Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

WWF изготви "Рибен буквар" - джобен наръчник при покупка на риба

Отговорната консумация ще позволи на океаните да регенерират критично намаляващите рибни запаси

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Денят на рибната зависимост маркира последиците от една плашеща тенденция - че Европа консумира повече риба, отколкото може да улови в своите териториални води или е отгледала в своите рибни ферми." Този коментар направи пред БНР Константин Христов от Световния фонд за дивата природа - WWF по повод последните данни от доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Данните показват, че Европа днес е по-зависима от внос на морски продукти, отколкото от когато и да е в историята. Развиващите се страни като основни износители на риба за Европа са и основните потърпевши от изчерпването на рибните запаси в световния океан, посочи експертът. 

"Повече от 3 милиарда души - това е половината световно население, разчитат на рибата като основен източник на храна, на животински протеин. Много от тези хора живеят в райони, където достъпът на каквато и да било друга храна е затруднен. Ако рибата се изчерпва в такива размери, каквито сме свидетели днес, много от тях няма да имат средства за препитание и доходи", отбеляза Константин Христов от WWF.

Една трета от рибните популации по света е подложена на свръхулов, а годишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята, се сочи в доклада. Европейският съюз вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 година и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Повече от 4,5 милиона риболовни съдове всеки ден излизат в морето в търсене на риба, допълни Христов. WWF съветва ако искаме да продължим и в бъдеще да ядем риба, да избираме сертифицирани морски продукти, които гарантират, че рибата е отгледана по устойчив начин и не нарушава баланса, тоест позволява на океаните да регенерират рибните запаси и не отнема хляба на хората, които си изкарват прехраната с риба.

Българинът консумира едва 6 килограма риба годишно. На фона на държави като Португалия, Испания и Литва, които водят класацията в Европа, това е много малко. Въпреки това страната ни още на 1 юни е изчерпала рибните си запаси, припомни природозащитникът.

Организацията WWF е подготвила "Рибен буквар", който е първи по рода си, съобщи Константин Христов. 

"Това е един джобен наръчник, много симпатичен, който дава указания на всеки как да избира риба в супермаркета. Разгъва се като акордеон и вътре под формата на светофар, с три различни цвята - червено, жълто и зелено, ние показваме коя риба е хубаво да се избира, коя е хубаво да се избягва и коя може да се хапва, но по-рядко. Смятаме, че в този джобен наръчник потребители, които нямат време в бързината да се запознаят подробно със състоянието на рибата и рибните запаси по света и как те влияят на хората, на рибните популации, много лесно могат да направят своя избор, докато пазаруват. Освен че ще бъде полезно за природата, то може да премине и под формата на забавление."

WWF работи специално за опазването на есетрата - риба, която се търси не толкова заради вкуса на месото, а заради черния хайвер, който струва десетки хиляди на черния пазар. 

"Това е една много интересна риба. Тъй като тя е по-скъпа на пазара, всъщност нейната продажба е забранена. Рибата, която би трябвало да можем да си намерим в магазините и ресторантите, трябва да бъде от аквакултури, всяко друго нещо би било нарушение на закона. Тази риба е много интересна, защото изчезва, а е връстник на динозаврите. Тя е била тук преди 200 милиона години, когато не е имало хора на планетата и ние за няколко десетки години сме в състояние да я унищожим почти напълно", коментира Константин Христов.

Той разказа, че от WWF - България няколко пъти са зарибявали река Дунав с малки екземпляри есетра. "За да можем да продължим популацията и да можем да я запазим за бъдещите поколения, защото това е една риба, която има жизнен цикъл, подобен на този на човека. Тя не се размножова всяка година, а полова зрялост добива на 15 години. Можете да си представите колко лесно може да изчезне такава риба."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16