: Кремъл ще използва иранската тема за нормализиране на диалога с Европа

„Ситуацията ще зависи в по-голяма степен от стратегията, която ще изберат европейските компании и правителствата на страните от Европейския съюз. Без тяхната помощ, без формирането на единен блок с тях в защита на Иран, Русия едва ли ще може да предложи нещо ефективно.“

Запитан може ли политиката на силен натиск на американския президент Доналд Тръмп и срещу Русия, и срещу Евросъюза да доведе до някакво сближаване между тях или все пак европейските чиновници ще останат верни на Вашингтон Николай Кожанов отбеляза:

„Не се наемам да говоря от името на европейските чиновници, а и не съм специалист по външната политика на Евросъюза. Ако говорим за подхода на Москва и Кремъл, то несъмнено е налице желание да се използва иранската тема за укрепване или в някакъв смисъл нормализиране на диалога с Евросъюза. От друга страна мисля, че Кремъл е изкушен от идеята да използва ситуацията, за да внесе разкол в отношенията между европейците и американците. Мисля, че в скоро време ще видим нови опити на Москва да подклажда разгорелия се пожар на раздора между Брюксел и Вашингтон.“

Подходът на Иран ще зависи в голяма степен от политиката на Европейския съюз, прогнозира Кожанов:

„На този етап европейците заявиха, че не са съгласни с подхода на Тръмп, че не възнамеряват да подкрепят нов санкционен режим, а са заинтересовани от запазването на ядреното споразумение. Сега Иран очаква да види доколко тези думи ще бъдат подкрепени с дела. Сметката на иранците е проста. Техеран използва Русия и руската карта за оказването на своеобразен психологически натиск срещу Запада: „Вижте, ако не ни помагате, още повече ще се сближим с Русия“. Всъщност в Техеран много добре разбират, че икономически, а и политически Русия не може пълноценно да защити Иран от санкциите. Единственият пълноценен играч, който може да направи това са европейците. Ако те оправдаят очакванията на иранците, то Иран ще остане верен на принципите на Съвместния всеобхватен план за действие. Това е в негов интерес. Ако обаче европейците не успеят и санкционният натиск се увеличи, то можем да очакваме излизане на Иран от сделката. Този вариант е краен и крайно нежелателен за иранците.“

В отговор на въпрос как ще се отразят споровете около иранската ядрена програма на ситуацията в Сирия иранистът посочи:

„Мисля, че е възможно развитие на ситуацията в няколко посоки. Първата, вероятно много положителна за Москва и Анкара, предвижда по-активно взаимодействие на Иран с тях. Тук освен санкциите, в голяма степен роля играят и опитите на американците, и даже на европейците да омаловажат значимостта на процеса от Астана. В резултат на което на неотдавнашната среща в Астана между представителите на трите държави видяхме необичайно единодушие между Анкара, Техеран и Москва. От друга страна принципно не бива да изключваме, че действията на Иран в Сирия ще станат по-сдържани. Техеран не иска да дава на американците поводи за приемането на допълнителни икономически санкции и обвързването им с неговата агресивна регионална политика. В резултат на това виждаме, че през последните месеци иранците се стараят да не изострят много отношенията си с израелците. Дори и двете страни да си разменят удари, то тези удари не получават глобално развитие.“

Каква беше целта на посещението на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Москва на 9 май и получи ли той от Владимир Путин това, за което дойде?

„Посещението на Бенямин Нетаняху беше свързано с присъствието на Иран в Сирия. За израелците е много важно да получат от Москва гаранции, че Русия няма да допусне използването на южните територии в Сирия за активни провокации срещу Израел от една страна. От друга също така беше важно да се сверят позициите в условията на променящата се обстановка. Беше нанесен удар по сирийските системи за противовъздушна отбрана. Включително беше демонстрирано, че руският зенитно-ракетен комплекс „Тор“ е унищожен. Явно това беше сигнал към Москва. Как ще се развива ситуацията в бъдеще? Мисля, че би било по-благоразумно да не се правят прогнози, а да се изчака.“

Според Николай Кожанов, Русия е принудена да играе да се нагърби с ролята на посредник между Иран и Израел без особен ентусиазъм

„Отношенията с Израел са важни за Русия по ред причини, както и добрите отношения с Иран. Изглежда най-големият кошмар за Русия е прекият сблъсък между тези две държави. В тази връзка се създава доста сложна ситуация. От една страна Русия не може да оказва силен натиск върху нито една от тях. От друга Русия е в добри отношения и с двете страни, в резултат на което ролята на посредник й подхожда.“