Константин Проданов: Плоският данък и демокрацията не са съвместими

Данъчната политика е сериозна тема, която обаче остава извън центъра на политическото внимание. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ финансистът Константин Проданов, доскоро лидер на АБВ. Според него на страната е необходима „справедлива и икономически издържана“ данъчна система. Трябва да бъдат разрешени два основни въпроса, за да може да се изгради „едно справедливо общество, което просперира“:

„Първо е как да произвежда то достатъчно от някакъв икономически продукт, който останалият свят да иска. Вторият въпрос е, след като произведем този продукт, как да се разпределят благата от него, така че, първо, да е справедливо и, второ, да създава правилните стимули. Данъчната политика касае втория от тези въпроси и именно затова е основополагаща. Въпреки това по нея не се говори, не се дискутира, счита се за нещо прекалено експертно. Затова сме се докарали дотам, че от 10 години България има не европейски тип данъчна система, а някакъв феодален – латиноамерикански или средноазиатски тип“.

Настоящата система товари „в много голяма степен именно най-бедните и уязвими слоеве“, защото основната част от данъчните приходи идват от косвени данъци като ДДС и акцизи. Страната ни е единствена в ЕС, в която има плосък данък без необлагаем минимум, допълни Проданов. Няма различни ставки ДДС за храни, медикаменти и т.н., което води до задълбочаване на неравенството.

„Заради максималния осигурителен праг имаме крайно регресивна данъчна система. Ще ви дам пример – ако заплатите ви на месец е до 3000 лева, отчисленията ви в осигурителните фондове от нея са около 33%. Ако е 10 000 лв., отчисленията са под 10%. Това е абсолютно безобразие“.

Според Проданов наличието на необлагаем минимум би оставило повече разполагаеми средства сред хората с най-ниски заплати и нямаше да сме свидетели на толкова протести, ако имаше такъв:

„Това са допълнително 40-50 лева на месец в джоба на всеки българин, тоест, ще може да си позволи по-лесно да купува горивата.

Вторият проблем с това изкривяване и издърпване на средства чрез несправедливата данъчна система, чрез експлоатация и така нататък към върха на хранителната верига, е, че този 1% на върха използва тези пари не за инвестиции, а основно за да деформира политическия процес“.

Финансистът определи като „безумна“ надценката, която дистрибуторите и  производителите на горива поставят, но подчерта, че държавата има лостовете да промени това:

„Няма такова нещо като „пазарът“. Във всяка една държава, ако има политическа воля, управляващият елит може да направи тези промени. Как във всички тези други държави – 24 от 28-те държави в Европа, пазарът действа по един начин, а само при нас – по различен…

„Аз твърдя, че не са съвместими плоският данък и демокрацията“, заяви Проданов и изтъкна, че много държави в Източна Европа като Латвия, Албания и Словакия са се отказали от него. МВФ също се е обявил за прогресивни данъци, коментира той.

„Една от причините да има недостатъчна обществена подкрепа за промяна на данъчна система в България е, че дори тези политически сили, които би трябвало да са най-активни в защитата на прогресивното облагане, дават във времето разнопосочни сигнали, което обърква хората. Оставям настрана, че плоският данък у нас е въведен от лява партия, но впоследствие те няколко пъти си променят позицията и първо казват „ще го махаме“, след това „не, няма да го махаме“ след това само „необлагаем минимум…“.

За разлика от левите партии, защитниците на плоския данък не си променят мнението и това създава впечатление сред обществото, че те са по-прави, коментира бившият политик.

Настоящите протести „третират симптома, а не на заболяването“ и това ги прави по-лесни за обезсилване, обясни той. Държавата се тресе от протести от няколко години, но винаги по конкретен повод и това прави лесно изпускането на напрежението:

„Не адресират въпроса, че трябва да променим системата, която в момента е направена така, че да облагодетелства малцина на върха“.