Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва да се намерят стимули, с които да се провокира интересът на Москва да реши проблема с Беларус

Павел Слункин: ЕС не бива да влиза в диалог с Лукашенко

Това ще бъде и погрешен сигнал към други авторитарни лидери

Границата между Полша и Беларус в района на Гродно, 8 ноември 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Между 3000 и 4000 мигранти от раздирани от конфликти и бедни държави се оказаха заложници на противопоставянето на Александър Лукашенко с Европейския съюз в ничията земя на границата между Беларус и Полша.

Режимът на беларуския президент е подложен на санкции от Запада заради потъпкването на протестите след миналогодишните избори и принудителното приземяване на европейски пътнически самолет в Минск тази пролет.

Лукашенко се опитва да експлоатира едно от слабите места на Евросъюза - раздорите сред страните членки за мигрантите от Близкия изток, Афганистан и Африка. Целта е да окаже натиск за евентуална сделка за отмяна на санкциите. Както преди 5 години Евросъюзът се смили, след като Лукашенко освободи неколцина политзатворници.

Напрежението сега ескалира с всеки изминал ден, а над Минск са надвиснали нови санкции. Полша и другите близки до Беларус еврочленки трупат армия и полиция на границите си с нея. Минск и Москва провеждат наблизо учения със стратегически бомбардировачи и десантни войски.

Варшава, Вилнюс и Рига предупреждават за военна ескалация. Лукашенко също заплаши с оръжие, като спомена и Русия в същото изречение. Поувлече се и със закана да спре транзита на руско синьо гориво по газопровода "Ямал-Европа".

"Европа не бива да влиза в диалог с Лукашенко!", беше посланието на публикуван през седмицата анализ на Европейския съвет по външна политика.

Един от авторите му - Павел Слункин, бивш беларуски дипломат, коментира пред БНР:

"Вариантите за разрешаване на ситуацията са в две посоки - политическа и хуманитарна. За мен политическото измерение е очевидно - Лукашенко използва миграционно изнудване, чиято ефективност бе доказана от Турция и Мароко в миналото. Те изнудваха Европейския съюз чрез имиграцията и той се огъна. В прагматичното разбиране на Лукашенко и сега ЕС ще е разкъсан между позициите на различните страни членки - между отказа на някои от тях да приемат имигранти от една страна и от друга - критиците на агресивното отблъскване, каквото видяхме в Полша и Литва.

В ситуация като тази някои страни членки по прагматични или хуманитарни подбуди могат да поискат диалог с Лукашенко. Това е и неговата цел. Моето мнение е, че не бива да се подаваш на изнудване, защото изнудвачът ще продължи да използва тази тактика. Това ще бъде и погрешен сигнал към други авторитарни лидери. Затова и успехът на политическото решение според мен зависи от това колко твърд, бърз и солидарен може да е Европейският съюз в отговора си. Лукашенко не разбира "туитър дипломацията". Той дори няма профил в Туитър. Така че няма да свършат работа само някакви послания там на европейските политици за "дълбоко притеснение".

Ситуацията е доста по-сложна от хуманитарна гледна точка. Дори Европейският съюз да е единен в отговора си, а Лукашенко спре да праща още имигранти, на границата пак ще останат хиляди хора. Трябва да ги спасим, особено заради приближаващата зима. Смятам, че основният начин, по който това може да стане, е чрез Международната организация за миграцията и Върховния комисар на ООН за правата на човека. На хората, които вече са там, трябва да бъде предложена възможност да отлетят обратно за техните държави или да кандидатстват за убежище в полското или латвийското посолство в Минск. Може би част от тези хора могат да получат убежище в Европейския съюз, но не бива решаването на проблема да се разглежда само от хуманитарния му аспект, без да има твърд политически отговор на действията на Лукашенко. В момента той дори не позволява на мигрантите да напуснат граничната зона".

Но какво послание излъчва Европейският съюз с нежеланието си да се погрижи за няколко хиляди души?

"Кой казва, че Лукашенко ще спре с няколко хиляди души? Първоначално Полша и Литва приеха известен брой мигранти в бежански лагери. Той им отговори като увеличи броя на хората, които праща. Бяха 90, после 200, после 900 на полската граница. Ако Европейският съюз позволи нелегално преминаване, този поток ще се увеличи до хиляди дневно. Може би няма да достигне мащаба от 2015-а, но ще е достатъчно, за да предизвика съюза да говори с Лукашенко, каквато е и неговата цел".

На границата между Беларус и Полша - 11 ноември 2021 г.

Какви са възможностите за споменатия от вас "твърд политически отговор". Достатъчни ли са отказът от пряк диалог и икономическите санкции?

"Трябва да си спомним, че първоначалната реакция на Европейския съюз на случващото се в Беларус, на фалшифицираните избори, протестите и арестите, беше никаква. Те изразяваха притеснение в Туитър и наложиха визови забрани. Това не беше решение. Често давам този пример - ако някой бие жена си у тях, той няма да е добре дошъл у нас. Но това не решава проблема с боя.

В първите повече от 8 месеца на кризата в Беларус единственият отговор бяха забраните за визи. След това стана инцидентът с насилственото приземяване на самолета на "Райънеър", когато стотици европейски граждани бяха задържани против волята им часове наред, а опозиционен журналист беше затворен. Това доведе до истински икономически санкции - не заради политическите затворници в Беларус, а заради случилото се с европейските граждани. Да не забравяме, че санкции в отделни икономически сектори бяха наложени едва когато Лукашенко направи кризата международен проблем.

Мисля, че методът със санкциите в този случай дори не беше опитан. Обявените ограничения все още дори не функционират. Нека видим реален опит със санкциите, комбиниран с помощ за гражданското общество, защото независимите медии, правозащитните организации, екоорганизациите вече напуснаха Беларус. И със сигурност проблемът с този режим трябва да бъде обсъждан с Русия. Лукашенко е зависим от Путин. Без Москва този проблем не може да бъде решен.

Трябва да се намерят стимули, с които да се провокира интересът на Москва да реши проблема с Беларус. До момента Русия помага на Лукашенко да оцелее, включително като не допуска икономическа криза в Беларус. Ако цената, която Москва плаща за Лукашенко стане не 3 или 5 милиарда, а 20 милиарда на година, тогава Путин може вече да не е съгласен да поддържа един зловреден за него Лукашенко, а вместо това да поиска да разговаря с Европа за компромис относно политическата криза в Беларус. Ситуацията не е такава в момента".

Мигранти на границата между Полша и Беларус, 9 ноември 2021 г.

Нека погледнем към Полша. Правителството получи солидарност от ЕС в обвиненията към Лукашенко, че използва мигрантите като оръжие. Опозиционни гласове в Полша обаче обвиняват правителството на "Право и справедливост", че посредством проблема на границата отвлича вниманието от кризата в отношенията си с Брюксел, която може да доведе и до икономически проблеми. Лукашенко сякаш е перфектният "враг пред портите". Не се ли превръщат тези хиляди хора на границата в пионки не само в неговата игра, но и в тази на другия лагер?

"Не смятам така, това е опростяване на случващото се. Понякога политиците печелят популярност от решаването на някои проблеми и не можем да ги виним за това. Навсякъде по света има вътрешнополитически аспект в такива ситуации, но не вярвам, че това е единственият стимул за полските управляващи. Политическите игри са един аспект, стратегическата сигурност е друг. Показателно е, че опозиционният лидер Доналд Туск в този случай не критикува правителството, а също поиска помощ от Европейския съюз.

Ще дам още един пример, свързан с кризата в Беларус. В Полша изтекоха имейли между местни политици, в които те обсъждат, че кризата и отварянето на офис на Светлана Тихановская в Полша и по принцип, подкрепата за беларуската опозиция са политическо злато за управляващите във Варшава, защото така се увеличава рейтингът им. Те се възползваха от тази възможност за своя изгода, но същевременно това позволи на хиляди хора от Беларус да намерят нов дом и работа. Затова не смятам, че в този случай е редно да обвиняваме политиците, че са мислили само за себе си".

В свой коментар през лятото описахте страната си като създание с едно тяло и две глави - едната е държавният апарат на Лукашенко, а другата - искащите демокрация. Работейки във външното министерство на Минск, Вие сте служили на първата глава. Кога и защо променихте мнението си за нея?

"Когато влязох в дипломатическата кариера, разбирах, че ще работя за външното министерство на авторитарна държава. Мотивацията ми беше, че след анексията на Крим от Русия Беларус навлезе в нова ера на отношенията си със Запада. Опита се да балансира зависимостта си от Москва. Исках да спомогна за подобряването на отношенията със Запада, защото за целта правителството трябваше да намали репресиите и да отвори страната. И това се случваше между 2014 и миналата година. Дадохме платформа за преговори за кризата в Украйна, не признахме анексирането на Крим, започнахме визови преговори с Европейския съюз, влязохме в конструктивен диалог с НАТО.

От моята гледна точка нямахме друга алтернатива в рамките на Беларус, която да даде такива позитивни резултати. Обещах си да не нарушавам принципите си и до миналата година това не ми се наложи. Защото външното министерство работеше, поне по моему, за националния интерес - не само за Лукашенко, но и за хората в страната. Затова бях горд да ги представям като дипломат. През 2020-а обаче - заради протестите, арестите и измъчването на хора - напуснах министерството. Защото то вече не работеше в интерес на страната ми".

Интервюто на Константин Мравов с Павел Слункин в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Мигранти на границата между Беларус и Полша, 9 ноември 2021 г.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Жертви и ранени при руска атака в югоизточния украински град Запорожие

При руска атака в югоизточния украински град Запорожие има множество жертви и много ранени. Атакуван е бил промишлен обект.  Украйна е нанесла удар дълбоко навътре в Русия и е подпалила петролно депо в град Енгелс, което служи за въздушна база на руски ядрени бомбардировачи, съобщиха украинските военни.  Руското министерство на отбраната съобщи, че през..

публикувано на 08.01.25 в 18:47

Михаил Заимов: Пожарът в Лос Анжелис не застрашава българските експонати в музея "Гети"

Пожарът в Лос Анжелис не застрашава експонатите от изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция", която е в музей Вила Гети", съобщи в интервю пред БНР Михаил Заимов, изкуствовед, предприемач, фотограф и основната връзка за реализирането на експозицията в Калифорния. Музеят "Гети", където са..

публикувано на 08.01.25 в 18:38
Пожарникари се борят с огъня в квартал Pacific Palisades в Лос Анджелис, 7 януари 2025 г.

Музеят "Гети", където са Панагюрското и Вълчитрънското златно съкровище: Експонатите са в безопасност

Три големи горски пожара продължават да бушуват в района на най-големия град в американския щат Калифорния - Лос Анджелис. Застрашени са хиляди домове, а музеят "Гети", в който в момента гостуват Панагюрското и Въчитрънското златно съкровище, се намира недалеч от един от пожарите. Десетки хиляди души са евакуирани заради пожар в Лос Анджелис..

публикувано на 08.01.25 в 18:33
Мете Фредериксен

Остри реакции на изказванията на Тръмп за Канада и Гренландия

Продължават острите международни реакции на идеите на избрания за американски президент Доналд Тръмп за присъединяване към САЩ на някои държави и територии. Вчера Тръмп заяви, че не изключва използването на военна или икономическа принуда за разрешаване на проблемите около Панамския канал и Гренландия. Панамският канал е жизненоважна артерия за морския..

публикувано на 08.01.25 в 18:32
Снимката е илюстративна, архив.

Опашка от автомобили, чакащи да преминат Дунав мост при Русе, затруднява движението от и за Румъния

Опашка от леки и товарни автомобили, които чакат да преминат Дунав мост при Русе, затруднява движението от и за Румъния. Причината е в ремонта на мостовото съоръжение и повишения трафик. На 8 януари започва втората част от ремонта на Дунав мост при Русе Натрупването на автомобили започна в следобедните часове и шофьорите вече чакат повече от 1..

публикувано на 08.01.25 в 18:12
Снимката е илюстративна, архив.

Арест за благоевградчанин, обрал бензиностанция през декември

Полицията в Благоевград задържа 33-годишен мъж от града, за който е установено, че е извършил  въоръжен грабеж на бензиностанция. Случаят е от 22 декември миналата година. Малко след 6:00 часа сутринта маскираният мъж е нахлул в бензиностанция, намираща се в землището на село Бело поле, като е заплашил с оръжие човек от персонала.  След това е..

публикувано на 08.01.25 в 18:00

Душана Здравкова: Ако искането на ВАС се внесе в КС, ВСС трябва да спре процедурата за главен прокурор

Научих днес от колеги адвокати, че са формулирали искане за обявяване на противоконституционна процедурата за избор на главен прокурор. И ако то бъде подкрепено от политическите партии и внесено от Висшия адвокатски съвет (ВАС)  в Конституционния съд (КС), тогава самият Висш съдебен съвет (ВСС) би трябвало да спре процедурата по избор..

публикувано на 08.01.25 в 17:53