Какво следва в Турция след победата на опозицията в Истанбул

Екрем Имамоглу (Ekrem İmamoğlu)
Снимка: www.internethaber.com


В четвъртък вечерта новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу встъпи в длъжност. На 23 юни той спечели 54% от гласовете на повторния кметски вот. Разликата между кандидата на опозицията и съперника му Бинали Йълдъръм, издигнат от управляващата Партия на справедливостта и развитието, беше малко над 800 000 гласа. 

Със своите 16 млн. души или около 20% от избирателите в цяла Турция, в Истанбул е съсредоточена около една трета от икономиката на страната. Истанбул произвежда богатство от около 300 милиарда лева годишно и това несъмнено го превръща в перлата в короната на турската политика.

Изолиран остров ли е Истанбул или вълната, тръгнала от кметските избори ще се разпростре из цяла Турция? Губи ли президентът Реджеп Ердоган влияние или местните и парламентарните и президентски избори са нещо различно?

Нашият кореспондент Мариян Карагьозов потърси отговор на въпросите за причините и последиците от вота в Истанбул с помощта на проф. д-р Ергюн Йълдъръм, социолог, преподавател в университета "Мармара" и колумнист във вестник "Йени Шафак", политолога и журналист Сезин Йоней и Мехмет Метинер, бивш депутат два мандата от Партията на справедливостта и развитието и журналист във вестник „Стар“. 

В ретроспекция могат да бъдат изброени редица причини за загубата на Партията на справедливостта и развитието. Проф. Ергюн Йълдъръм изтъква някои от тях:

„Могат да бъдат изброени редица причини за загубата на Партията на справедливостта и развитието. Една от тях е използваният от политици и медии, близки до партията, много краен език по отношение на Екрем Имамоглу. Например, квалификации като „грък“, „понтиец“, заради това, че е роден в черноморския район, където са живеели понтийските гърци. Поставянето в дневния ред на писмото на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, оповестено от неговия брат Осман, вероятно отблъсна много избиратели на Партията на националистическото действие да гласуват за общия кандидат на коалицията - Бинали Йълдъръм“.

Политологът Сезин Йоней е съгласна, че кампанията за очерняне е била неуспешна и допълва:

„Да вземем за пример твърденията, че е понтийски грък. Това развълнува хората от черноморските райони на Турция, които реагираха негативно, защото те възприеха тези твърдения като обида срещу всички хора от този район. Екрем Имамоглу прочете политически това много добре и посети региона, въпреки че това беше кампания за местни избори само в Истанбул

Мисля, че на първо място за победата беше усещането за несправедливост поради повтарянето на изборите, тъй като хората не бяха наистина убедени, че е имало изборна манипулация в полза на Екрем Имамоглу“.

Важността на икономиката за стабилността на всяко управление не може да бъде надценена. Проф. Ергюн Йълдъръм обръща внимание на това:

„За 17-те си години на власт Партията на справедливостта и развитието отбеляза редица успехи, много неща се направиха, включително и в Истанбул, но, в крайна сметка, започнаха да се появяват грешки, твърдения за злоупотреби. Също така, мисля, че икономическото положение, което не е блестящо, повлия на изборния резултат. Инфлацията е между 25 и 30% на годишна база, проблемът със заетостта не е решен. Безработицата е с двуцифрени стойности. В първите два мандата на Партията на справедливостта и развитието се справяше много успешно с тези въпроси. Всички това са причини за поражението“.

Резултатите вече са ясни. Ето и техния прочит на журналиста Мехмет Метинер:

„Тези избори са стъпка назад за демокрацията. Хората направиха своя избор и всеки трябва да уважава резултатите от изборите. Западните медии и техните местни съучастници говореха, че в Турция съществува диктатура на Ердоган, че той няма да позволи загуба на тези избори, че ще използва държавната машина, за да предотврати победата на кандидата на Народнорепубликанската партия… Резултатите показват, че има правителство и народ, които уважават волята на хората“.

Въпросът е как оттук-нататък ще се развият отношенията между местната власт в Истанбул и централното правителство в Анкара. Ще блокира ли системата или протегнатата от Екрем Имамоглу към президента Реджеп Ердоган маслинова клонка ще бъде приета? Сезин Йоней посочва трети вариант:

„Разбира се, Ердоган ще се опита да блокира функционирането на системата. Защото по време на цялата кампания съществуваше идеята, че, ако Истанбул бъде загубен, стабилността, оцеляването, просперитета на нацията ще бъдат застрашени. Изборите вече минаха, а животът си върви, никой не нападна Турция или нещо такова. След като животът върви нормално, това поставя под въпрос тази идея. Същевременно обаче, ако системата се блокира, това също няма да проработи, тъй като всичко беше добре, Имамоглу дойде и изведнъж нещата се влошиха. Това не е убедително. Точно както хората не повярваха на обвиненията, че той е откраднал изборите.Така че това е ситуация, при която винаги губиш. Ако има блокиране, ще бъде очевидно, че президентът Ердоган стои зад него, а не Имамоглу. Ако обаче нещата вървят нормално, хората ще видят, че и други хора могат да управляват Турция, тъй като в политиката е така - един идва, после друг го сменя“.

Според Мехмет Метинер подкрепа за Имамоглу може да бъде дадена от страна на Партията на справедливостта и развитието, но под условие:

„Общината има и излъчен от хората Общински съвет. Кметът и общинският съвет управляват заедно, работейки по един демократичен и хармоничен начин. Но в момента Народнорепубликанската партия иска каквото каже кметът, това да става. Сам да назначава, да идва и да си тръгва със своя екип. Не е правилно Общинският съвет да не е част от управлението на града. Това различно ли е от президентската система, на която те се противопоставят? Искат избраният кмет да е нещо като местен монарх, но той не е това. Както казахме, има Общински съвет, с когото кметът трябва да управлява заедно. Въпреки че мнозинството в Съвета е на Партията на справедливостта и развитието, той не само няма да пречи, но и ще помага за реализирането на всички добри за града и населението идеи“.

Специалистката по политически науки коментира и важността на изборите като знак за виталността на турската демокрация:

„Да, със сигурност, защото хората се мобилизираха и дори аполитични преди хора или хора, които вече бяха загубили доверие в политиката, се мобилизираха. Това е важно. Избирателната активност в Турция винаги е била много висока. Хората знаят много добре, че гласуването е единствената им надежда да променят нещата, единственият им демократичен начин да изразят притесненията си. В турската история, когато хората са имали такава възможност, те са я използвали в критични моменти. Въпросът беше кога ще дойде този критичен момент за Партията на справедливостта и развитието. Редица политолози казват, че най-важният фактор е икономиката. Когато турците са наистина притеснени за икономическото положение, сменят правителствата си. След изборите в Истанбул в Турция все по-често започна да се споменава фразата „предсрочни избори“.

Мехмет Метинер е категоричен, че няма условия за това:

„Бяха проведени местни избори, няма причина за предсрочен парламентарен вот. Тези, които говорят за нови избори, искат да създадат нестабилност. Предсрочни избори биха били една от най-големите злини за страната и за демокрацията й. Основната опозиционна сила загуби редица избори, така че да иска предсрочни избори след единствения вот, който спечели, е наистина странно. Въпреки че спечели кандидатът на Народнорепубликанската партия, изборите на бяха спечелени от партията, а от взаимодействие на всички противници на президента Ердоган. Разбира се, ако народът поиска предсрочни избори, те са неизбежни“. 

Проф. Ергюн Йълдъръм също изтъква, че например множество кюрдски гласоподаватели в Истанбул са предпочели Екрем Имамоглу и това е допринесло за победата му.

По отношение предсрочните избори обаче Сезин Йоней смята, че вероятността за тях е голяма:

„От страна на президента Ердоган това не би било рационално решение, тъй като икономиката е уязвима, няма налични пари за предизборни харчове, все още е силно впечатлението от харизмата на Имамоглу. Така че предсрочни избори не са солидно решение.  От друга страна обаче, от 2010 г. насам почти всяка година в Турция има избори - дали ще е референдум (2010 и 2017 г.), местни избори през 2014 г., два пъти парламентарни избори през 2015 г. и 2018 г. От първия референдум за промяна на конституцията през 2010 г. насам вървим към президентска система на управление. Това означава, че, за да има системата легитимност, трябва да имаш подкрепата на поне половината население. Ако подкрепата спадне под 50%, това е голяма криза. Поради това легитимността трябва да се подновява отново и отново чрез избори и дори и 50% не са съвсем достатъчни. Заради това президентът Ердоган е принуден постоянно да доказва колко е силен и колко е легитимен“.

Турският електронен вестник „Дувар“ публикува статия с разговори с консервативни избиратели, които традиционно гласуват за Партията на справедливостта и развитието, но този път не са я подкрепили. Те обаче са категорични, че местните избори са нещо съвсем различно от парламентарните. Сезин Йоней анализира:

„Без президентската система Народнорепубликанската партия не би била способна да събере толкова голяма подкрепа. В цяла Европа вървят процеси на фрагментация на политическата система, хората гласуват за крайни партии и центърът се разпада, но в Турция има консолидация на центъра, тъй като самата президентска система те тласка към това. За да събереш 50% мнозинство, трябва да гласуваш за едната или за другата страна“. 

Мехмет Метинер в миналото е бил съветник на Ердоган. Заради това прогнозира и бъдещите действия на турския лидер:

„Нашият уважаем президент Реджеп Ердоган ще продължи да служи като партиен и държавен лидер. Въпреки всички противопоставяния срещу него, да получиш около 45% от гласовете е голям успех. Към него са прицелени вътрешни и външни сили, включително някои имперски държави. Той е лидер, който получава 45% подкрепа, никъде на Запад, нито в Америка, нито никъде, няма такъв силен лидер. Не може да се очаква промяна в политиката на президента Ердоган“.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Еманюел Макрон и Владимир Путин

Путин и Макрон обсъдиха по телефона украинската криза

Президентите на Русия и Франция са обсъдили в телефонен разговор украинската криза. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл и уточниха, че разговорът е бил по инициатива на френската страна. Двамата лидери са разгледали перспективите за разрешаването на вътрешноукраинския конфликт. Изразили са готовност да активизират съвместната си работа в..

публикувано на 18.07.19 в 18:09

Убити са трима турски дипломати в град Ербил, Северен Ирак

Трима турски дипломати, включително заместник-генералният консул в Ирак, са били убити при стрелба в ресторант в кюрдския град Ербил в Северен Ирак, предадоха местните медии. Инцидентът се е случил в ресторант в луксозен район на път за летището на Ербил. Кюрдски служители по сигурността съобщиха пред Ройтерс, че поне трима турски..

публикувано на 17.07.19 в 16:06
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59
Ким Чен-ун

Ким Чен-ун ще посети Русия за среща с Путин

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун ще посети Русия в края на април за първата си среща с президента Владимир Путин, обяви днес Москва, предаде АФП. „По покана на Владимир Путин Ким Чен-ун ще посети Русия във втората половина на април“, се посочва в съобщение на сайта на Кремъл. Новината идва, след като КНДР обяви, че е тествала ново..

обновено на 18.04.19 в 18:21