Владислав Драмалиев: Covid кризата показа силата на електронните валути

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Добромир Видев с Владислав Драмалиев в предаването „12+4“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Covid кризата през годината е показала силата на електронните валути“. Това отбеляза пред БНР Владислав Драмалиев, директор на фондация „Битхоуп“. 

Какви възможности отварят „електронните“ пари и ще изчезнат ли „аналоговите“ в общество, което все повече ще преминава към виртуални отношения? 

„Много неща се случиха през 2020 година, които насочиха сериозно внимание в посока криптовалути, конкретно в биткойн. Кои са основните причини? Със сигурност едната от причините е Covid-19 - пандемията, която в началото на годината събори пазарите много сериозно. Унищожи икономическия растеж в цял свят. Което принуди и централните банки да започнат да печатат невъобразимо количество пари. И с тези свои действия те успокоиха финансовите пазари, което покачи и пазарите на акции. Това повлия на пазарите на златото и на биткойн“.  

По думите на Драмалиев биткойнът се е възприел като една модерна алтернатива на златото. 

„Броят на биткойните е ограничен на 21 милиона и е гарантирано, че няма да има повече. Не може да се фалшифицира. Може да се изпраща до другия край на света за секунди. С изключително ниски такси и без значение каква е големината на трансфера. Това е един такъв актив за 21-ви век, който е много силно контрастен спрямо валутите като долари и евро, чийто брой постоянно нараства. Хората се уплашиха, че това изливане на евро и на долари в системата в някакъв момент ще доведе до инфлация“. 

Владислав Драмалиев поясни в предаването „12+4“, че на този етап биткойнът не се използва толкова за разплащания, а по-скоро на него се гледа като актив, който може да запази стойност дългосрочно. 

„И не само да я запази, ами по-скоро и да я увеличи. И като такъв не се използва толкова често за разплащания, тъй като, ако платите нещо, да кажем нещо, което струва 1 лев днес, стойността, която сте дали днес под формата на биткойн, може да е равностойна на 2 лева утре. И в този смисъл хората по-скоро виждат биткойн като дългосрочна инвестиция“. 

В България вече има и бюра, които обменят левове срещу биткойни.  

„Идеята е, че това е покупка на актив с цел дългосрочно съхранение. Това всъщност и едно от другите преимущества. Може да се съхранява много по-лесно, отколкото, да кажем, физическото злато. Там просто е необходимо да имате някакъв хардуерен портфейл. Има и други начини. По-евтини дори. Докато за златото трябва да използвате сейфове, банки или персонални сейфове“.  

Според Драмалиев кризата е забързала процеса на дигитализацията и значението на криптовалутите се е увеличило. 

„През лятото се забърза една ниша в блокчейн индустрията, наречена „децентрализирани финанси“. Там цялото общото количество на пари, които бяха депозирани в такъв тип децентрализирани финансови приложения, се покачи от 500 милиона, мисля, на 16 милиарда в рамките на около три-четири месеца. Това говори, че този тип услуги стават все по-популярни. Този тип услуги приличат на банковите услуги. Ако имате биткойни, етери или някакви други криптовалути, можете да ги депозирате и да почнете да получавате лихва от тях. Или пък може да вземате заеми в криптовалута. Може да обменяте криптовалути за други криптовалути. Без да е необходимо да използвате борса. И безкрайно още много други неща. Буквално се създават нови финансови инструменти, продукти, благодарение на тази сфера“. 

Каква ще бъде ролята на парите в обществото в бъдеще? 

„Парите, издадени от централните банки, ще продължат да съществуват, разбира се. И е възможно централните банки да започнат да възприемат някои от функциите на комерсиалните банки. Със сигурност в случая на Китай - развитието на техните криптопари е малко по-различно. Поради факта, аз се опасявам, че там ще се използва тази технология за по-сериозен контрол върху обществото. Примерно, директно запориране на сметки от страна на централната банка, ограничения на лимити за депозити, за тегления. Но се надявам, че в Европа и в Щатите технологията ще бъде малко по-прозрачна, отворена, по-анонимна. Това ще доведе до буквално електронен кеш, който е издаден от централните банки. Както в момента е физическият кеш, който не е проследим да се извършват някакви по-анонимни плащания онлайн. Не само благодарение на биткойна и на другите криптовалути. Но смятам, че все повече и все повече ще преминаваме към безкешово общество. И в този смисъл е много важно точно в момента да бъдат направени правилните стъпки, така че да не се превърне бъдещето в една антиутопия, в която централната банка следи абсолютно всички плащания или да не позволява да се извършват определени плащания. Но в точно това бъдеще криптовалутите, които са отворени и напълно прозрачни, ще имат много съществена роля“.