Вместо новини
Тази седмица реших, вместо новините от екстремните спортове, да напиша онова, което знам за случилото се с Иван Томов в Хималаите. В ефир рубрика имаше в събота вечерта, защото такъв е редът, но тук ще си позволя този път да я пропусна.
Та за Иван:
Не го познавам лично, опитах се да установя контакт с него в края на миналото лято, когато той беше изкачил връх Исмаил Сомони (Комунизъм) - първенецът на Памир, висок 7495 м, а преди това беше стъпил и на връх Корженевска (7014 м) пак там. Тогава не получих отговор. Потърсих го отново преди експедицията му до Лхотце, обясних за рубриката, попитах кой ще бъде връзката с него, а той отговори, че няма връзка с никого (от години живее във Великобритания) и ще качва информация в профила си във Фейсбук. Така започнахме да си пишем. Получих съгласието му да публикувам, каквото науча от него.
3 май, петък:
“Добре съм, в понеделник и вторник (29 и 30 април) преспах в лагери 2 и 3 на 6400 и 7300 метра и сега ще чакам в Базов 10 дни да доопънат парапетите до Лагер 4 и до върха, и прозорец от хубаво време за атака”.
Малко по-късно същия ден:
“Ново пет. Всичко свърши. Лагери 2 и 3 са разрушени. Палатките са разкъсани от вятъра и целият депозит е отвян. Край. Ще чакам 1-2 дни за окончателно инфо и ще си тръгвам сигурно. Без тази екипировка е невъзможно да се продължи. Пухенка, палатка, пикел, шалте, джетбоил, храна... Видях видео от разрушения лагер на шерпите ни, а техните палатки са двуслойни и по-стабилни от нашите еднослойни. (На предложението ми за търсене на някаква помощ): Не, имаме достатъчно съпорт тук. Трябва ни по-скоро машина на времето и да си бяхме оставили палатките, сгънати по лагерите - в чували, с маркировъчни флагчета... То това засегна най-вече нас, които сме без шерпи и кислород и си изградихме трите лагера и си изнесохме всичко за атаката по тях. Другите (шерпите - бел.ред.) с клиенти изнесоха само палатки и кислород в лагери 1 и 2. Кислородът е тежък и си остана, а сега с хеликоптери ще им карат нови палатки от Намче и Лукла. Не бяха изнесли на клиентите си важна екипировка нагоре... Единият от шерпите ни твърди, че я е видял (палатката - бел.ред) вчера, но не е сигурен дали е скъсана”.
11 май, събота:
“Унищожени са (палатките - бел.ред). Ще ходя с екипировка назаем. Тръгваме тази нощ нагоре и до една седмица всичко ще свърши - по един или друг начин”.
Попитах дали мога да го запиша на глас, преди да потегли.
“Вече дадох 210 долара за интернет. Връзката е много лоша. Тия работи - когато всичко свърши... Не успях да преборя кашлицата. На моменти е неконтролируема, макар и суха. Надявам се да не се отрази на силите ми и ходенето ми, но не е изключено от сухия и студен въздух над 7000 метра да ескалира. Нямам идея какво ще стане, но ще рискувам и ще направя опит. Благодаря!”
...
Андрий Вергелес, Базов лагер, 15 май, сряда:
“Да, формално той (Иван - бел.ред.) е с нас, но имаме с него различно отношение към аклиматизацията. Аз сега си почивам, а той вече тръгна да атакува върха. Днес трябва да стигне Лагер 4.”
Андрий, 16 май, четвъртък, сутринта:
“Снощи той се е качил на върха с Настя. При връзката (с Базов лагер) в 6 часа (3:45 часа българско време) бяха на час от върха. Ходят почти заедно. Сега мълчат... Трябваше да има връзка с тях в 9 часа (6:45 часа българско време), но те я пропуснаха. Базов лагер сега е постоянно на прием.”
Андрий, 16 май, по обед:
“В 15 часа (12:45 часа българско време) имаше връзка. Те все още се спускаха към Лагер 4”.
Андрий, 17 май, рано сутринта:
“Всичко е наред! Били са много уморени и са се спускали бавно. Прекарали са нощта в Лагер 4 и когато се събудят, ще продължат да слизат. Всичко е наред, честно.”
Новината за случилото се с Иван научих от негови близки. От Базов лагер отговориха по-късно.
Андрий, 17 май, 17:19:
“Таня, вероятно вече знаеш... Иван умря днес в Лагер 4. Утре Настя ще я свалят с хеликоптер от Лагер 2 и ще я откарат в Катманду. В тежко състояние.”
Позвъняване от Seven Summit Treks, 17 май, 16:12:
”Говорихме с Базов лагер и от там ни казаха, че той е починал в Лагер 4.
Над Лагер 4 или под него?
В самия лагер. Това е съобщението от Базовия лагер.
Значи тялото му сега е в Лагер 4?
Да.
Значи не се е опитвал да слиза надолу?
Не знам. Той се изкачи върха вчера и може би по време на слизането е имал някакви проблеми. Той катереше без кислород и без шерп, така че не знам... Познавам това момче, но не знам какво точно се е случило. Те са с различна компания, но Слави (Несторов) ми е приятел и ми се обади, затова звъннах в Базов лагер. Това ми казаха.”
Впоследствие новината беше потвърдена и от други източници, фирмата-организатор съобщи и подробностите за оказаната помощ на Иван, за изпратения шерп и пр.
Изказвам моите искрени съболезнования на близките на Иван, на приятелите му, както и на хората от планинарските среди, които скърбят за това скромно и честно, както го описват всички, момче.
Да ти е светло, Иване!
Мария и Андрей Щремфел са една от най-известните двойки в алпинизма, заедно са от близо 50 години. През 1990 г. стават първото семейство, изкачило Еверест . Андрей е двукратен носител на наградата "Златен пикел". И двамата са международно сертифицирани алпийски водачи, десетки години водят хора в планините по света. Миналия месец Андрей Щремфел..
Рубриката от 29.12.24 година. Изречение на месеца: "Започна да гледа трезво на нещата и се пропи". Автор е Костадин Поповски.
Рубриката от 23.12.24 г. Водещ: Даниела Якова.
Тази сутрин към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова. Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция. По-рано тази година тя представи на няколко места в станата изложбата си с фотографии, заснети миналата зима на о. Ливингстън. 33-ата ни полярна експедиция отново ще си..
С полет за Рим тази сутрин от летище София към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова . Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция, като то е свързано отново с творчески проекти. Очаква се до броени часове при аржентинския пристанищен град Ушуая да пристигне българският..
Стиховете й са приемани като свои. Обичани и търсени. Заради таланта и навярно заради трудния живот на българка, която не се предава. Лично се убедих как я познават като поетеса и я обичат като авторка. "Наричана накратко Надка" е последната й книга, в която се редуват по великолепен начин поезия и проза, разказвайки за живота си и по какъв..
Изпращаме нелоша година за пазара на труда. Безработицата остава сред най-ниските от началото на промените - 5.16 на сто за ноември. Забавя се..
Благотворителността му е присъща, но отказва да говори за това на кого и за какво помага, така както пише и в евангелието от Матей: "А ти,..
Над 2 хиляди бебета се родиха в Столичната болница "Шейново" през 2024-та година. Работата на екипа през годините показва, че доверието към..