Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Психиатърът проф. Вихра Миланова

Расте броят на психичните разстройства, провокирани от стрес

Днес е Световен ден за борба с шизофренията, която медикаментозно се лекува добре

Проф. Вихра Миланова в "Нощен хоризонт"
Снимка: Ивелина Георгиева

Поне една четвърт от световното население има психични разстройства. Тези данни цитира в предаването „Нощен хоризонт“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия към Александровска болница в София.

„Даже в друго изследване този брой стига до 40%. Отнесено към нашето население, приблизително една четвърт имат някакви психични разстройства“, обясни тя.

„Това означава тежките заболявания – шизофрения, биполярно афективно разстройство приблизително по 1% от населението, но, да кажем, тревожност – генерализирана тревожност, паническо разстройство, фобии, посттравматичен стрес – честите разстройства, там са над 11%. Да добавим различните фобии на зависимост – към алкохол, психоактивни вещества, модерните – към хазарт, интернет, компютър. Също така се добавят различни депресивни състояния – те са също така една голяма част. Добавят се и хората, които имат и хранителни разстройства. Става един много голям дял.“

Това обаче не означава, че това са болни хора извън обществото, коментира психиатърът. „Повечето от тези състояния не са трайни. Те са временни. Една част от тях минават спонтанно, други – с помощта на психиатри или на други специалисти, са преодолими.“

Началният период на шизофренията често се подценява

11 април е Световен ден за борба с шизофренията. Шизофренията изисква продължително лечение, обясни проф. Вихра Миланова.

Най-често първите симптоми при шизофренията се проявяват в млада възраст. „Заболяване, което засяга хората в най-продуктивната възраст. По-често се проявява във възрастта 17-18-19-20-годишна възраст. Засяга равен брой жени и мъже, като мъжете боледуват по-тежко.“

Специалистът обърна внимание върху факта, че минава дълъг период от началото на заболяването, докато се потърси специализирана помощ. „Обикновено минават две-три, даже повече години. Първите прояви не се приемат от най-близкото обкръжение като болестни, още по-малко от самия пациент.“

Освен затвореност и липса на желание за общуване, нерядко наяве излизат и други характерни симптоми, сред които слухови халюцинации и мисли за преследване. Губи се връзка с реалността. „Те живеят в един друг свят, често пъти не могат да го споделят и затова остават странни, чудати, неразбираеми от най-близките си хора.“

При среща със специалист и особено ако болният приеме да взима лекарства, много бързо проявите на болестта се преодоляват, подчерта проф. Миланова. „Доста пациенти, взимайки лекарства, защото това се налага за по-дълго време, тези хора успяват да  продължат да живеят съвсем пълноценно.“

Психиатрията е доста напред в медикаментозното лечение и прецизната диагностика на това състояние, категорична е Вихра Миланова. „Това е заболяване, което изисква продължително лечение. Около 50% от болните много бързо успяват да се възстановят и заболяването има пристъпен ход, тоест, може да се овладеят и предотвратят следващите пристъпи. Около 25% от болните може да нямат други пристъпи и при другата част от болните заболяването протича по-неблагоприятно: с чести влошавания или непрекъснат ход.“

Нарастват разстройствата, свързани със стреса от ежедневието

Има тенденция за увеличаване на онези психични заболявания, които са свързани със стреса в ежедневието. „Така наречените чести заболявания – тревожност, някои форми на депресия, панически разстройства, фобии – това са заболявания, които са относително по-„леки“. Те са свързани много повече със стреса в ежедневието и затова и хората, които търсят помощ при специалист, нараства.“

Българите се самолекуват не само при общи неразположения, но и когато не се чувстват комфортно. Мнозина заобикалят ограничителния режим за закупуване на определени лекарства, набавят си ги, но „самолекувайки“ се по този начин могат да стигнат до зависимост и това е опасно, защото се появява проблем при спиране на лечението, посочи проф. Миланова.

Биполярното разстройство е познато в миналото като циклофрения. Наричано още „хамелеонът в психиатрията“, защото има два различни епизода – депресивен и маниен. Това също е заболяване, което започва в млада възраст, но в повечето случаи протича благоприятно, ако се следва медикаментозно лечение, което да предотвратява пореден епизод, каза специалистът.

По-неблагоприятна е ситуацията на преминаване от едното състояние в друго с много кратки или почти без „светли интервали“, отбеляза психиатърът. „Така нареченият циклиращ ход. Тогава, когато болните взимат единия вид медикаменти, той помага да преминат в противоположното състояние. Например антидепресантът спомага за развитието на мании и обратното.“  

Манията трудно се лекува у дома

Много от тези болни не е лесно да бъдат убедени да си взимат медикаментите, особено когато са добре, отчитат лекарите. „Много трудно се лекува мания вкъщи. Още по-трудно е те да признаят и да постъпят в болница, където е по-безопасно да останат в този период  и много по-бързо се възстановяват. Те нямат съзнанието за болест или имат критичност, която до края не им позволява да се лекуват пълноценно, не си давайки правилна оценка за това как ги възприемат околните.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..

публикувано на 21.12.24 в 08:41

Игор Жалоба: Украйна трябва да осъзнае необходимостта от присъединяването към ЕС

" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ".  Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..

публикувано на 19.12.24 в 11:55

AI поставя пред много предизвикателства и адвокатите

Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..

публикувано на 19.12.24 в 09:00

Орязват средства за инвитро, отиват за земеделците

От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева.  "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..

публикувано на 18.12.24 в 11:28

Вълкан Горанов: Българските деца олимпийци се открояват значително на европейската сцена

Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София .  "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..

публикувано на 18.12.24 в 10:30

Катерина Василева и Анина Сантова с приз за "Журналист надежда"

За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..

публикувано на 17.12.24 в 10:20