Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

История от Чернобил или как ще изглежда светът, когато дойде краят

Географът Димитър Желев с разказ от първо лице за изоставения град Припят

10
Припят
Снимка: Димитър Желев
Как една огромна трагедия се превръща в тренд и повод за мейнстрийм туризъм? Каква е връзката между Литва и ядрената авария?

Географът и пътешественик Димитър Желев гостува на предаването „Изотопия” с разказ от първо лице.

Той не е поредният впечатлен турист, вдъхновил се от минисериала „Чернобил”, стегнал раницата и решил да види отблизо мястото, като се тагне с няколко селфита. Историята тук е друга, впечатленията също.

Димитър не е гледал филма преди да замине за Украйна. Пуска си го, след като се връща обратно в България. Всъщност филмът е сниман в Литва. Декор на напрегнатите сцени става АЕЦ „Игналина”, която е оборудвана със същите РБМК реактори с графитен забавител като чернобилската. Литовската централа в момента не работи. Вилнюс я затваря, защото това е едно от условията за приемане на балтийската страна в ЕС през 2004 г.

Посока Чернобил

„Имах възможността да отида до Киев през май и си зададох въпроса дали мога да посетя някой интересен обект в близост”, връща се към чернобилското си приключение Димитър. Така изоставеният град Припят влиза в обсега на географа пътешественик.

„Мястото е доста популярно в света на науката, защото се случват редица процеси след изоставянето на населеното място от хората”, обяснява Димитър Желев. „Припят се ползва като модел за това какво би се случило, ако в даден момент човешката цивилизация изчезне”.

Години след аварията много от животинските видове са със стабилни популации 

„След инцидента в атомната централа са били избивани не само домашните, но и дивите животни, защото са определяни като преносители на радиация или „горещи точки”. Години по-късно обаче ситуацията се обръща: „Редица големи бозайници, които на много места в Европа са застрашени, там в момента са с много стабилни популации - кафявата мечка, вълкът, лисицата. Тези животни стават все повече, защото хората, които са естественият им враг, там вече ги няма. А радиацията не им влияе в параметрите, с които е в момента”, разказва Димитър.

Не е опасна и за хората. „До ден днешен има хора, които работят там. Другите атомни реактори са изведени в експлоатация години по-късно след аварията. Предстои им няколко десетилетия техническо обслужване преди да бъдат консервирани. Така че има хора, които работят там всеки ден. От тази гледна точка зоната не е опасна”.

Гидовете в Чернобил показват на туристите неща, които ги няма във филма

„Има някои неточности във филма. Една от тях е, че единствената вещ, която е можело да вземат със себе си при евакуацията, е била паспорт - нито храна, нито вода за пиене, никакви вещи. Докато във филма беше показана съвсем друг тип евакуация. Дори самите паспорти са били радиоактивни. В рамките на няколко седмици сменят личните документи на всички граждани", допълва картината Димитър Желев.

Как лъжите и пропаганда водят до огромно бедствие или за егоизма на властта

Трудно е инцидент с такъв мащаб да остане скрит за международната общност, смята географът. „Радиационният фонд навсякъде в Европа се е повишил рязко и много бързо са разбрали другите държави, че има някакъв проблем. Подобен вид отношение на властимащите към проблемите на обикновените хора не е нещо ново. Случвало се е от дълбока древност и ще продължи да се случва”.

Връстник на чернобилската авария 

Димитър е роден в годината, когато се е случил инцидентът. „Майка ми е била бременна с мен, когато е станала аварията. Близък роднина на майка ми, който е работил в армията, й е казал цяло лято да яде консерви и компоти и да не си купува нищо свежо от пазара. Така тя се е досетила, че има някакво замърсяване”.  

От ранните детски години на Димитър темата „Чернобил” заема важно място в живота му. „Именно затова посещението в Припят и Чернобил за мен беше много силен момент. Успях да видя нещо, за което съм слушал цял живот”, споделя той. 

Целия разказ на географа пътешественик Димитър Желев чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30