Уютно се чувства в Шънджън, Париж, Лос Анджелис, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Москва, Копенхаген. Харесва Италия и Нидерландия и малките градчета там. И, разбира се, Барселона, където - споделя Висенте - е измислена думата „урбанизъм” и където често-често местен квартал или пазар са определяни като най-хубавите в света.
Какъв обаче е бъдещият пост-Covid град на Висенте Гуайар, ще ви допадне ли със своята самодостатъчност и всъщност напълно независими от околния свят ли ще са хората в Сюнъан?
„Развивахме проект, с който да се включим в битката с климатичните промени, но видях, че трябва да се изправим срещу Covid-19 и битката за живот. От доста време работим с идеята, че днес живеем в състояние на глобална война, в която градовете са важен ресурс, но създават боклук. Носим контейнери с храна навсякъде по света, контейнери с маски и ръкавици, даже петрола внасяме откъде ли не. После всичко се консумира в градовете, произвеждат се вредни емисии и отпадъци. Идеята ни е да строим сгради, които са напълно екологични и с тях не отделяме вредни емисии в атмосферата. Това е новата мантра на Европейския съюз, но дори на Китай - градовете с нулеви емисии. Проектът ни се опитва да разреши този проблем. Това, което искахме да постигнем, бе да проектираме сгради и квартали, в които могат да се произвеждат енергия, храна и други блага, но и да имат разнообразие от градски функции.“
Дали градът ще е напълно самодостатъчен?
„Очевидно зависи от начина на живот на хората в него, зависи и от гъстотата на населението, която в случая е доста висока. По отношение на енергията можем да си осигурим сами 85%. Относно храната - ако се спазва веганска диета, ще можем да си осигуряваме сами 60 на 100 от храната. Що се отнася до производството на други нужни стоки - 25%. Така че не е напълно самостоятелен, но и не искаме да бъде изолиран от останалите квартали и градове, от останалата част на света. Определено се нуждаем от промяна на числата, да започнем да произвеждаме това, което консумираме, по-близо до градовете, където живеем“, разказва испанският архитект.
В града, замислен да надживее пандемията, ще има медицински център и болница. Помислено е и за другите нужди на хората. Има детска градина, поискаха ни пожарна, имаме спортен център, едно училище, но не и гимназия, обяснява Висенте Гуайар.
„Искаме около къщите на хората да има места с обществени сгради, но и работни места. Това е друга, много важна тема. Трябва да внедрим чистата индустрия в града под формата на дигитална индустрия. Така че вместо да произвеждаме блага, да ги 3D-принтираме, нещо, което вече се случва. Също така можем да добавим земеделието в града. В проекта сме заложили на парници и зимни градини на покривите на всички сгради. Така хората ще могат да си произвеждат храна.“
Всички ще имат връзка един с друг с 5G мрежа. Идеята за града идва от китайското правителство, което залага част от параметрите му, сред които и така наречената бавна мобилност. Така хората ще се движат основно пеша или с колелета. Останалите превозни средства ще са електрически. Дронове ще кръстосват из облаците над поднебесния Сюнъан за различни доставки.
Китайската страна решава да следва принципите на изграждане на европейските градове, а не традициите на социалистическите, където има големи жилищни блокове в пространства, изолирани от индустриалната и търговската част на града. „Ако създадете подобен град, хората постоянно ще са в колите, пътувайки между домовете си, работата и магазините. Затова градовете са толкова съсипани от трафика. Най-добри са онези населени места, където има смесена употреба на превозни средства, където улиците и булевардите са най-вече за пешеходци и колоездачи“, коментира Висенте Гуайар.
В неговия град на бъдещето сградите са от дърво, дъждовната вода ще се събира за повторна употреба, а всеки апартамент има къщичка за птици.
Фундаменталната роля на природата
„Още от самото начало конструкцията на сградите ще е като продължение на природата. За целта трябва да има устойчива грижа за горите и дърводобив, за да се развие така наречената кръгова икономика. Това, което ние можем да направим, е да създадем нови форми на квартали, където сградите са естествени, а дворовете са като природни паркове. Градски, но с големи дървета, за да имате дебела сянка, под която да си почивате.“
Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..
"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..
До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..
Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство . Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..
В момента и чак до сепември Пирин е най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
Нормативната база регламентира за отделни видове производства и съхранение на взривни вещества и боеприпаси минимални отстояния от населени места и..
Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред..