Human Power показва двойствената човешка природа - създател/разрушител

Зад/пред него стоят две момичета – Петя Петкова е фотограф, а Доника Боримечкова е фотомодел. Петя снима Доника на фона на разпадащи се стари, но ценни с архитектурната си уникалност и значимост сгради. Тези места някога са били важни, имали са свежи фасади и поддържан интериор. Това е визуалната част на изкуството на Петя и Доника. А идейното и духовното послание – човек може еднакво добре да сътворява красиви и полезни неща и да ги разрушава – умишлено или просто заради нехайство.

България е пълна със значими постройки, но с порутени покриви, с изпочупени прозорци, оголени до тухла, с липсващи врати и с основи, обхванати от подивяла растителност. Разпадащи се сгради – останки на една епоха, може би обречена на забвение. Като Царската гара в Казичене, като Профсъюзната школа в столичния квартал „Овча купел“, като Фабриката за керемиди и тухли „Струма“ в Батановци - места, вече станали част от проекта Human Power. Кадърът е с контраст - руината е в противовес на красотата на физическия модел. Това е едно артистично напомняне, че грозното не винаги е било такова, ако направим историческа справка, погледнем в миналото му, и че трябва и сега да търсим хубавото в него.

„Искаме да покажем нашия поглед върху нещата. Как да си намериш усмивката на такова място, да видиш нещо красиво в тази разруха“.

Минусови градуси по време на снимките, тичане по стъкла, неочаквана компания на мястото, да се качиш на място, от което не можеш да слезеш – това са част от приключенията, в които са влизали Петя и Доника по време на реализацията на своя проект. Но те винаги са приемали ситуациите като предизвикателство и повод да се забавляват.

„За мен Human Power е страст, мотивация, ежедневни уроци“, казва Петя.

„За мен проекта е да приема и рушащата, и изграждащата част в мен. Всеки един от нас ги има тези две страни“, казва Доника.

Фотосесиите на Human Power носят заглавия - Гостенка на царя; С дух на човечност; Принцесата на тухлите. Към всяка снимка има и текст, писан от Доника, който разказва част от разговорите между двете по времето на снимките, част от емоцията, от историята на самата сграда. И точно тази история дава отправната точка за темата и за концепцията на снимачния процес – дали да покажат аристократична фигура на фона на царската гара или богатата наследница, която идва да види какво се случва с фабриката на семейството ѝ. А закачката във всичко това идва от желанието на Петя и Доника да покажат, че около нас има много разруха, но и много изградени неща.

Human Power, въпреки че е още прохождаща идея, вече има своите последователи във Фейсбук и на страницата на проекта. Петя и Доника планират изложба, мислят мащабно, имат визия и работят по динамиката на процеса. По пътя, който са поели, приемат и много съвети и идеи за места, които да снимат.

Мотото на проекта Human Power е първото четиристишие на „Черна песен“ на Димчо Дебелянов, коeто точно разкрива същността на контраста, който ние като хора сме – „аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша“.