Когато човешката глупост е по-силна от природната стихия…

„Нека смъртните си говорят за мене каквото си искат, все пак аз зная много добре колко малко е зачитана Глупостта дори сред най-глупавите, но аз съм, повтарям, единствена, която с моето божествено присъствие веселя богове и хора“, пише Еразъм Ротердамски в своя труд „Възхвала на Глупостта“. 

Мисълта за това великолепно произведение се появи, след като сеизмологът от British Geological Survey Роджър Масън даде интервю за предаването „Изотопия“, в което си спомни за мощния трус с магнитуд от 9 по скалата на Рихтер в Япония през 2011 година.

„Това наистина е много необичайно явление. Трусът предизвика огромно цунами, което удари източно основния остров от Япония. Освен че причини сериозни щети, но най-лошото бе, че почти 20 000 души изгубиха живота си“, коментира сеизмологът. За да бъдем прецизни, точното число на починалите вследствие на инцидента е 18 446. В следващите месеци от болести живота си губят още 3500 души.

Всички преклонихме глава на 11 март, когато се навършиха десет години от трагедията във Фукушима, където освен природните стихии имаше и ядрена авария. „Много хора в Япония си мислеха, че толкова силно земетресение не може да се случи на източния бряг на страната. Експертите обаче бяха напълно наясно, че преди повече от век е имало още по-силен трус. След като се е случило преди, значи може да се случи и сега. Само че извън научните среди никой не е обърнал внимание на тази много важна информация и следователно не е направил важни изводи“, коментира ученият.

По думите му подобни земетресения не са предвидими с точност например „ще се случи след две години“ или „следващия месец“. Въпреки всичко съвсем точно може да се прогнозира, че трус с толкова голяма мощност може да се случи в определен регион. 

„Следователно когато на тази територия се строят сгради, те трябва да бъдат направени по начин, който позволява да устоят на силата му. Ако сградите са достатъчно сигурни, няма значение дали такъв мощен земетръс ще се случи или не, защото те са добре проектирани“, обяснява Масън.

Според него сградите в региона, ударен от мощния трус преди десет години, са били проектирани по стандартите за регион, в който има опасност от много силен земен трус. „Жертвите от самия земетръс са около 200 души, което е удивително. Но броят на загиналите заради цунамито е немислим, което означава, че са направени много човешки грешки. 

Когато се проектират сгради в район, където удря цунами, се предвижда най-високата възможна вълна и съоръженията се правят толкова високи, че всеки да може да се покачи над нивото на водата. Явно вододелът тук не е сложен на правилното място“, коментира сеизмологът, според когото най-голямата грешка е била при конструирането на ядрената централа във Фукушима.

„Проектът бе съобразен с потенциалната сила на земетръса, но не и с височината на цунамито. Преградните стени срещу огромната вълна бяха твърде ниски, следователно водата ги помете моментално“, спомня си експертът.

„Най-голямата глупост от всички обаче се оказа фактът, че на най-ниското ниво са поставени съоръженията, които се задействат при спешна необходимост от захранване. Все пак това е ядрена централа, която произвежда електричество. Само че когато има наводнение, което се причинява, след като огромна вълна повали предпазните стени, то започва именно от основите на всяка сграда. 

Когато произвеждате електричество чрез ядрена реакция, имате нужда от охлаждане. Когато основните системи за охлаждане не работят, а резервните за спешни случаи са наводнени, се стига до авария в ядрената централа. Авария, която изцяло можеше да бъде избегната“, убеден е Роджър Масън.

Като опитен сеизмолог той е впечатлен от мощния земен трус, но помни и още спиращи дъха земетръси. „Всъщност земетресението се усети по цялото земно кълбо и промени въртенето на Земята. Промяната на земната ос направи деня по-къс, но това не е единственото земетресение с този резултат. През 2004 година трусът в Индонезия имаше същия ефект“, обяснява ученият. 

Земетресението в Индийския океан е с магнитуд между 9 и 9,3 по скалата на Рихтер с епицентър близо до северозападния бряг на остров Суматра, Индонезия. То също предизвиква цунами и е сред най-силните регистрирани земетресения изобщо.

Възможно ли е земетресенията също да са свързани с човешката дейност, която нанася толкова много щети върху атмосферата и водата до непоправими климатични изменения? Този въпрос кара Роджър Масън да се усмихне: „Изобщо не са свързани. Земетръсите се случват заради сили, които са дълбоко в земните недра, докато промените в климата произтичат от процеси в атмосферата. Но все пак има косвена връзка – изменението в климата прави обществото много по-уязвимо на природните стихии, а това от своя страна отнема от възможността му да устои на ударите, причинени от явления като земетресение и цунами“.

И все пак има ли човешка дейност, която би могла да предизвика земен трус?

"Проблемът не е в самия фракинг, а в количествата вода, които се използват по време на процеса. Фракингът е хидравлично разбиване. Може би ако всичко това се случва в средата на пустиня, може да се намери някакво решение, като вземем под внимание, че водата е пълна с химикали, но когато си в средата на Съединените щати, такова няма. Ето защо земетръсите повече се свързват с водата, която е похабена при извличането на нефт или газ, отколкото при самия процес на разбиване“.

Цялото интервю с Роджър Масън чуйте в звуковия файл.

Снимки: https://www.history.com/, REUTERS