Художникът Петко Дурмана: Проектът "Бронзовата къща" е пълна мистификация

публикувано на 07.06.18 в 12:01

Бронзовата къща трябва да символизира символичния преход между българското и австрийското председателство, но реализацията й забуксува във времето.

Снимка: БГНЕС

Интервю на Валерия Николова с Петко Дурмана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Скандален запис от изявления на живеещия в Австрия български скулптор Пламен Деянофф във виенската галерия "Кунстхале" повдигна много въпроси около проекта му за инсталацията "Бронзовата къща", която трябва да бъде издигната на мястото на бившия мавзолей в центъра на София.

Предвижда се конструкцията да бъде изградена от масивни бронзови елементи и според автора е вдъхновена от традиционната българска архитектура. Проектът се реализира по инициатива на австрийското посолство у нас по повод предстоящото европредседателство на страната, което ще последва българското, а символичното начало на проекта бе дадено в началото на май. Деянофф печели проекта без конкурс след бурни дебати в Столичния общински съвет и противоречиви реакции в артсредите у нас.

Във видеото, свалено от сайта на "Кунстхале" се вижда как авторът на „Бронзовата къща“ Пламен Деяноф разказва за проекта си в разговор с кураторката Ванеса Йоан Мюлер на 28 март тази година. Там Деянофф с доза насмешка към България коментира, че политиците у нас са го научили как да заобикаля правилата - как да стигне до реализация на проекта със заобикаляне на процедурите и как инсталацията да остане в общественото пространство по-дълго от оповестения срок от една година.

Този проект не се предлага за първи път у нас. Това е второто му предлагане след Търново 2011 година, където е бил с по-амбициозна визия. Това обясни в предаването "Хоризонт до обед" художникът Петко Дурмана, който е част от фейсбук група за обсъждане на публичното изкуство, нееднократно излизала с позиция по темата:

"Там той беше представен като осмото чудо на света, като уникално произведение, което ще бъде по-тежко от Статуята на свободата, по-скъпо от къщата на Мадона в Маями и по-странно от Лувъра в Париж. Тогава беше обяснено, че всички световни колекционери дават пари за него, а най-големите музеи го подкрепят. Ако трябва да сме честни, повече го гледахме като куриоз, защото така представен, проектът не звучи особено сериозно."

Специалисти като скулпторът и преподавател проф. Велислав Минеков са заявили, че подобна конструкция технологично не може да се изпълни от бронз, уточни Дурмана.

Целият проект по думите му е останал една мистификация:

"Всичко, което зададохме като въпроси, открито писмо, остана. И всичко ми се изясни, когато гледах това представяне (на Деянофф в Кунстхале). Той си отговаря съвсем искрено на всички въпроси – че е измислял височина според това пред кои политици го е представял. Ако политиците са скептични той е увеличавал височината. „Позлатявал“ го е, според това какво искат. Цялата идея за Хрельова кула е само, за да го пробута на политиците. Много подигравателно, обидно е отношението."

Петко Дурмана определя случая като абсолютен скандал:

"Начинът, по който беше поставено, тотално игнорирайки мнението на специалисти, експерти, граждани. Общественото мнение е изключително негативно срещу този проект, иронично. Това, че той е отишъл и го е представил като собствен героизъм, както е успял да излъже и политици, и общественост, и го прави подигравателно. Технологично никой не може да каже нищо, защото никой не е виждал такъв проект. Вече започвам да си мисля, че и в Общината никой не е виждал такъв проект. Никой не е виждал проекта, технически спецификации и така нататък. В отговора на главния архитект, който ние сме получили, това също остава неясно - той избягва да отговори за това. Никой не знае финансовата страна, това също е голяма мистерия - кой плаща. Досега се знае със сигурност само, че общината е платила за основата."

Цялото интервю по темата чуйте в звуковия файл.