Всяка трета къща в старата част на Велико Търново е пред срутване

Съюзът на архитектите в България настоява проблемите на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в специален закон за архитектурата. Архитектите изискват и нова нормативна уредба, която да намали времето за съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимото културно наследство и с Министерството на културата при проектите за ремонти на сгради със статут на културни ценности. Проблемите с изчезващите стари градове и тяхното опазване бяха тема на дискусия на архитектурната гилдия във Велико Търново.

Старият град на Велико Търново е затиснат от проблеми и архитектите признават, че всяка трета къща е пред срутване. Нормативната уредба, през която трябва да минат собствениците на имоти със статут на културна ценност и архитектите, е тромава, отделно е проблемът с многото наследници, които e трудно да бъдат намерени, за да се разберат помежду си или да бъдат принудени да си поддържат имота във вид, който не застрашава живота и здравето на околните. Този проблем е във всички градове със стари сгради паметници на културата. „Законът за културното наследство така и не проработи“, коментира един от доайените на търновските архитекти Йордан Нурков:

„Той се оказа един мъртво роден закон и в момента не действа по никакъв начин заложеното в закона решение да се ускори съгласувателната и експертна дейност на Националния институт за недвижимото културно наследство".

Нужно е най-вече голямо желание сред хората, които са собственици на съответните сгради, които са паметници на културата.

Наблюдава се едно отчуждаване на хората от тяхната собственост, която е паметник на културата. Причината не е в парите, причината е, че съгласувателните и други процедури - проектантски, изследователски, регистрационни и т.н., целият този режим от регистрирането до самото изпълнение и реализирането на такава инвестиционна инициатива е толкова голям, че на практика лишава хората от възможността да имат те инициативата и тази инициатива да може да се реализира навреме, подчерта Йордан Нурков.

Къщите в старите части на градовете падат основно заради тромавите процедури на държавната машина и това трябва да се промени с нова нормативна уредба, коментира една от младите надежди на великотърновската архитектурна гилдия Стефан Цонев:

„Субективният фактор решава в много случаи много бавно проблематиката на тези стари части на градовете - Националният институт, респективно Министерството на културата. Бавно се придвижват преписките, с години, което изнервя собствениците и те се отказват. Имам клиенти, които директно са се отказали от собствеността по тази причина. Съответно такива имоти се саморазрушават. Видяхме какво се случи в Пловдив. Интересите са големи в тези части, имотите са скъпи. Логическото следствие от това е програма от пет точки, която да бъде изпълнявана, и регулация от държавата за спазване на сроковете, които да са максимум до два месеца или респективно по места, защото не цяла България е покрита с исторически паметници на културата - имаме Копривщица, Търново, Пловдив, Несебър, няколко града, които се броят на пръстите на двете ръце. По места да бъдат решавани от хората, които имат знанието, и от общините“. 

41-а години с проблемите на старите къщи във Велико Търново се занимава арх. Донка Колева:

"Около десетина къщи годишно имат проблеми. За някои от тях, разбира се, са направени проекти и са ремонтирани, но друга част ги губим, защото нито има програма, която да стимулира собствениците, освен такива в Закона за данъчните задължения. Няма и програми на общините и на държавата, насочени към физическите лица. От тези 500-600 къщи за 50 години просто няма да остане нищо“.

Архитект Колева е оптимист и споделя, че през последните две години инвестиционен интерес към къщите паметници на културата във Велико Търново проявяват все повече млади хора, които не ги купуват с инвестиционна цел за препродажба, а, за да ги превърнат в свой дом. 

Председателят на Съюза на архитектите в България проф. Тодор Булев посочи, че е подготвена Бяла книга на архитектурата, в която са включени обекти на модернизма от последните десетилетия, които са на път да бъдат унищожени:

„Факт е, че ние безвъзвратно закъсняхме по отношение на предприемаческата стихия, която стартира преди повече от 30 години. Така че нищо не ни остава, освен да осъзнаем реалностите и да усъвършенстваме инструментите за контрол, санкции и всичко останало. Опазването на наследството е сложен процес на социална политика. Първият елемент е да откроим обектите, които трябва да бъдат защитени. Това до сега въобще не е правено“.

Опазването на културно-историческото наследство не е приоритет на държавата сега, коментират архитектите и настояват за нов специален закон за архитектурата, заяви проф. Тодор Булев:

„Една от идеите, която се опитваме да разработим напоследък, е тези проблеми на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в един специален закон за архитектурата, който я разглежда като културна структура, като културна ценност".

Вероятно ще трябва да почакаме следващия парламент. Предложенията ни са готови. Все още не сме стигнали до това да разгледаме тази законодателна инициатива, подчерта Булев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.