С празнични шествия и тържества, в цяла България беше честван Денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост. Традиционното шествие в София премина по булевард "Цар Освободител" и завърши с тържество до Паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека. 

В началото на официалната церемония духовници отслужиха тържествен водосвет. Празникът започна в 10 часа пред Министерството на образованието и науката. Оттам тръгна и празничното шествие, в което се включиха ученици, духови оркестри, мажоретни състави и фолклорни ансамбли. Шествието бе предвождано от президента Румен Радев. Възпитаници от Духовната семинария носеха иконата на Светите братя Кирил и Методий. При преминаването през Народното събрание в шествието се включиха ръководството на БАН и народни представители. Пред Софийския университет се присъединиха и от ръководството на учебното заведение. 

Церемонията започна с приветствие от Българския патриарх Неофит, прочетено от представител на Българската православна църква:

"Във все повече глобализиращия се и забравящ своите духовни основи свят, в който живеем, образите и примерът, оставени от нашите велики просветители, са ни по-нужни от всякога. В същността и смисъла на тяхното дело е залогът на нашето съхраняване като народ и за пребъдването на онази държава на духа, в която изразената на нашия роден език православна християнска вяра бе превърнала някогашна България.

Нека внимаваме над себе си и над собствената си идентичност и не допускаме да се влияем лесно от бързо преходните и съмнителни ценности на този век, но да стоим здраво в православната си християнска вяра и да пазим като най-свято и скъпо наше наследство завещаната ни от Светите равноапостоли братя Кирил и Методий и от всички техни ученици и последователи наша православна духовност, книжовност и култура. В тях и в тяхното съхраняване и продължаване е съсредоточено всичко онова, което ни прави народ и което ще ни съхрани и занапред“.

По пътя на духа и знанието всички българи имат една щастлива орис – българския език. Правописът е първият урок по демокрация. За да се постигне свободата на словото, първо трябва да се владее самото слово. Най-важната стъпка, за да растат децата в просвета и знание, обаче е свободата на духа, каза в словото си президентът Румен Радев.

„Ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството, а това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни. Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. Днес оплакваме свободата на словото, но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото. Третата стъпка е знанието. Всеки го трупа според своите способности и усърдие, но и най-ученият не трябва да забравя смирението. Най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава даром и завинаги – тя се отвоюва ден след ден – със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска“

Радев призова да съумяваме да съхраним езика си и пожела на учениците да бъдат грамотни, свободни и достойни: "Днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Днес празнуваме знанието и просветата, невежеството няма празник. Пожелавам на всички вас, скъпи ученици, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски – сеятели на правдата, грамотни, свободни и достойни. Поклон пред святото дело на българския учител! Успех по пътя към знанието на вас, скъпи ученици! Честит празник!“. 

Кметът на София Йорданка Фандъкова поздрави столичани с празника:

"27 години преди Освобождението на България нашите възрожденци започват да празнуват великото дело на Светите братя Кирил и Методий. И както пише в своите спомени българският учител Йоаким Груев: "От година на година тържественото празнуване се обобщи из цяла България и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна до всеобщ народен Великден". Тази великденска тържественост на Деня, както по-късно ще я нарече Иван Вазов, се усеща и днес. Това е нашият просветен Великден! Всеки 24 май ние празнуваме възраждането на знанието като сила и духовно единство, като общ словесен небосвод, който ни прави народ с бъдеще".

Фандъкова изрази мнение и за реформата в образованието: "Зад всички допълнителни финансови средства за заплати, за курсове за квалификация, за модерни класни стаи и оборудване, зад всички нови учебни програми и съдържание, стои една голяма цел – да възродим учителската професия като мисия, да върнем онзи заряд, които български учители винаги са имали – на лидери, които водят, които показват посоки, които откриват хоризонти пред децата ни. Аз искрено вярвам, че най-истинската кауза, която може да обедини нашата обща енергия и стремеж, е образованието".