Проф. Катрин Щайнер-Хемерле: Има достатъчно детайли за обвинителен акт срещу Курц

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Весела Владкова с проф. Катрин Щайнер-Хемерле в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Себастиян Курц може да получи до три години лишаване от свобода, т.е. не говорим за безобидно провинение. Досега в Австрия не е имало действащ канцлер, на когото е повдигнато обвинение и е изправен пред съда. Но това още не се е случило. Курц все още не е обвиняем. Прокуратурата продължава своето разследване и не е изключено, то да доведе до обвинителен акт. Има и още нещо - не много отдавна Курц си позволи да критикува съдебната власт, така че прокуратурата и съдът със сигурност не са особено благосклонно настроени към него. Но в момента наистина не може да се предвиди развитието на случая“. Това каза пред БНР австрийския политолог проф. Катрин Щайнер-Хемерле от университета в Клагенфурт. 

По думите ѝ разследването на прокуратурата е извадило на показ много детайли, които са достатъчни за обвинителен акт. 

„Ако се стигне до съдебен процес, това наистина ще бъде първият случай в австрийската история, когато действащ канцлер е изправен пред съда... Опозицията още сега настоява за оставката на Себастиян Курц. А той не само че няма такива намерения, но дори заяви, че би изчакал даже съдебното решение, ако се стигне до процес“. 

17-и май 2019 година преобърна австрийската политика. Тогава наяве бяха публикувани видеокадри, документирали многочасов разговор на тогавашния вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе за възможността, руски бизнесмен да спонсорира партията му през фондация, а в замяна на това да получи атрактивни обществени поръчки. Две години по-късно австрийският канцлер Себастиян Курц преживява най-тежката си политическа криза, която може дори да доведе до оставка и предсрочни избори. 

Анкетна парламентарна комисия за аферата „Ибиса“ се зае с разследване на скандала. Бяха конфискувани мобилни телефони и от разменени съобщения в тях стана ясно, че управляващите са раздавали високи постове в държавата по приятелска линия. Привиканият в комисията канцлер Себастиян Курц заяви пред комисията, че не знае, как са раздавани постовете, включително на изпълнителния директор на най-големия австрийски държавен холдинг. В думите на канцлера се усъмни опозицията и подаде сигнал до прокуратурата, която вече разследва канцлера и приближения му финансов министър.

„Това не е първият случай в Австрия. Но в конкретния случай, за който говорим, е прекрачена граница. Все пак говорим за изпълнителния директор на най-големия държавен холдинг, който обединява всички австрийски държавни компании. Разбираемо е, че канцлерът се хваща за буквата и изрично подчертава, че прокуратурата не разследва корупция, т.е. спорното назначение в държавния холдинг, а дали той - волно или неволно - е излъгал парламентарната анкетна комисия за участието си в това конкретно назначение“.

В предаването „Събота 150“ проф. Щайнер-Хемерле подчерта, че ролята на коалиционния партньор в случая е интересна. 

„Зелените винаги са подчертавали, че са партия, която се бори срещу корупцията и за прозрачност в политиката. Сега Зелените наистина са под сериозен натиск. От една страна са принудени да пазят гърба на коалиционния си партньор - Народната партия на Себастиян Курц. Това обяснява отказа им да подкрепят продължаването на разследването. А от друга - Зелените са притиснати от избирателите си, които ги упрекват, че предават ценностите си. Ако това правителство се провали, причината - според мен - ще е по-скоро Зелената партия, а не партията на канцлера Курц, и още по-малко неговата оставка. Така че - кой знае, може би през есента ще има предсрочни избори“.

Политологът обясни острите настроения срещу Курц от страна социалдемократите и либералите със силното поляризиране в политиката в целия свят. 

„Острото противопоставяне е феномен, който дължим на социалните мрежи. Начинът на комуникация се промени. Но в същото време има и друго обяснение - преди пандемията Себастиян Курц обяви сериозни реформи, които не се харесват на всички. Нещо повече - той си позволи многократно да заобиколи парламента. Курц загърби дългогодишната политическа традиция в Австрия решенията да се взимат с консенсус между партиите и социалните партньори. Вместо това Курц се отнася пренебрежително към опонентите си, към опозицията“.

Според проф. Катрин Щайнер-Хемерле Европейският съюз вече не гледа на Австрия като на лоялен партньор, на когото може да разчита: 

„С Курц Австрия се отказа от безусловната подкрепа за европейската интеграция, която изповядва неговата Народна партия. Това все пак е най-проевропейската партия в Австрия. Курц се сближи с израелския премиер Нетаняху, при това не само за идеята за съвместно производство на ваксини, а още преди пандемията. Така че това са само някои от примерите за промяната във външната политика на Себастиян Курц. Според мен това ще остави много по-траен отпечатък върху имиджа му, отколкото сегашното разследване на прокуратурата“.