Кристиян Бояджиев: Музиката е като любовта, сама идва при теб

„Музиката идва при теб в моменти, които не можеш да определиш. То е като любовта, просто е, няма какво да търсиш в дълбочина, само идва при теб. Сядам и импровизирам. Но аз не смея да се нарека композитор. Композитори са Хендел, Бах, Петър Ступел. Аз просто правя музика“. Това сподели в предаването „Нощен Хоризонт“ Кристиян Бояджиев - композитор, аранжор, музикален продуцент, автор на музиката към песните на едни от най-популярните ни изпълнители. Той има близо 400 записа и над 500 аранжимента, носител е на редица награди, включително и на „Златен Орфей“.

Според Кристиян Бояджиев днес създаването на музиката е технологично - „има 7-8 автори на една песен, мисли се как парчето ще бъде продадено, а понякога в такива екипи няма истински музиканти, за сметка на хора, които разбират предимно от бизнес".

„Всичко е фрагментирано. Животът ни е фрагментиран. Знаем все по-малко за все повече неща. Нямаме време да влезем в дълбочината. Знаем в насипно състояние хиляди работи. Всеки започна да прави музика. Технологиите дават възможност в момента, в който измислиш нещо, да го пуснеш. Нямаш нужда да чакаш ред в радиото, да получиш време. Всичко става на мига, всичко вече е бързо хранене, във всяко отношение. Който е захапал от едно чаровно време, има нужда от истинските неща. Джазът все още е едно убежище. Там животът продължава да го има. Но за поп музиката, за тези пластични продукции, това не важи“.

По думите на композитора, една добра мелодия позволява различни видове хармонизиране и затова няма проблем една песен да бъде харесвана от различни поколения.

„Текстовете са много важни. Има песни, в които текстът просто трябва да го има, и ако вземеш един празен като съдържание текст и му направиш музика (защото музика може да се направи и по телефонния указател), и дадеш това на един прекрасен изпълнител като Орлин Горанов, Васил Найденов, то какво тези певци ще внушат на публиката? С празните думи ти убиваш изпълнителя. Нямаш това право“.

Кристиян Бояджиев призна, че това, което му липсва, е словото, думите, употребата на българския език и смисъла му:

„Добрите думи и фрази, изречени на глас. Запазването на нашия език в една песен би подействало по по-добрия начин. Една песен може да е провокативна, но не е задължително да звучи просташки. Ние губим езика си. Загубим ли езика си, изчезваме и ние“.

На въпрос за лидерите в обществото – има ли ги, кои са те днес, музикантът сподели, че „във всяко време има светулки“.

„Никога светът не е оставал без светлина. Това е част от вселенската хармония“.

В „Нощен Хоризонт“ Кристиян Бояджиев изрази щастието си, че е живял и творил в средата на хора, на които винаги е можел да разчита. Той си припомни и времето и как е написал музиката към първата си песен – „Размисъл“ по текст на Мишо Белчев.

„През 1979 година видях на пианото на баща ми, който също е музикант, песен за Петър Чернев. Седнах и се получи нещо. Изсвирих го на баща ми, той го хареса. И така почти на шега стана първата песен“.

Още от Кристиян Бояджиев за музиката и философията за живота чуйте в интервюто на Виктор Димитров в звуковия файл.