Павел Слункин: ЕС не бива да влиза в диалог с Лукашенко

Между 3000 и 4000 мигранти от раздирани от конфликти и бедни държави се оказаха заложници на противопоставянето на Александър Лукашенко с Европейския съюз в ничията земя на границата между Беларус и Полша.

Режимът на беларуския президент е подложен на санкции от Запада заради потъпкването на протестите след миналогодишните избори и принудителното приземяване на европейски пътнически самолет в Минск тази пролет.

Лукашенко се опитва да експлоатира едно от слабите места на Евросъюза - раздорите сред страните членки за мигрантите от Близкия изток, Афганистан и Африка. Целта е да окаже натиск за евентуална сделка за отмяна на санкциите. Както преди 5 години Евросъюзът се смили, след като Лукашенко освободи неколцина политзатворници.

Напрежението сега ескалира с всеки изминал ден, а над Минск са надвиснали нови санкции. Полша и другите близки до Беларус еврочленки трупат армия и полиция на границите си с нея. Минск и Москва провеждат наблизо учения със стратегически бомбардировачи и десантни войски.

Варшава, Вилнюс и Рига предупреждават за военна ескалация. Лукашенко също заплаши с оръжие, като спомена и Русия в същото изречение. Поувлече се и със закана да спре транзита на руско синьо гориво по газопровода "Ямал-Европа".

"Европа не бива да влиза в диалог с Лукашенко!", беше посланието на публикуван през седмицата анализ на Европейския съвет по външна политика.

Един от авторите му - Павел Слункин, бивш беларуски дипломат, коментира пред БНР:

"Вариантите за разрешаване на ситуацията са в две посоки - политическа и хуманитарна. За мен политическото измерение е очевидно - Лукашенко използва миграционно изнудване, чиято ефективност бе доказана от Турция и Мароко в миналото. Те изнудваха Европейския съюз чрез имиграцията и той се огъна. В прагматичното разбиране на Лукашенко и сега ЕС ще е разкъсан между позициите на различните страни членки - между отказа на някои от тях да приемат имигранти от една страна и от друга - критиците на агресивното отблъскване, каквото видяхме в Полша и Литва.

В ситуация като тази някои страни членки по прагматични или хуманитарни подбуди могат да поискат диалог с Лукашенко. Това е и неговата цел. Моето мнение е, че не бива да се подаваш на изнудване, защото изнудвачът ще продължи да използва тази тактика. Това ще бъде и погрешен сигнал към други авторитарни лидери. Затова и успехът на политическото решение според мен зависи от това колко твърд, бърз и солидарен може да е Европейският съюз в отговора си. Лукашенко не разбира "туитър дипломацията". Той дори няма профил в Туитър. Така че няма да свършат работа само някакви послания там на европейските политици за "дълбоко притеснение".

Ситуацията е доста по-сложна от хуманитарна гледна точка. Дори Европейският съюз да е единен в отговора си, а Лукашенко спре да праща още имигранти, на границата пак ще останат хиляди хора. Трябва да ги спасим, особено заради приближаващата зима. Смятам, че основният начин, по който това може да стане, е чрез Международната организация за миграцията и Върховния комисар на ООН за правата на човека. На хората, които вече са там, трябва да бъде предложена възможност да отлетят обратно за техните държави или да кандидатстват за убежище в полското или латвийското посолство в Минск. Може би част от тези хора могат да получат убежище в Европейския съюз, но не бива решаването на проблема да се разглежда само от хуманитарния му аспект, без да има твърд политически отговор на действията на Лукашенко. В момента той дори не позволява на мигрантите да напуснат граничната зона".

• Нов пакет от санкции срещу Беларус в сила от декември

Но какво послание излъчва Европейският съюз с нежеланието си да се погрижи за няколко хиляди души?

"Кой казва, че Лукашенко ще спре с няколко хиляди души? Първоначално Полша и Литва приеха известен брой мигранти в бежански лагери. Той им отговори като увеличи броя на хората, които праща. Бяха 90, после 200, после 900 на полската граница. Ако Европейският съюз позволи нелегално преминаване, този поток ще се увеличи до хиляди дневно. Може би няма да достигне мащаба от 2015-а, но ще е достатъчно, за да предизвика съюза да говори с Лукашенко, каквато е и неговата цел".

Какви са възможностите за споменатия от вас "твърд политически отговор". Достатъчни ли са отказът от пряк диалог и икономическите санкции?

"Трябва да си спомним, че първоначалната реакция на Европейския съюз на случващото се в Беларус, на фалшифицираните избори, протестите и арестите, беше никаква. Те изразяваха притеснение в Туитър и наложиха визови забрани. Това не беше решение. Често давам този пример - ако някой бие жена си у тях, той няма да е добре дошъл у нас. Но това не решава проблема с боя.

В първите повече от 8 месеца на кризата в Беларус единственият отговор бяха забраните за визи. След това стана инцидентът с насилственото приземяване на самолета на "Райънеър", когато стотици европейски граждани бяха задържани против волята им часове наред, а опозиционен журналист беше затворен. Това доведе до истински икономически санкции - не заради политическите затворници в Беларус, а заради случилото се с европейските граждани. Да не забравяме, че санкции в отделни икономически сектори бяха наложени едва когато Лукашенко направи кризата международен проблем.

Мисля, че методът със санкциите в този случай дори не беше опитан. Обявените ограничения все още дори не функционират. Нека видим реален опит със санкциите, комбиниран с помощ за гражданското общество, защото независимите медии, правозащитните организации, екоорганизациите вече напуснаха Беларус. И със сигурност проблемът с този режим трябва да бъде обсъждан с Русия. Лукашенко е зависим от Путин. Без Москва този проблем не може да бъде решен.

Трябва да се намерят стимули, с които да се провокира интересът на Москва да реши проблема с Беларус. До момента Русия помага на Лукашенко да оцелее, включително като не допуска икономическа криза в Беларус. Ако цената, която Москва плаща за Лукашенко стане не 3 или 5 милиарда, а 20 милиарда на година, тогава Путин може вече да не е съгласен да поддържа един зловреден за него Лукашенко, а вместо това да поиска да разговаря с Европа за компромис относно политическата криза в Беларус. Ситуацията не е такава в момента".

• Брюксел обмисля преговори с ООН и Беларус за репатрирането на мигрантите по границите

• Лукашенко обяви споразумение с Русия за наблюдение на границите с Полша, Балтийските страни и Украйна

Нека погледнем към Полша. Правителството получи солидарност от ЕС в обвиненията към Лукашенко, че използва мигрантите като оръжие. Опозиционни гласове в Полша обаче обвиняват правителството на "Право и справедливост", че посредством проблема на границата отвлича вниманието от кризата в отношенията си с Брюксел, която може да доведе и до икономически проблеми. Лукашенко сякаш е перфектният "враг пред портите". Не се ли превръщат тези хиляди хора на границата в пионки не само в неговата игра, но и в тази на другия лагер?

"Не смятам така, това е опростяване на случващото се. Понякога политиците печелят популярност от решаването на някои проблеми и не можем да ги виним за това. Навсякъде по света има вътрешнополитически аспект в такива ситуации, но не вярвам, че това е единственият стимул за полските управляващи. Политическите игри са един аспект, стратегическата сигурност е друг. Показателно е, че опозиционният лидер Доналд Туск в този случай не критикува правителството, а също поиска помощ от Европейския съюз.

Ще дам още един пример, свързан с кризата в Беларус. В Полша изтекоха имейли между местни политици, в които те обсъждат, че кризата и отварянето на офис на Светлана Тихановская в Полша и по принцип, подкрепата за беларуската опозиция са политическо злато за управляващите във Варшава, защото така се увеличава рейтингът им. Те се възползваха от тази възможност за своя изгода, но същевременно това позволи на хиляди хора от Беларус да намерят нов дом и работа. Затова не смятам, че в този случай е редно да обвиняваме политиците, че са мислили само за себе си".

В свой коментар през лятото описахте страната си като създание с едно тяло и две глави - едната е държавният апарат на Лукашенко, а другата - искащите демокрация. Работейки във външното министерство на Минск, Вие сте служили на първата глава. Кога и защо променихте мнението си за нея?

"Когато влязох в дипломатическата кариера, разбирах, че ще работя за външното министерство на авторитарна държава. Мотивацията ми беше, че след анексията на Крим от Русия Беларус навлезе в нова ера на отношенията си със Запада. Опита се да балансира зависимостта си от Москва. Исках да спомогна за подобряването на отношенията със Запада, защото за целта правителството трябваше да намали репресиите и да отвори страната. И това се случваше между 2014 и миналата година. Дадохме платформа за преговори за кризата в Украйна, не признахме анексирането на Крим, започнахме визови преговори с Европейския съюз, влязохме в конструктивен диалог с НАТО.

От моята гледна точка нямахме друга алтернатива в рамките на Беларус, която да даде такива позитивни резултати. Обещах си да не нарушавам принципите си и до миналата година това не ми се наложи. Защото външното министерство работеше, поне по моему, за националния интерес - не само за Лукашенко, но и за хората в страната. Затова бях горд да ги представям като дипломат. През 2020-а обаче - заради протестите, арестите и измъчването на хора - напуснах министерството. Защото то вече не работеше в интерес на страната ми".

Интервюто на Константин Мравов с Павел Слункин в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.