Не е ясно дали турският президент Реджеп Ердоган иска да балансира между Съединените щати и Русия, или просто прави залози. Това каза за БНР заместник-директорът на Фондация за стратегически изследвания Брюно Тертре:
„Поведението на Турция през последните няколко години повдига основателния въпрос за природата на нейните съюзи. От една страна тя е член на НАТО, а от друга купува руски противоракетни системи, което създава проблем. За пръв път страна-членка се сдобива с подобна система за противовъздушна отбрана, но към този момент Турция е важна и лоялна членка на НАТО“, каза той в предаването „Събота 150“.
В коментар на твърдението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО се намира в „мозъчна смърт“, експертът изтъкна, че според него проблемът на НАТО не е военен, а политически.
- НАТО е в мозъчна смърт, каза Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ и предизвика дебат за смисъла на пакта. В началото целта му в Европа е да държи руснаците вън, американците вътре, а германците под контрол. Остава ли тази цел 70 години по-късно?
- И да, и не. Две от изреченията все още са в сила, а третото не е. НАТО все още има за цел основно да държи руснаците извън Европа и американците в Европа. Това, което не е в сила е по отношение на Германия - вече няма страх в Европа от германската военна мощ. Съюзниците дори искат Германия да увеличи разходите си за отбрана. Така че това мото от 60-те години е само частично в сила.
Според мен, Макрон той иска да разтърси статуквото и като се имат предвид реакциите на това интервю, успява до известна степен. Това, което тревожи Макрон е, че подходът на някои страни-членки, най-вече на САЩ и Турция, е предизвикателство за основната мисия на Алианса, за солидарността на страните-членки. Неговите думи бяха преувеличени, ясно е, че НАТО не е в мозъчна смърт, но има логика, когато казва, че член 5 от договора, който повелява, че атака срещу една държава - членка е атака срещу всички, е поставен под въпрос от поведението на Съединените щати и Турция. Не съм сигурен, че рамката, която Макрон поставя за дебата е полезна. Може да се окаже, че е контрапродуктивна. Но идеята му да накара всички да си помислят отново какво означава да си член на НАТО е здравословна.
- Член 5-и, който е в основата на военния съюз, е активиран само веднъж в историята на НАТО - при терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001-ва. При настоящата геополитическа ситуация адекватен ли е този член?
- Някои страни-членки, особено в източната част на континента, вярват, че член 5-и е съществен за съществуването на Алианса. Специално Полша и Балтийските държави, те вярват, че действията на Русия правят необходимо НАТО да играе възпираща роля. А член 5-и има възпираща роля. Никой не мисли, че утре Русия ще нападне страни-членки на НАТО, но член 5-и съществува, именно за да бъде избегнат този риск. Вярвам, че той все още е валиден и най-важното е, че така мислят и мнозинството страни-членки на пакта, макар да няма непосредствена военна заплаха, както по време на Студената война.
- Доналд Тръмп ползва остра реторика към страните-членки на НАТО в Европа с искане за повишаване на бюджетите за отбрана, но реалността е, че САЩ не са се отметнали от ангажимента си към сигурността на Европа?
- Да, първо, повечето държави-членки искат Съединените щати да останат ангажирани с Европа. Второ, ясно е, че няма намаление на американското военно присъствие в Европа и това е важно. Проблемът е, че президентът Тръмп може да унищожи всичко това само с един туит. Не става въпрос за военен ангажимент, а за политически. Ако има криза някъде в Европа и Доналд Тръмп реши, че САЩ няма да направят нищо - тогава цялото това военно присъствие е безполезно. НАТО е непоклатима във военен смисъл организация, но политически е крехъка.
- Критиците на Алианса твърдят, че след падането на комунизма Алиансът си е измислил заплаха и враг, за да осмисли съществуването си
- Нещата се промениха през последното десетилетие и то заради действията на Русия, а не на Алианса. Ако питате грузинците или украинците дали НАТО си измисля заплаха, със сигурност няма да се съгласят. И като се има предвид подходът на Русия към някои бивши съветски републики и бивши членки на Варшавския договор - ясно е, че Русия не приема идеята, че сферата ѝ на влияние е доста по-малка в сравнение с преди 30 години.
- От създаването си през 1949 година НАТО е 2,5 пъти по-голяма. Става ли обаче Алиансът по-мощен във военен смисъл с разширяването?
- НАТО е военен алианс и това няма смисъл от предефиниране, дори заплахата да се промени, да не е тероризъм, както беше през 2001 г., когато беше активиран член 5-и. По отношение на разширяването - добър въпрос, защото то прави НАТО по-силна, но и по-крехка. По-силна, защото добавя повече територия и повече военна мощ, но по-крехка, защото колкото повече са членките, толкова по-трудно е да се постигне компромис. Също това приближава НАТО повече до руската граница, така че разширяването донесе различни резултати.
- Германия вече не е в ситуацията от средата на миналия век и идеята за обща европейска отбрана постепенно се наложи. Възможно ли е това да стане паралелно с американското присъствие и с НАТО?
- Възможно е и няма противоречие между двете. Европа трябва да има средствата и възможността за отбранителни действия, ако САЩ нямат интерес. Това винаги е била фундаменталната цел на европейската отбрана, а не да се конкурира с НАТО. Не съм убеден, че Еманюел Макрон има това предвид.
И да се върна на интервюто на Макрон - вярно е, че той смята, че ако Съединените щати разбият алианса, то Европа ще трябва да се отбранява сама. Подтекстът на това интервю е - „Надявам се това да не се случи, но ако се случи европейците трябва да са готови.“
- Но щом подтекстът на интервюто на Еманюел Макрон е да отправи предупреждение към Съединените щати, не става ли това като започва френският президент да се държи по начина, по който самият Тръмп се държи?
- Права сте, когато определяте речта на Макрон като тръмпистка. Ето защо, въпреки че има основание за това, което казва, думите му са контрапродуктивни. Надявам се да не е такъв случаят, но ще бъдат нужни разяснения и интересни дискусии, които очаквам да видя на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
Протест под надслов "Нито една повече" срещу насилието над жени събра десетки пред Съдебната палата в София. Днес се навършва една година от серията протести в подкрепа на Дебора от Стара Загора. Вчера пловдивските магистрати решиха да наложат на обвинения за упражнено насилие спрямо нея Георги Георгиев по-лека мярка и да го оставят под домашен..
Българските граждани да се въздържат от пътувания до Израел и Палестина, препоръчват от Министерството на външните работи (МВнР) на сайта си във връзка с динамично развиващата се обстановка за сигурност в Близкия изток в последните дни, съобщава БТА. От министерството призоваха сънародниците ни, които в момента се намират на територията на..
В турския окръг Измир отново се разразиха големи пожари, предаде БТА. По неизвестни засега причини горски пожар се разрази в района на градчето Урла. Тъй като пламъците са се разпространили до жилищен район, се е наложила евакуацията на хора от общо 120 жилища в два квартала. Пожар се разрази днес и край курорта Чешме. Огнеборците се опитват да..
Министърът на отбраната Атанас Запрянов подкрепя идеята на президента Румен Радев средствата за нови самолети към МВР за гасене на пожари да бъдат пренасочени за Военновъздушните ни сили. Президентът призова НС да преразгледа отпускането на пари за противопожарна техника на МВР "Използването на самолети за гасене - аз не съм авиационен..
Чехия ще получи 15 танка от Германия в замяна на изпратените на Украйна, съобщи министерството на отбраната в Прага. От началото на войната чешкото правителство на Петър Фиала, твърд поддръжник на Украйна, е предоставило над 60 от своите танкове на Киев. Прага увеличи разходите си за отбрана и се стреми да модернизира армията си. Затова правителството..
636 милиона лева е дефицитът в хазната към края на юни, сочат данните на Министерството на финансите. Вече са постъпили близо 46 на сто от планираните в бюджета приходи, докато са направени малко над 43% от очакваните разходи. Сериозно перо в разходната част са проектите на общините по капиталовата програма, става ясно от съобщението на..
Парламентарната социална комисия прие на второ четене внесен от ГЕРБ-СДС проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се слага край на т.нар. "френска безработица". На второ четене: Парламентарната социална комисия сложи край на "френската безработица" Става въпрос за схема, която дава възможност с няколко дни работа в..
Така рекламираният влак София – Бургас пътува 5.55 минути. Според разписанието на БДЖ от 1973-74 г. същият влак по същия маршрут се е движел за 4.40..
Зачестяват случаите на онкологично болни пациенти, които идват в Клиниката по урология на Университетската болница в Пловдив, след като са били..
Сложна остава ситуацията и при двата пожара в Малешевска планина и в Струмяни, както и в планината Славянка. И двата фронта остават активни. Около 6000..