Генади Кондарев: Трябва да започнем да мислим за живот без ядрена енергетика

През 2015 г. Генади Кондарев е посетил Чернобил. И тогава, както и сега в района около авариралата през 1986 година централа, е имало пожари. 

„През последните десетилетия след аварията в Чернобил в атмосферата отново са се издигнали количества радиоактивни изотопи, които може би са еквивалент на около 10-15% от освободеното по време на чернобилската авария. Това означава, че всичко, което в един момент се е уталожило на земята, в един момент с тези горски и полски пожари в един момент отново се издига, отново се превръща в проблем“, коментира Кондарев.

Радиоактивните изотопи, които могат да застрашат човешкото здраве, отново „пътуват“ през атмосферата и не се знае къде ще попаднат.

„Има доста фактори, които трябва да се вземат предвид – сателитни данни, „рози“ на ветровете, метеорологични данни. Всичко това ще бъде съпоставено и ще се определи, включително и след замервания къде има повишение на радиоактивния фон на различни места в периметъра край тези пожари.“

Генади Кондарев нарече дългосрочен проблем факта, че чернобилската ядрена централа, извън авариралия реактор, продължава да действа - да оперира с хранилищата за ядрени отпадъци и да произвежда енергия.

„Много от тези отпадъци всъщност са буквално погребани под малък слой земя, защото голяма част от горещите точки, които са откривани след аварията, единственият начин, по който е можело да бъдат „обезопасени“, е буквално с насипване на земни маси върху тях, за да няма непосредствен риск. Тоест имаме едно замърсяване, което ще бъде там в продължение на хиляди години, което ще създава проблем за хората. Има зони в този периметър от 30 километра около ядрената централа, които никога няма да могат да бъдат отново населени по безопасен начин от хора. На практика почти няма начин, по който дългосрочно можем да се справим и да сведем риска до нула.“

Ядрената енергетика е дългосрочен риск. Виждаме какви са последиците след десетилетия от аварията на един-единствен ядрен реактор, а по света работят над 400, изтъкна Кондарев.

„Нито един до момента не е напълно изведен, тоест не е превърнат отново в зелена поляна. Всичко, материал, който се е докоснал до радиоактивни частици, всъщност се превръща в радиоактивен отпадък, който трябва да бъде съхраняван. Рискът от настоящите пожари беше в приближаването до радиоактивни хранилища и до авариралия ядрен реактор – неща, които са с концентрирано натрупване на такива радиоактивни частици и отпадъци“, отбеляза природозащитникът.

Износът на радиоактивни отпадъци е проблем на целия свят. Където и да бъдат „складирани“ те, това е проблем за цялата планета, защото нито едно нейно кътче не е за еднократно използване, подчерта Генади Кондарев.