Милена Пенчева превърна парцалените кукли от бабино време в бутикови

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Кети Тренчева с Милена Пенчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В тежка битка с рака тя се връща към старите си умения да прави плетени кукли, които успяват да развълнуват деца и възрастни в различни точки по света.

Преди 11 годинисемейството на Милена Пенчева решава да замине за Канада, където мъжът и имал фирма. В същото време получават и зелена карта за Щатите, която променя плановете им. Заедно с мечтата за по-смисленживот, Милена отнася със себе си и всичко онова, на което я е научил животът у нас.Дори не подозира, че парцалените кукли, с които са израснали тя и дъщерите й, ще се превърнат в най-ценното лекарство за нейното физическо оцеляване.

„От много години правя парцалени кукли. В началото правех кукли на моите деца, защото в магазините нямаше тогава стока – имахме пари, пък нямаше играчки“, разказва Милена пред „Хоризонт“.

Вече в Балтимор й откриват рак на гърдата. „Преминах през много тежък период – химиотерапия, лъчетерапия. Христина и Соня - невероятни дъщери имам – се грижеха изцяло за мен, после малката ми дъщеря ми донесе една кукла, която бях шила като бяха малки деца. И каза: „Майко, не искаш ли да започнеш нещо такова? И без това стоиш вкъщи. Ший кукли или играчки – което ти създава настроение…“

Милена Пенчева харесва куклите в народни носии, като малка е играела народни танци. Започнала да качва снимки на изработените кукли във Фейсбук. „Никога не съм си представяла, че тези кукли, които аз шия, ще мога да ги продавам“, казва тя днес. А това се случва вече в девет държави, сред които Гърция, Русия, Румъния, Холандия, Турция, Швеция…

По природа съм силен човек и не падам лесно духом – това го нося от моята майка, разказва още за себе си Милена, която помни съвета на своята майка: светът е като огромно огледало и усмихнеш ли се ти, и другите ще ти се усмихват. Затова и куклите са усмихнати. Лицата им са дело на голямата й дъщеря, която има художествено образование от Италия.

На всички, които имат досег с нейните кукли, Милена желае „да бъдат силни, да запазят мира в себе си, да запазят топлината към всеки, който е около тях“.