Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще остане ли образованието закотвено за фактите или ще развива ключови умения

Все още не е ясно кога ще се случи дългоочакваната промяна в изпитните формати

Снимка: Pixabay

Дебатът трябва да е не за премахване за външното оценяване в 4 и 10 клас, а дали това оценяване показва на учениците, училищата и образователната система имаме ли качествено образование или не.“ Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Златка  Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение “Образование България 2020-2030”.

„Това е пример, показателен за много случаи от последните няколко години, когато има опит за реформа, но често нейният смисъл или не се разбира, или не се вижда нейната добавена стойност. Така е и в този случай, в който се настоява за промяна или за премахване на външното оценяване в 4 и 10 клас. Не защото не е смислен инструмент, а защото в момента не показва добавената си стойност в този формат“, изтъкна Димитрова.

От няколко години Сдружение “Образование България 2020-2030” изготвя годишен мониторингов доклад с препоръки как българското образование да отговаря на очакванията на обществото за промяна. Промяната на изпитните формати е част от образователната реформа за развиване на ключови компетентности, която е свързана с промени и в учебните програми, и в държавните образователни изисквания, припомни Златка Димитрова.

„Но нашите проучвания досега показаха, че тези промени са били по-скоро повърхностни и не толкова задълбочени. Учителите не получават необходимата подкрепа за това как да преминат към преподаване, което формира компетентности. Когато говорим за промяна на форматите – то върви ръка за ръка с разговора какво очакваме учениците да научат в училище и как подготвяме учителите, така че да могат да подкрепят децата да развиват тези умения, които ще оценяваме у тях.“

Снимка: БГНЕСДори обновените учебни програми в много по-голяма степен все още поставят фокус върху това какво трябва да научи детето, но не и върху това как да работи в сътрудничество, да се аргументира, как да мисли критично, как да прилага креативност, категорична е Златка Димитрова. Според нея става дума за умения, които не биха могли да бъдат оценени в сегашния тестови формат, който оценява предметни знания. „Това са много по-ценни умения, върху които препоръчваме да поставят фокус тези учебни програми.“

На учителите им липсват ясни указания как да определят всяка от деветте ключови компетентности, смята Димитрова. По думите й преподавателите имат много по-голяма яснота какво следва да постигнат за учебното съдържание, отколкото за уменията.

Златка Димитрова даде пример за посоката, в която трябва да се върви. Вместо фактологични въпроси кога се е случило дадено събитие, да се даде за разчитане  диаграма от областите история и география в определен исторически период и да направи изводи от това за определени тенденции или събития, защо са се случили. 

Под въпрос е дали и през учебната 2022/2023 година ще бъдат въведени интегративни изпитни формати. Нормативната уредба просто дава такава възможност, уточни Златка Димитрова. Тя смятау че обществото очаква повече конкретика по този въпрос още отсега.

„Тези формати ще бъдат подложени на обществено обсъждане, но досега виждаме, че не са предприети от МОН стъпки за предварителен диалог.“

Лъчезар Томов  Снимка: Ани Петрова
Лъчезар Томов Снимка: Ани Петрова

Д-р Лъчезар Томов е преподавател по математика и информационни технологии на ученици от 8 до 11 клас в Гимназията за древни езици и култури в София. Той използва иновативни техники и методи за работа с учениците. В нестандартните условия на онлайн обучение Томов им дава различни задачи и проекти, решават задачи извън учебния план през канал в YouTube, решават и задачи в група. Използват различни платформи.

Томов разделя нещата на информация и знание – едното е да знаеш кога се е състояла дадена битка, а другото – да можеш да обясниш защо се е случило така, да можеш да формулираш теза и да я защитиш. 

Ползването на факти за мен не е знание. Основният проблем за мен е именно в това, че в България се е насочило образованието към технология, а не към знания.“

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15