Нова постановка на „Бал с маски” на Будапещенската опера

Но да се върнем към премиерата в Будапеща! Постановката на италианския режисьор Фабио Череза тече гладко и е визуално привлекателна. Но съдържа несъответствия по отношение на сюжета и психологическите характеристики на главните герои. Второто действие, например, се развиваше в зала за пушене на опиум. Това е символично, разбира се, проекция на страшните видения на Амелия. Но струва ми се, че странните фигури от подземния свят и гейшите би трябвало да изчезнат след появата на Густаво и заговорниците. И още: прощалната сцена на Амелия и Густаво тук се развива в кабинета на Краля, въпреки че в оригинала те се сбогуват в балната зала под звуците на прекрасната меланхолична бална музика на Верди. В тази постановка Ренато не е секретар, а незначителен дворцов художник. Приятелството между Густаво и Ренато, както и доверието между Краля и пажа също не са добре изведени.

Невероятно бавните темпа, които задаваше италианският диригент Микеланджело Маца в първо действие, направиха така, че енергичната и грациозна музика на Верди да звучи почти скучно. За щастие, дирижирането му след това беше много по-убедително, а в най-добрите моменти оркестърът звучеше над средното ниво!

В първия състав тенорът Атила Фекете в ролята на Густаво най-напред пееше много равно, докато в последното действие беше много изразителен и в драматичните, и в лиричните части. Тенорът във втория състав – Михайло Малафи, би трябвало да изпълнява по-лирични партии, а не Густаво. Той има приятен глас, но оркестърът го „покрива”. Освен това не успяваше да изгради фигурата на краля, а само се „носеше” от една сцена към друга. Амелия на сопрана Естер Шимеги беше елегантна и чувствителна, докато при Силвия Ралик – по-силна и страстна. И двете пееха убедително, нюансирано и стабилно във височините. В първия състав Александру Агаке направи в ролята на Ренато наистина незабравимо изпълнение в трето действие, което се превърна в кулминация на спектакъла. Във втория състав Левенте Молнар не беше убедителен във високия регистър и не можа да пресъздаде добре героя. В премиерния спектакъл Бернадет Фодор като Улрика показа добра вокална техника, но тя е твърде млада за тази роля. Бернадет Видеман в другия състав беше завладяваща във втората картина с мощния си дълбок глас и силно артистично присъствие.

Новата постановка на „Бал с маски” не получи бурни овации, имаше по-скоро умерен успех. И въпреки че след повечето арии, дуети и ансамбли имаше аплодисменти, за мен остана загадка защо те бяха толкова слаби, едва чути след прекрасната ария на Силвия Ралик "Morrò, prima in grazia". Този умерен успех, разбира се, е резултат от многото различни мнения на хората в публиката. Например на излизане от залата чух една елегантна жена да възкликва: "Беше чудесно!", докато пълничкият господин до мен мърмореше: "Скандал!" Но най-изненадващото беше, когато дама на средна възраст обясняваше на приятелката си: "Хубаво, хубаво, но оперета! Това е истината!”

Ако трябва да обобщим, новата продукция на „Бал с маски” е доста противоречива, но музиката на Верди и опитните изпълнители успяват да преодолеят трудностите и да оставят добро впечатление!

* До 2019 г. сградата на Унгарската държавна опера в Будапеща е затворена за ремонт и спектаклите се провеждат в Театър „Еркел”.