Любомир Топалов: САЩ и Европа са обединени не от общи ценности, а от общи интереси

„Изслушването на специалния прокурор Робърт Милър, който трябва да даде повече информация за разследването за руска намеса в изборите в САЩ, е интересно, защото докладът не е изцяло публикуван. В него има пасажи, премахнати по искане на администрацията на Тръмп. Ако тези пасажи са маркирани като „Строго секретно“ и до тях имат достъп само определени хора, ние не знаем какво точно пише в доклада“. Това каза за БНР Любомир Топалов, преподавател по политически науки в университет в Япония.

Според него въпросът е по какъв начин конгресмените ще зададат въпросите си, така че да изкарат информацията, скрита в доклада, без да станат уязвими за това, че са разкрили държавна тайна:

„Другата част от съображенията е, че ако те не успеят да направят определен тип казус срещу Тръмп, той ще спечели от това. Именно затова, според мен, Нанси Пелоси не иска да се впусне в импийчмънт, защото знае, че ако се провалят, а има много голям шанс да се провалят в самата процедура за импийчмънт, тогава те ще загубят и ще вържат победа на Тръмп за следващите избори“.

„Вероятно в предишните избори за президент на САЩ не е имало хакерска атака, която да е фалшифицирала резултата, а бомбардиране с фалшиви новини на избирателите в определени региони, така че мнението им да се промени“, предположи Топалов в предаването „Преди всички“:

„Това е нещо, което е на границата - не е много лесно да се докаже“.

По-интересно в случая „Милър“ е, че Тръмп и републиканците са окачествили доклада като „оневиняване“, веднага след като той е бил публикуван, а сега се противопоставят на изслушването на специалния прокурор, изтъкна Топалов и коментира шансовете на американския държавен глава за втори мандат:

„Гласоподавателите имат много кратка памет. Те се информират от неща, които се случват в последния момент. Виждате, в този момент Тръмп е хванал няколко неща, които разпалват желанието, дори на хора, които не са изцяло зад него, да гласуват за него. Мисля, че той много стратегически се е насочил срещу спирането на вълната от мигранти от Латинска Америка, изграждането на стена… Нека спечели изборите, пък след това ще си води делата - това е бизнес политика на един дилър на места и на постройки в Ню Йорк -  той е свикнал на тази тактика. Това е бизнес тактика, според мен. Той поема този риск, за него е важно да го изберат“.

Топалов коментира, че антиимигрантската риторика на Тръмп няма да отблъсне много от мигрантите, които вече живеят и работят в САЩ. Ученият се позова на изследванията си върху популизма, с които се занимава в последните години:

„Тръмп определено е представител на популистките лидери. Те умеят да изпращат много съобщения наведнъж, защото знаят, че техните поддръжници не се интересуват от цялата картина, а се интересуват от точно определен малък проблем, на който импонират. По този начин неговото съобщение достига до определена група хора и се игнорира от останалите. Тази голяма картина - за расизъм, за антихуманизъм - тя не достига до тези хора... Като човек, прекарал последните 20 години в Америка, общувам предимно с мигранти, а сред тях и много българи, които са успели по един или друг начин. Много от тях подкрепят вижданията на Тръмп, защото казват: „Да, ние го постигнахме по легален начин, ние се борихме, а сега идват едни пълчища, на които Тръмп иска да им затвори вратата. Иначе ще влязат и ще ни пометат“.

Тръмп комуникира доста директно с избирателите посредством Twitter, но неясните му послания оставят впечатление, че мерките не се отнасят за тях, а „само за онези“, обобщи Топалов. 

„Хората, които се интересуват от външната политика на Тръмп, я разграничават от личността му“,  допълни той:

„Някои от неговите позиции не са толкова извън контекста на генералната външна политика на САЩ за последните 30 години, но неговата личност и начинът, по който той води тази политика, е много по-конфронтационен и различен. Освен това, той играе на една друга нотка - на този национализъм, че е крайно време Америка да стъпи на врата на своите врагове“.

Изследователят определи като „много интересен казус“ смяната на посоката по отношение на Иран:

„От анализите, които аз чета и следя, защото това не е моята област на изследване, всъщност има промяна на тактиката - да се вкара Иран в една роля, в която те да нямат друг избор, а да се впуснат в изграждането на ядрена бомба. От тази гледна точка, те всъщност ще станат един противовес на Израел в Близкия изток, а от друга страна - ще вкарат Саудитска Арабия и Египет като перманентни клиенти на Америка за въоръжаване, за защита. Всъщност това ще стабилизира позицията на Америка в региона. Самият регион няма да се стабилизира“.

Според изследователя „Европа и Америка изгубиха Турция за последните 20 години“:

„Войната в Ирак, която Буш започна, всъщност подсили опасенията на Турция за ролята на Америка в този регион, най-малкото защото дестабилизира региона и даде сила на кюрдския регионализъм. Това продължи по времето на Барак Обама. Войната в Сирия го засили. Използването на кюрдски сили в Сирия и тяхната закрила от Америка дадоха така донякъде последния залп срещу интересите на Турция, включително и това, че Америка продължава да държи и да пази от Гюлен, който е, в общи линии като Троцки за турската сегашна система. Това, според мен, тласна Ердоган в прегръдките на Путин и извън влиянието на Америка“.

САЩ и Европа, според Топалов, са обединени не от общи ценности, а от общи интереси, които обаче „започнаха да се раздалечават в момента, в който Студената война свърши и особено в момента, в който Европа се еманципира малко повече от гледна точка на своята икономическа сила, а вероятно в бъдеще и военна сила“.