Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непогребаният цар: Фердинанд между лаврите на независимостта и националните катастрофи

Петър Стоянович: В негово лице България има локомотива на своето модерно развитие

Цар Фердинанд
Снимка: БГНЕС

На днешния 22 септември 1908 г. Фердинанд Сакскобургготски приема титлата цар, а държавата ни тръгва по самостоятелен път на развитие, като отхвърля васалния спрямо Османската империя статут. 

Този самостоятелен път не е гладък и само в рамките на десетилетие стига до национална катастрофа, а основната вина е поета от царя, който абдикира през 1918 г. Разочарованието е огромно и на прокудения монарх не е позволено да се завърне в България. 

И до днес преоблавадащите оценки за него неминуемо съдържат определението „противоречива личност“. Но от дистанцията на времето историци предлагат нов поглед към събитията отпреди столетие и към личността на самия Фердинанд

Архивна снимка: БГНЕС

Фердинанд, първият цар на Третото българско царство и най-дълго управлявалият, се ражда в семейство с дълбоки династични традиции. Съдбата го отвежда на изток, насред метежния Балкански полуостров

Принц Фердинанд е тронен потомък по три линии на най-известния монарх, на най-цветущото изражение на абсолютизма – френския монарх в лицето на Луи 14-и, разказва докторът на историческите науки, професор в Шуменския университет „Константин Преславски“, журналист и бивш министър на културата Петър Стоянович.

Френската връзка е определяща за Фердинанд, напук на представянето му в родната историография - особено по времето на социализма - като немски принц и биографичната му обвързаност с Австро-Унгария. 

България никога не е имала толкова блестящ и 100-процентов представител на своята европейска идентичност“, смята Стоянович.

„По някакъв много особен начин той е французин по дух. Той е заченат различен. От малък е някак си перлата в несъществуващата, неосъществената по-скоро корона на своята майка Клементина Орлеанска, дъщерята на краля. Оттам и огромната и несломима връзка между тази майка и именно този син, не с другите деца, а именно с най-малкия. Онова дете, което в българските възрожденски фамилии наричат изтърсак и е любимец на целия род.“

Никола Михайлов (1878–1960), портрет на цар Фердинанд, 1914 и децата на цар Фердинанд Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.

Какво не знаем за Фердинанд? Познаваме ли достатъчно неговата личност? Например това какъв родител е бил: 

„От гледна точка на по-либералната представа на балканците, в нашия случай, като знаем как ние си гледаме децата и внуците, последното нещо, което можем да кажем е, че той е бил тежко, гальовно емоционално свързан с тях. Това не намалява степента, в която той е подготвял тези хора за тяхната бъдеща публична дейност. До последно това, което децата са изпитвали към него, е респект, възхищение и ужас.“

Цар Фердинанц и съпругата му царица Елеонора  Снимка: Едуард Уленхут, УикипедияСложни са били и отношенията на владетеля с двете му съпруги.

Но всичко това е предшествано от голямото надиграване - между очакванията на българите след Освобождението, дипломатическите умения на родните управляващи, геостратегическите интереси на Русия и ужаса на кандидатите от това да застанат начело на страна, в която се води необявена гражданска война.

Принц Фердинанд е посрещнат с възторг. Изведнъж на фона на този истински ориенталски пасторал се появява човек, който блести по по-различен начин и демонстративно се различава от тази среда, коментира историкът.

„И даже сетнешните му политически противници възкликват – ашколсун, това е цар! Това са думи на Драган Цанков.“

Животът в София е изключително прост, отегчителен, без никакви възможности за светска изява и развлечение, продължава Петър Стоянович. Той описва новия монарх като егоцентричен, себичен човек, изпълнен с огромно самочувствие, в немалка степен оправдано.

И все пак този „брак по сметка“, се оказва успешен, поне до първата от балканските войни, защото по думите на Петър Стоянович „става превъплъщение, преображение на България от османска провинция в европейска държава“.

„Не бих искал да кажа, че цар Фердинанд е строил с две ръце, тухла по тухла европейските къщи на София или е прокарвал железопътните трасета, но България за тези 25 години има в негово лице локомотива.“

По тогавашните данни България далеч изпреварва своите балкански съседи и се съревновава с утвърдени европейски държави.

Фердинанд има и научен принос в нашата история. Интересът към ботаниката и орнитологията у него започва още от детска възраст. 

„В качеството си на български владетел той превръща и България, и София в един от европейските центрове на науката и на практиката – както в своите дворци, на първо място Врана и Евксиноград, но така и за широката публика, превръщайки, да кажем, Софийския зоологически парк в едно от атрактивните места в европейски план. В негово лице България дава в световен мащаб най-известния си учен, естественик, който някога е съществувал.“

Цар Фердинанд и д-р Иван Буреш (директор на Природонаучния музей) в Египет, 1929 г.  Снимка: НПНМ

Най-безспорната заслуга на Фердинанд е обявената независимост на страната. Според Петър Стоянович не бива да се подценява и неговата лична амбиция да бъде равнопоставен сред европейските и световните владетели и да престане да бъде васал на турския султан.

Факт са двете големи национални поражения след 1913-а и 1918-а година, за които той поема вината и абдикира.

„Не е възможно вината за участието в едно световно стълкновение, в една финансова афера и т.н. да бъде товарена единствено и само върху един човек. Това е абсурдно. Трябва да дойде един момент, в който спокойно и обективно ние, историците, да отсеем зърното от плявата и да въздадем по библейски кесарю кесаревото и божието Богу“, категоричен е Петър Стоянович.

Участта на Фердинанд е тежка, в немалка степен и трагична, признава той.

„Представете си да преживееш убийството на двамата си сина, да преживееш окупацията и затриването на своята втора родина и да умреш в нищета далече от нея, непогребан все още. Това даже и като хора, оставете като историци и политици, би трябвало да ни развълнува.“

Цар ФердинандПоследната воля на Фердинанд била да бъде погребан в България. Затова ковчегът му временно - от 1948 г. до днес, е положен в криптата на католическата църква „Свети Августин" в Кобург - немския град, който го приютил, след като братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го допуска до именията му в днешен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните останки на цар Фердинанд е направен преди 10 години.

Бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов е един от членовете на Инициативния комитет, посветен на тази кауза. По думите му царското семейство е поставило условия, които все още не са изпълнени.

Условието да бъдат пренесени тленните останки е да се постигне консенсус в българското общество. Формален израз на такова съгласие би било например  подписването на меморандум между президент, министър-председател, председател на Народното събрание, тримата големи в държавата.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40
 Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Цялото ми семейство високо цени Българското национално радио

"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..

публикувано на 27.01.25 в 21:55
отец Вениамин

Отец Вениамин: Кръстът е нашата надежда, сила, упование и пазител

Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..

публикувано на 26.01.25 в 07:29
Дейвид Линч

Дейвид Линч: Никога не съм се чувствал различен

Цялата история чуйте в звуковия файл.

публикувано на 17.01.25 в 13:15
Петя Грудева - психолог

Петя Грудева: Все по-често хората търсят помощ и подкрепа от психолог

Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..

публикувано на 19.01.25 в 06:10

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28