Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рускинята Анастасия Рунова - за последните мигове от живота на алпиниста Иван Томов

| обновено на 23.05.19 в 15:00
Анастасия Рунова
Снимка: Личен архив



Анастасия Рунова е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист Иван Томов, който загина преди дни, на слизане от осемхилядника Лхотце (8516 м) в Хималаите. 24-годишната московчанка разказва, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород. 24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.

Интервю на Таня Иванова:

Първо, благодаря, че се съгласихте да говорите! След изкачването на върха бяхте транспортирана в болница, как сте сега? Сега сте в Москва, нали?
Да и вече съм вкъщи. С главоболие и без глас.

Откога познавате Иван и имахте ли предварително план да изкачите заедно върха? Обсъждахте ли го? Какви бяха плановете ви? Така да се каже, бяхте ли партньори или така се получи в движение?
Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване.

С какъв апарат за връзка разполагахте - радиостанция, сателитен телефон, и у кого беше?
С радиостанция, която беше у мен.

Връх Лхотце (8516 м)
Кога изкачихте върха и заедно ли бяхте?
На 16-и май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13:30 (10:45 българско време - бел.ред.).

В колко часа Иван започна да се спуска и с кого?
Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12:00 (9:15 българско време - бел.ред.) на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала - бел.ред.).

Кога разбрахте, че той не се чувства добре?
Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха.

Планирахте ли да спите в Лагер 4 или така се наложи и кое го наложи? 
Не го планирахме, но знаехме, че може да има такава вероятност - да нямаме много сили и да се наложи да останем там. Но трябваше да слезем всички надолу, в трети или във втори лагер, минимум в трети!

С Иван в една палатка ли бяхте и кога разбрахте, че той не е добре?
Ние сме спали заедно в Лагер 4, но аз разбрах, че той е там, на сутринта, защото бяхме в различни палатки. И когато узнах на сутринта, му дадох, вода, таблетки и му поставих инжекция. 

Какво направиха за Иван пакистанският алпинист Али Садпара и испанецът Серги Минготе?
Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци. 

Вие говорихте ли с другите испанци? Какво Ви казаха те?
Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина.

Къде точно умря Иван?
На около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.

Иван Томов
Какъв човек беше Иван, като какъв ще го запомните?
Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран.

Можете ли да кажете на какво Ви научи тази история?
Все още не мога да дойда на себе си от случилото се, да приема и да осъзная всичко, което се случи. Единственото, което ми идва наум в отговор на Вашия въпрос, е, че не е нужно да изпитваш себе си и да търсиш с всички усилия границите си, това не е нищо. Сега ми е празна главата, преживявам случилото се и не мисля засега за житейските уроци. 

Направи ли Иван грешки?
Не мога да преценя това.

Какво бихте искали да Ви се случи от тук нататък? Искате ли да продължите да ходите по високите планини?
Да.

На колко години сте?
На 24.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?

Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България" .  Тайнственият обред , за чиито корени продължава да се..

публикувано на 01.11.24 в 13:41
Отец Андон Шавулев

Отец Андон Шавулев: Когато няма грижа, тревопасните намаляват, хищниците се увеличават

В Рубриката "Горещи сърца" ви срещаме със свещеника от благоевградския храм "Въведение Богородично" отец Андон Шавулев .  Неговата проповед излиза от стандартите на църковните книги , за да влезе в душата на човека, потърсил общение с Бога .  Свещеникът е само посредник в това тайнство , казва отец Андон и определя себе си..

публикувано на 29.10.24 в 10:25

В село Радуй политик не стъпва, гласуват "за по-малкото зло"

В пернишкото село Радуй депутат или кандидат за депутат не е стъпвал от години . Нито един от стотиците претенденти да коват законите на страната не е дошъл в селото, за да види как живеят хората тук. "Няма ги. Никой няма тук. Нито преди избори, нито след избори . Политиците гледат собствения си интерес." А проблемите не са малко. Те..

публикувано на 27.10.24 в 12:21

Бяла Слатина за вота: "Загубили сме интерес, защото сме много "добре"

Изсечен от камък бюст на Цола Драгойчева на площада , носещ нейното име, в родната й Бяла Слатина, се взира в градския център, наскоро ремонтиран с евросредства. Какви са настроенията преди поредния предсрочен вот: " Загубили сме интереса вече. Защото сме много "добре" . Какво ни е? Безпаричие." "Млади хора – всичко отишло по чужбина...

публикувано на 27.10.24 в 09:34
Димитър Пишев

Актьорът Димитър Пишев: Ние сме кукли в ръцете на недобронамерени кукловоди

"В кукления театър куклите оживяват. Как оживяват? Чрез кукловодите." Това казва пред БНР Димитър Пишев, професионален куклен актьор и кукловод от Русе.  " Искаме или не, ние сме кукли , но за съжаление, в ръцете на недобронамерени кукловоди." Пишев изтъква, че в кукления театър е необходимо взаимно уважение и обич между куклата и..

публикувано на 27.10.24 в 09:13
Сузан Генова и Лидия Витанова (от ляво на дясно)

Лидия и Сузан - две майки за повече грижа за децата с редки и злокачествени заболявания

Срещнаме ви с две жени, докоснати по най-силния начин от болката. Те са майки, чули за децата си диагнози на нелечими заболявания . Емоционално са преминали през целия спектър на болката, а физически са направили всичко възможно да се справят с последствията от нея. Оцеляли са в болката.  Може би са я приели, може би са я разбрали и затова..

публикувано на 23.10.24 в 12:11
 Отец Стилиян Табаков

Отец Стилиян Табаков и отец Алеко за поклонническите центрове у нас

Две са точките за поклоннически туризъм в този район на Североизточна България - Ивановските скални църкви и Басарбовският манастир "Свети Димитър Басарбовски". Ивановските скални църкви са част от голяма лавра от манастир с 15 храма. Не всички са изследвани, но тези, които са видими са защитени от ЮНЕСКО. Ивановските скални църкви..

публикувано на 21.10.24 в 15:00