71-годишният електроинженер Киро Маринов от Полски Тръмбеш е посветил повече от три десетилетия на делото да пази и популяризира изобретенията на първите производители на радиоприемници у нас. Така постепенно е събрал над 120 радиоапарата. Поправя ги, реставрира ги и 60 на сто от старите му радиоприемници днес работят.
Колекционерът от Полски Тръмбеш е сред малцината у нас, които имат приемници, каквито и музеите в страната нямат. Особена гордост на Киро Маринов са два радиоапарата, произведени от братя Алтимирски и тяхната русенската фирма „Бралть“ през 1938 и 1940-а година. Купил ги от битак преди години.
Човек трябва да си изработи един усет и като гледа, да вижда, казва инж. Маринов и обяснява как се е сдобил с двата апарата.
"За съжаление най-редките апарати, които имам, съм ги придобил от пазарите. Има хора, които не им са потребни, не разбират понякога за какво става въпрос и са готови да го изхвърлят, а в последния момент решават да го предоставят на пазара. С малко възстановяване - вътрешно и външно, те изведнъж си връщат онзи вид, който са имали преди 70-80 години и човек започва да се удивлява дали това, което днес се прави, ще просъществува тези години“, коментира колекционерът.
Всичко започнало с един приемник „Христо Ботев“, поставен върху маса на тротоар в Горна Оряховица. Радиото работело и от него семейството, което го притежавало, слушало новини и музика. Не след дълги увещания собствениците подарили уникалния апарат на колекционера.
„Друг любим апарат ми е „Турист“ – първият преносим български лампов радиоприемник, който започва да се произвежда 1958-а година и е олицетворение също на един много сериозен скок в производството на радиоприемници. Много силна емоционална страна за мен имат няколко апарата. Първият е „Гусла“, произвеждан 1950-а година. Има твърде непретенциозна външност на пръв поглед, но всъщност е много български по външност“, споделя Киро Маринов.
Близо 8 хиляди лева е вложил в колекцията си от стари радиоапарати Киро Маринов. Два от тях той е дарил на Историческия музей в Полски Тръмбеш, за да обогати музейния фонд от 12 радиоприемника. Някои от старите говорещи и музикални кутии са събирани по мазета и тавани, разказа музейният директор доц. Христо Харитонов:
„Аз имах възможността да обикалям в затворените училища, зарешетените прозорци на читалищата, подбирах това, което беше необходимо. Някои от радиоапаратите са в резултат на нашата издирвателска работа. Ако трябва да кажем кой е най-старият апарат, това е радиоапаратът „Христо Ботев“ – един от най-популярните, най-ранните български радиоапарати. Той е на около 70 години.“
Уредникът в Историческия музей в Полски Тръмбеш Деяна Христова разказа, че за първи път в община Полски Тръмбеш обществен радиоапарат се е появил през 1929-а година:
„Тогава село Страхилово е радиофицирано. За радиоапаратите в Полски Тръмбеш може да се говори за два етапа. Първите радиоапарати са акумулаторните радиоапарати още от 1929-а година. Така постепенно всички села започват да се радиофицират, като след това през 1935-а година в село Куцина в читалището е вторият радиоапарат, който има в общината. До 1940 година, когато се появява първата народна песен в радиоапаратите от общината - това е на певицата Мита Стойчева от село Обединение.“
С изложбата от 80 стари радиоапарата, в Полски Тръмбеш се надяват да си поставят началото на свой музей на радиото.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
Банско е най-предпочитаната изходна точка за разходки и преходи в Пирин. На километър от града започва маршрут, по който могат да се движат инвалидни и детски колички. Ролбанът е сред любимите места за ежедневна разходка в планината , разказва директорът на НП "Пирин" Росен Баненски. "Ролбанът като местност, позната на банскалии, е..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Има положения, с които на пръв прочит не съм съгласна. Има един основен мотив, който може да се види през цялото решение – че самият съд е разделен..
Системата BG-ALERT (бгалърт) е мощен инструмент и е време кметове и местна власт да се обучат и да го припознаят като полезен инструмент, а..
Новозибраният председател на Правната комисия в ЕП Илхан Кючюк ще работи за антикорупционно и адекватно законодателство, което да решава проблемите..