Има ли прегради пред псевдонаучната кариера у нас

Има ли реална опасност от обезценяване на научните титли? Достатъчно самокритична ли е академичната система в раздаването им или е пропусклива за хора, които гонят трупането им без следване на ясни критерии и отчетливо израстване в определена научна област?

Завършил е химия в Бургас, преминал е през поста на заместник-изпълнителен директор на Националната служба по заетостта, опитал е да стане кмет на Русе, а след това се обърнал към научната кариера.  

През юли 2014 г. във Варненския свободен университет Терзиев прави първата си доктурантура. Пет месеца по-късно защитава първата си голяма докторска дисертация и става доктор на науките в Националния военен университет във Велико Търново. След още 11 месеца ректорът на Стопанската академия в Свищов му връчва дипломата за доктор на науките по финанси. За трети път доктор на науките Венелин Терзиев става през януари 2018 година в Бургаския свободен университет.

Докато ръководи предприятието "Скални материали" в Русе, Терзиев се насочва към преподавателската работа в Русенския университет, през 2015 г. е избран за професор в направление "Архитектура, строителство и геодезия". Следващата година е назначен за професор във Висшето училище по телекомуникации и пощи в направление "Администрация и управление", а след това във Военния университет в Търново по направление "Национална сигурност".

Автономията на висшите училища им дава възможност да назначават когото искат да преподава каквото преценят и тук идват пропуските в закона.

„Освен към нашия университет той тръгна към други университети, започна да развива други докторски големи дисертации“, спомня си проф. Велизара Пенчева от Русенския университет.

„Проф. Терзиев е един от неособено добрите примери за академично развитие“, отбелязва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Академичното развитие трябва да бъде планирано във времето, а не стихийно, изтъква тя и допълва, че във всяка една област, не само в науката, „компетентност от Бах до Офенбах не е за предпочитане, не е за уважение“.

През 2019 година комисия, назначена със заповед на министъра на образованието, е констатирала, че „във всеки следващ дисертационен труд на Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава“.

На това основание е сезирана Комисията по академична етика за проверка относно висока степен на плагиатство и автоплагиатство.

Междувременно Терзиев е освободен от заеманите длъжности на професор както в Националния военен университет в Търново, така и от столичното Висше училище по телекомуникации и пощи.

Частната Руска академия по естествознание обаче го прави член-кореспондент и академик, а последното му отличие е наградата Учен на годината на International Achievements Research Center, Chicago, USA.

Като изпълнителен директор на "Реставрации" ЕАД, предприятие на Министерството на културата, е отличен с почетен знак "Златен век" през ноември. Терзиев продължава да преподава във Военната академия в София и в Русенския университет.

„Като си залепиш 10 титли отпред, ти знаеш, че по дрехите посрещат, по ума изпращат, но докато разберат умът какъв ти е, много време минава. Като си сложиш титлите отпред – шапка долу, голям учен и т.н. Такива стремежи да придобиеш научни звания, степени, да ги сложиш на визитната си картичка – в целия свят ги има“, коментира пред БНР доц. Марко Тодоров, министър на образованието в две правителства.

„Тук нещата опират до това колко е халтава държавата и какви са правилата за присъждане на тези неща“, допълва той. „И понеже у нас това е абсолютно халтаво, всеки, който иска да се изпъчи с две гърди напред пред другите, го прави и номерът минава.“

„Това явление в науката е за мен Остап Бендер в науката. И не са единични случаи. Лошото е, че никакви спирачки няма. Само държавата може да ги спре“, категоричен е доц. Тодоров. По думите му има отрицателна обществена нагласа към тези неща, хората мърморят, но когато могат да се облагодетелстват от тези отрицателни процеси, го правят с най-голямо удоволствие.

Със Закона за развитие на академичния състав и с неговия правилник се поставят ограничения, които трябва да канализират безразборното раздаване на научни титли, подчерта тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Не просто да се оставя на субективната преценка на колегите, които дават, „благославят“ определен тип хабилитиране чрез експертните си оценки, но и да има индикатори, показатели, които да дават външната гледна точка.“

Все повече ще се увеличават случаите на интердисциплинарни научни области, което е предизвикателство, подчертава Кабакчиева. По думите й науката се развива в различни посоки, появяват се хора, които работят в повече от едно професионално направление и повече от една научна област и те трябва да бъдат оценявани комплексно.

Законодателят ограничава тези феномени по две линии, поясни още проф. Кабакчиева. С една от поправките в закона се цели ограничаване на „туризма“ на преподаватели.

Петя Кабакчиева допълни, че е изключително важно изискването за публикуване в престижни научни списания вън от страната. „Там има оценка от двама рецензенти, които не ви познават и дават по-обективна оценка на това, което се предлага.“

„В сериозни научни форуми и списания много по-трудно би било да се скрият псевдопостиженията.“

Във всички университети се въведоха системи за контрол на плагиатството. Този контрол би следвало да бъде завишен, изтъкна още Петя Кабакчиева.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.