Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„След края на историята“ с доц. Александър Сивилов:

Войнишкото въстание - забравеното начало на гражданската ни война

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

На 14 септември 1918 г. започва голямото настъпление на Антантата на балканския театър на бойните действия. Войските на французи, гърци и сърби превъзхождат българо-германските армии повече от два пъти. Това обаче не е най-страшното. Трагичното в този случай е липсата на адекватна реакция от командването. Германците са отдавна известени за офанзивата, а българските генерали се извиняват с липсата на автомобили и животни, за да насочат резерви към мястото на подготвяното нападение.

Всъщност, Пробивът при Добро поле е краят на една предизвестена трагедия. След като страната ни е съсипана от разгрома в Междусъюзническата война ние имаме възможността да се опитаме да останем колкото се може по-дълго извън водовъртежа на огромната човешка мелница на Първата световна.

Тук се намесват амбициите на българския елит и управляващи. Цар Фердинанд желае страната да се обвърже с Централните сили. Премиерът Васил Радославов също така прави всевъзможни ходове, за да стане България съюзник с Германия и Турция.

Ситуацията у нас е меко казано плачевна. Военните загуби от Балканските войни са огромни, жертвите също, икономиката е съсипана не само поради факта, че цялото мъжко население е по бойните полета в продължение на години, но и поради огромните спекулации направени от част от управляващите.

На този фон трябва да споменем, че една голяма европейска държава като Испания остава извън Първата световна война и печели от това, че захранва и двете страни с продоволствия и други стоки. Много историци твърдят, че България просто няма как да остане безучастна заради своето геополитическо положение. Истината е, че въпреки изтощенията армията ни към този момент е в състояние да гарантира неутралитет и сигурност на границите. Само амбициите на елита са причина страната отново да влезе в поредната месомелачка, а цената отново е платена от обикновените българи.

Днес все по-често се говори за предатели в сраженията при Добро поле, но рядко се споменава, че войниците са гладни, без достатъчно снаряди, без дрехи. Не е случайно, че бойният им дух е нисък. Въпреки това имаме примери на хора като подпоручик Стратия Мазгалов, които се бият до смърт.

Поражението нанесено в битката при Добро поле показва голяма степен на некомпетентно командване. Германските ни съюзници не изпращат подкрепления, а българските командири също не правят нищо съществено. По-лесно е вината да бъде хвърлена върху обикновените войници. След пробива и началото на отстъплението те се разбунтуват. В началото това са малки отряди, които постепенно се обединяват в две големи колони и тръгват към вътрешността на страната. На 24 септември единият от отрядите превзема Кюстендил и арестува офицерите в разположената там главна квартира на действащата армия. На 26 септември в Радомир се събират между 4 и 5 хиляди от въстаниците както и много войници, които просто отстъпват и се прибират към къщите си със своето оръжие. Според военновременните закони всички те са дезертьори и ги чака военно-полеви съд и разстрел. Ситуацията е толкова тежка, че по искане на военния министър ген. Савов, от затвора са освободени водачите на земеделския съюз – Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Тъй като те са били в основата на антивоенното движение, правителството смята, че ще успеят да убедят бунтовниците да прекратят въстанието. При вида на измъчените войници Райко Даскалов взема точно обратното решение и оглавява бунта. Към него скоро се присъединява и Александър Стамболийски. Другата антивоенна партия на тесните социалисти не взема толкова бързо радикално решение и изчаква, за да разбере как ще се развият събитията.

В Радомир Райко Даскалов обявява край на монархията и заявява, че силите им започват настъпление към столицата. Назначения за командващ на гарнизона ген. Протогеров успява да събере на своя страна юнкерите от военните училища, войници, които са били в отпуска и освен това получава военна подкрепа от 217 -та германска дивизия, която има много картечници и артилерия.

Сраженията се водят в Княжево, Горна Баня и Бояна. Първоначално въстаниците имат преимущество, но Даскалов се притеснява, че ще се стигне до разграбване на града. Заради това забавя настъплението. В същото време с правителството е договорено да бъдат изпратени към вътрешността на страната ешелони с ранени и болни войници. Един от тях е спрян на Захарна фабрика от юнкерите като им е заповядано да разоръжат хората в него. Завързалият се спор е последван от престрелка, при която правителствените сили използват картечници. Около 500 болни и ранени войници са убити.

Забавянето на настъплението дава възможност на правителството да реорганизира своите войски. Така на 30 септември започва контранастъпление. Превъзходството във въоръжението изиграва своята роля и в рамките на няколко дни въстанието е напълно потушено. И до днес не е ясно колко български войни загиват в тези сражения. Не е направено и пълно проучване колко са разстреляни от военно-полевите съдилища.

Пропастта между обикновените хора и управляващия елит зейва за първи път толкова дълбоко. Историците днес по-често хвърлят вината за въстанието върху земеделците или комунистите. Истината е, че в основата на цялата тази катастрофа и братоубийство стоят интересите на едни много тесни елити – хора, които се интересуват само от власт, престиж и пари. Хора, на които не им пречи да ограбят храната от армията и семействата на обикновените войници, за да си гарантират охолен живот.

За съжаление и в момента ситуацията у нас не е много по-различна. Елитът живее в своя свят изпълнен с лъскави коли и лукс на жълтите павета, не се страхува да източва фондове и бюджети, които трябва да възстановят страната. Провинцията се обезлюдява, а хората там са превърнати буквално в роби, които се борят за оцеляване и се радват когато имат работа за по 20 лева на ден. Заради това е добре да се вглеждаме в историята. Да се опитаме да осмислим и загърбим своята гражданска война започнала преди повече от 100 години, защото само така ще успеем да изпратим, тези, които си мислят, че са нещо повече от нас на мястото, което им се полага.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12