Не е ясно дали турският президент Реджеп Ердоган иска да балансира между Съединените щати и Русия, или просто прави залози. Това каза за БНР заместник-директорът на Фондация за стратегически изследвания Брюно Тертре:
„Поведението на Турция през последните няколко години повдига основателния въпрос за природата на нейните съюзи. От една страна тя е член на НАТО, а от друга купува руски противоракетни системи, което създава проблем. За пръв път страна-членка се сдобива с подобна система за противовъздушна отбрана, но към този момент Турция е важна и лоялна членка на НАТО“, каза той в предаването „Събота 150“.
В коментар на твърдението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО се намира в „мозъчна смърт“, експертът изтъкна, че според него проблемът на НАТО не е военен, а политически.
- НАТО е в мозъчна смърт, каза Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ и предизвика дебат за смисъла на пакта. В началото целта му в Европа е да държи руснаците вън, американците вътре, а германците под контрол. Остава ли тази цел 70 години по-късно?
- И да, и не. Две от изреченията все още са в сила, а третото не е. НАТО все още има за цел основно да държи руснаците извън Европа и американците в Европа. Това, което не е в сила е по отношение на Германия - вече няма страх в Европа от германската военна мощ. Съюзниците дори искат Германия да увеличи разходите си за отбрана. Така че това мото от 60-те години е само частично в сила.
Според мен, Макрон той иска да разтърси статуквото и като се имат предвид реакциите на това интервю, успява до известна степен. Това, което тревожи Макрон е, че подходът на някои страни-членки, най-вече на САЩ и Турция, е предизвикателство за основната мисия на Алианса, за солидарността на страните-членки. Неговите думи бяха преувеличени, ясно е, че НАТО не е в мозъчна смърт, но има логика, когато казва, че член 5 от договора, който повелява, че атака срещу една държава - членка е атака срещу всички, е поставен под въпрос от поведението на Съединените щати и Турция. Не съм сигурен, че рамката, която Макрон поставя за дебата е полезна. Може да се окаже, че е контрапродуктивна. Но идеята му да накара всички да си помислят отново какво означава да си член на НАТО е здравословна.
- Член 5-и, който е в основата на военния съюз, е активиран само веднъж в историята на НАТО - при терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001-ва. При настоящата геополитическа ситуация адекватен ли е този член?
- Някои страни-членки, особено в източната част на континента, вярват, че член 5-и е съществен за съществуването на Алианса. Специално Полша и Балтийските държави, те вярват, че действията на Русия правят необходимо НАТО да играе възпираща роля. А член 5-и има възпираща роля. Никой не мисли, че утре Русия ще нападне страни-членки на НАТО, но член 5-и съществува, именно за да бъде избегнат този риск. Вярвам, че той все още е валиден и най-важното е, че така мислят и мнозинството страни-членки на пакта, макар да няма непосредствена военна заплаха, както по време на Студената война.
- Доналд Тръмп ползва остра реторика към страните-членки на НАТО в Европа с искане за повишаване на бюджетите за отбрана, но реалността е, че САЩ не са се отметнали от ангажимента си към сигурността на Европа?
- Да, първо, повечето държави-членки искат Съединените щати да останат ангажирани с Европа. Второ, ясно е, че няма намаление на американското военно присъствие в Европа и това е важно. Проблемът е, че президентът Тръмп може да унищожи всичко това само с един туит. Не става въпрос за военен ангажимент, а за политически. Ако има криза някъде в Европа и Доналд Тръмп реши, че САЩ няма да направят нищо - тогава цялото това военно присъствие е безполезно. НАТО е непоклатима във военен смисъл организация, но политически е крехъка.
- Критиците на Алианса твърдят, че след падането на комунизма Алиансът си е измислил заплаха и враг, за да осмисли съществуването си
- Нещата се промениха през последното десетилетие и то заради действията на Русия, а не на Алианса. Ако питате грузинците или украинците дали НАТО си измисля заплаха, със сигурност няма да се съгласят. И като се има предвид подходът на Русия към някои бивши съветски републики и бивши членки на Варшавския договор - ясно е, че Русия не приема идеята, че сферата ѝ на влияние е доста по-малка в сравнение с преди 30 години.
- От създаването си през 1949 година НАТО е 2,5 пъти по-голяма. Става ли обаче Алиансът по-мощен във военен смисъл с разширяването?
- НАТО е военен алианс и това няма смисъл от предефиниране, дори заплахата да се промени, да не е тероризъм, както беше през 2001 г., когато беше активиран член 5-и. По отношение на разширяването - добър въпрос, защото то прави НАТО по-силна, но и по-крехка. По-силна, защото добавя повече територия и повече военна мощ, но по-крехка, защото колкото повече са членките, толкова по-трудно е да се постигне компромис. Също това приближава НАТО повече до руската граница, така че разширяването донесе различни резултати.
- Германия вече не е в ситуацията от средата на миналия век и идеята за обща европейска отбрана постепенно се наложи. Възможно ли е това да стане паралелно с американското присъствие и с НАТО?
- Възможно е и няма противоречие между двете. Европа трябва да има средствата и възможността за отбранителни действия, ако САЩ нямат интерес. Това винаги е била фундаменталната цел на европейската отбрана, а не да се конкурира с НАТО. Не съм убеден, че Еманюел Макрон има това предвид.
И да се върна на интервюто на Макрон - вярно е, че той смята, че ако Съединените щати разбият алианса, то Европа ще трябва да се отбранява сама. Подтекстът на това интервю е - „Надявам се това да не се случи, но ако се случи европейците трябва да са готови.“
- Но щом подтекстът на интервюто на Еманюел Макрон е да отправи предупреждение към Съединените щати, не става ли това като започва френският президент да се държи по начина, по който самият Тръмп се държи?
- Права сте, когато определяте речта на Макрон като тръмпистка. Ето защо, въпреки че има основание за това, което казва, думите му са контрапродуктивни. Надявам се да не е такъв случаят, но ще бъдат нужни разяснения и интересни дискусии, които очаквам да видя на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е ситуацията в областите Плевен и Ловеч. Подобно е положението и в Шумен. Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където засега режим на водата има само в някои села. Изпълнителният директор на..
И осмият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. Нито един от двамата, достигнали до балотаж кандидати, не събра необходимата им подкрепа. Номинираната от "БСП - Обединена левица" Наталия Киселова събра 87 гласа "за", 60 бяха "против", а 90 се въздържаха. Тя беше подкрепена само от депутати от ГЕРБ-СДС и от левицата...
Стачка на шофьорите на автобуси в цяла Испания затрудни пътуването в редица градове. Протестиращите настояват за ранно пенсиониране и по-добри условия на труд. Водачите на автобуси да могат да се пенсионират на 60 години, вместо на 66. Това е основното искане на синдикатите в сектора. Освен това те настояват за повече проверки от страна..
Възстановено е движението на влаковете през Централна гара – Пловдив. Това стана възможно, след като късно снощи успешно завърши тестването на контактната мрежа, съобщи за Радио Пловдив инж. Николай Иванов, ръководител на проекта на НКЖИ от страна на фирмата изпълнител. „Дейностите, които бяха свързани с преминаването под Бетонния мост, са..
Транспортният министър Красимира Стоянова ще се срещне със синдикатите в началото на следващата седмица, за да обсъдят новата процедура за избор на железопътен превозвач за пътнически превози. Преди дни синдикалните организации поискаха спешна среща с ресорния министър заради удължаването на срока на договора с една година между Държавата и..
Балотажът за избор на председател на 51-вото НС беше отложен с още половин час - до 13:30 ч. До него достигнаха доц. Наталия Киселова от "БСП – Обединена левица", която получи 87 гласа подкрепа – от собствената си група и от 68 депутати от ГЕРБ-СДС, и номинираният от ИТН доц. Силви Кирилов с 65 гласа "за" – от групата си, АПС, МЕЧ и 17..
В Националния военно-исторически музей ще спасяват Коледа и дядо Коледа. Спасителите ще са деца на различна възраст, които ще се впуснат в приключенската игра "Мисия разузнавач – Спаси Коледа", разказа в интервю пред БНР Славея Сурчева от Националния военно-исторически музей (НВИМ). "Създадохме игра за децата и семействата и тя ще се..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...