Отказът на Германия от въгледобива: 40 млрд. евро субсидии, социалната и политическата цена

4
ТЕЦ на лигнитни въглища в Боксберг, Германия. Правителствена комисия препоръча пълен отказ от въгледобива най-късно до 2038 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Комисия за растеж, преструктуриране на икономиката и заетост - това е пълното име на органа, взел тази седмица ключово решение за бъдещето на германската икономика. В следващите 20 години - до 2038 г., Федералната република ще се откаже напълно от въгледобива като източник на електрическа енергия.

„Историческото“ решение, както го определиха експерти и журналисти, е съществен принос към намаляването на вредните емисии не само в Германия, но и в цяла Европа. Но от него има и засегнати - девет хиляди работни места са директно застрашени, други 18 хиляди индиректно са свързани с въгледобива.

Отказът от въглищата има и политически оттенък - сключеното споразумение идва в началото на важна за източногерманските провинции година. В три от тях предстоят регионални избори, а крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е на път да отбележи най-добрия си изборен резултат именно в провинции, пряко засегнати от декарбонизацията на енергийната система.

Цената - 40 млрд. евро

40 милиарда евро ще струва отказът от въгледобив на федералния бюджет. Средствата са за Рейнската област, но основно за Лаузиц на границата с Полша, обяснява д-р Патрик Грайнхен, директор на НПО „Агора“ за проучвания на климата в Берлин.

„За мен споразумението е много стабилно, защото в комисията, която постигна този компромис, бяха представени всички заинтересовани страни - от министър-председателите на провинциите, където въгледобивът е основен поминък, през синдикатите, работодателите и граждански сдружения до природозащитниците“, казва той.

„Политиците, които сега поемат щафетата, не могат да не изпълнят споразумението. Това решение е много важен сигнал и към света“, допълва д-р Бригите Кнопф, генерален секретар на научно-изследователския институт Меркатор за глобалния климат, и продължава:

„Германия се опитва сега да поправи грешки от миналото. Защото още преди 10-15 години беше ясно, че въгледобивът няма бъдеще, и въпреки това той беше развиван в източногерманските провинции. През всичките тези години ние проспахме много възможности да преминем към чиста индустрия. Така че за мен това решение е шанс, който трябва да изпълним със съдържание“, посочи тя.

Канцлерът Ангела Меркел получава доклада на Комисията за растеж, преструктуриране на икономиката и заетост, препоръчващ отказ от въгледобив до 2038 г.

Многолик законодателен пакет

Канцлерът Ангела Меркел обеща вчера да изпълни със съдържание постигнатия компромис и до май да внесе в Бундестага законодателния пакет. Колко многолик е той, става ясно от думите на д-р Грайнхен.

„Германия сама си е поставила за цел, до 2030 г. да намалим вредните емисии с 55 процента. Отказът от въгледобив е само част от този пъзел. А той включва транспорта, т.е. преминаването към електроавтомобили, включва намаляване на потреблението на газ и мазут за отопление, както и топлоизолацията на сградите. А най-тежкият проблем всъщност е декарбонизацията на индустрията, където трябва да заменим природния газ с т.нар. „зелен водород“ - синтетично гориво, което може да съхранява произведеното излишно електричество. Така че отказът от въгледобива е само една стъпка към пълната промяна на германската икономика, ориентирана към устойчиво развитие в бъдеще“.

„Цената на въглеродните емисии в Европа значително се увеличи. Тя достигна 25 евро за тон, а това прави централите на въглища нерентабилни. Редица страни в Западна Европа отдавна решиха да се откажат от въглищата - Италия, Финландия, Великобритания и др. Според мен съвсем скоро това решение ще вземат и страните в Източна Европа. Да строиш нови ТЕЦове вече не си струва, а съществуващите няма да могат да работят вечно, защото икономически не е изгодно. Така че според мен до 2040 г. и в Източна Европа вече няма да се добиват въглища“, прогнозира д-р Грайнхен.

Намаляването на вредните си емисии с над 50% отговаря на заложеното в Парижкото споразумение за климата ограничаване на глобалното затопляне с два градуса.

„Декарбонизацията на германската индустрия обаче е заложена за след 20 години, което не е в духа на климатичното споразумение от Париж“, смята д-р Кнопф. И допълва:

„Друг е въпросът, каква ще е социалната цена на постигнатия компромис за затваряне на мините. Най-голямата част от споразумението от 400 страници коментира именно това“.

Полицията маха екоактивисти, блокирали улица пред икономическото министерство в Берлин в протест срещу бавния отказ от въглища на Германия.

Регионални избори в Източна Германия и дебати за социалната цена

Социалната цена тепърва ще се превръща в основна тема на обществения дебат в Германия. За добро или за зло решението за отказ от въгледобива дойде именно в годината на три ключови регионални вота в Източна Германия.

„Предстоящите регионални избори, разбира се, повлияха на преговорите. Министър-председателите на Бранденбург и Саксония се пребориха за много сериозни субсидии от федералния бюджет. Според мен те успяха да договорят възможно най-добрите условия за икономическия и социален преход, който предстои след затварянето на мините“, коментира климатологът д-р Грайнхен.

Допълва го политологът от университета в Дрезден проф. Ханс Форлендер:

„Например преместването на висши училища, научни институти, подобряване на транспортната инфраструктура, електрификацията на жп линиите, което значително ще подобри транспортните връзки до останалата част на Германия, откриване на нови училища и детски градини, и т.н.

От сега е ясно, че декарбонизацията на енергийната система на Германия ще е основна тема по време на предизборната кампания в Източна Германия.

„Но обещаната финансова помощ, която за Лаузиц е в размер на 16-17 милиарда евро, е сигналът, че хората ще бъдат социално обезпечени“, подчертава политологът от Дрезденския университет. „Става дума за едно голямо предизвикателство, което ще отнеме години - преминаването от въгледобив към други индустрии, които да осигурят заетост“, обяснява проф. Форлендер.

„В този смисъл споразумението носи предимства за източните провинции, но това не означава, че няма политически сили, които няма да употребят компромиса за предизборни цели. Крайнодясната, популистка и националистическа партия „Алтернатива за Германия“ ще говори за закритите работни места. А Зелените ще кажат, че тази първа стъпка не е достатъчна и е закъсняла“, каза проф. Ханс Форлендер.

„За предстоящите избори от решаващо значение обаче е, че демократичните партии в Източна Германия, т.е. управляващите партии в Саксония и Бранденбург, успяха да постигнат компромис и да договорят цял пакет от конкретни мерки за преодоляване на негативните последици от отказа от въгледобивната индустрия“, посочва той.

Протест на екоактивисти от „Грийнпийс“ до ТЕЦ срещу използването на въглища в Германия.

Как Левицата и „Алтернатива за Германия“ ще експлоатират темата

Зелените нямат особено много последователи в Източна Германия. За разлика и въпреки фантастичните им изборни резултати от миналата есен в западните провинции Бавария и Хесен. Интересно е, как ще води кампанията си „Алтернатива за Германия“ сега - обещаните милиарди евро структурна помощ на практика ѝ отнемат ключовите послания, че хората за пореден път ще останат без работа и ще бъдат пренебрегнати от федералното правителство в Берлин.

„Споразумението отнема на „Алтернатива за Германия“ част от аргументите и няма да ѝ позволи да води кампанията си на тази основа. От друга страна партията не може да се лиши от тази тема, както и от темата миграция. Така че за останалите формации ще е от особена важност да успеят да представят споразумението добре, предвидените мерки в него да стигнат до хората и посланието на компромиса да бъде разбрано от гласоподавателите. Защото предвидените средства за прехода от въгледобив към други, чисти индустрии в тези райони на практика са именно за хората, които тази есен ще гласуват. Е, разбира се, все още говорим за обещания и до изборите нищо конкретно няма да е изпълнено“, посочва проф. Форлендер.

Това е вятър в платната на Левицата, бившата компартия в ГДР, която продължава да е особено силна на изток.

„Левицата ще води кампанията си с посланието, че се закриват работни места и регионът ще загуби идентичността си. Това важи с особена сила за Лаузиц, където въгледобивът е не само основен поминък, но и част от културната идентичност и историята на този регион. Той винаги е бил работнически регион, където, естествено, се гласува за Левицата. Въпросът е колко добър ще е резултатът на „Алтернатива за Германия“, особено в Саксония, където не е изключено дори да спечели изборите, отбелязва още политологът Ханс Форлендер.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59