Иван Тимофеев: Русия не иска оранжева революция в Беларус

00:00 / 00:00

Интервю на Ангел Григоров с Иван Тимофеев

Кой всъщност стои зад мигрантската криза на полско-беларуската граница и какви цели преследва? Лидерът на Беларус Александър Лукашенко, който иска чрез преговори да нормализира отношенията си с Европейския съюз, за да се върне към дългогодишната си успешна политика на лавиране между Москва и Брюксел? Или сме свидетели на хибридна атака на Кремъл, който иска да навреди на европейското единство, да осуети плановете на опърничавия беларуски лидер и да го постави в още по-голяма зависимост от Русия?

В предаването „Събота 150“ темата коментира програмният директор на Руския съвет по международни въпроси и експерт на Международния дискусионен клуб „Валдай” Иван Тимофеев.

Иван Тимофеев Снимка: БНР

Споделяте ли мнението, че мигрантската криза е дело на Александър Лукашенко, а целта му е да принуди Евросъюза да започне преговори с него, да отмени санкциите и да го признае за легитимен президент на Беларус? Някои ваши колеги дори твърдят, че Лукашенко иска да подобри отношенията си с Брюксел и да запази многовекторната си политика, защото не иска да бъде прекалено зависим от Кремъл.

„Струпването на толкова много хора, които искат да попаднат в Европейския съюз именно през беларуската граница - нещо, което не бяхме виждали преди, е свързано, разбира се, с позицията на властите в Беларус и с това, че си затваряха очите за случващото се. Всъщност още през лятото, когато Европейският съюз въведе санкции срещу Беларус, Минск предупреди, че може да си затвори очите за някои проблеми.

Не мисля, че това беше опит на Лукашенко да принуди Европейския съюз да отмени санкциите. Ясно е, че няма да ги отмени. Това беше опит да се покаже, че въвеждането им няма да остане безнаказано. Беларус не може да отговори с болезнени икономически контрамерки, но може да създаде главоболия в други сфери - като миграционната например.“

„Що се отнася до многовекторната политика - откакто е на власт, беларуският лидер успешно маневрира между Москва, Брюксел и Вашингтон. Не мисля обаче, че сега иска да започне преговори с Европейския съюз с тази цел. Конфликтът с Брюксел стигна твърде далеч“, смята Тимофеев.

„През 2012 година Евросъюзът въведе санкции срещу беларуския президент и обкръжението му, но след редица вътрешнополитически отстъпки от негова страна санкциите бяха смекчени. Не смятам, че това ще се повтори. Максимумът, на който Лукашенко може да разчита, е Европейският съюз да не засили вече съществуващите санкции.“

Евросъюзът няма да признае легитимността му, допълва анализаторът.

„Жозеп Борел вече каза, че ще се наложи да започнат преговори с Лукашенко, но това не означава, че го признава за легитимен.“

Чуха се и обвинения по адрес на Русия, че мигрантската криза е операция на Москва, а Лукашенко е инструментът за извършването й. Как ще коментирате подобна теза?

Границата между Полша и Беларус в района на Гродно, 8 ноември 2021 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Не съм съгласен с тази теза, защото мигрантската криза не отслабва, а укрепва Европейския съюз. Създава се заплаха, която го консолидира на антибеларуска и антируска основа. Мнозина са готови да тиражират тази конспиративна теория. Тя е неоснователна, защото води до редица нежелателни последици за Москва.“

От една страна изглежда, че Лукашенко въвлича Русия в поредна конфронтация със Запада - нещо, което е напълно ненужно на Москва, чиито отношения със западните държави и без това са достатъчно обтегнати. От друга страна обаче, сякаш влошаването на отношенията между Брюксел и Минск е изгодно за Москва, защото това стеснява полето за маневриране на Лукашенко и го поставя в по-голяма зависимост от Русия. Какво е вашето мнение?

„Настина санкциите увеличават мотивацията за по-нататъшна интеграция на Русия и Беларус. Например интеграция на финансовите им системи, която ще позволи извършване на ефективни транзакции между руските и беларуските предприятия в рубли, а не в долари и в евро. Така транзакциите ще бъдат невидими за чуждестранните регулатори и ще бъде предотвратена опасността от вторични санкции. Има, разбира се, и съответни рискове за Москва. Ако беларуската икономика бъде поставена под натиск от Европейския съюз, и най-вече от Съединените щати, на Русия може да й се наложи да отпусне допълнителни кредити на Беларус.“

Що се отнася до първата гледна точка - че Москва няма интерес да изостря отношенията си с Европейския съюз - те и без това са достатъчно изострени. Не мисля, че Москва храни някакви надежди за подобряването им. Русия няма да получи нищо в замяна, ако тръгне да си сътрудничи с Евросъюза по беларуския или по някакъв друг въпрос. Ще кажат само "Браво! Продължавайте в същия дух!"

След двата телефонни разговора на Александър Лукашенко с Ангела Меркел изглежда, че се върви към някакво решение. Кой ще бъде крайният победител - Минск или Брюксел?

„Мисля, че Европейският съюз разполага с достатъчно лостове за влияние върху тази ситуация. Не смятам, че той е уязвим в случая. Това, разбира се, е проблем, главоболие. Но мисля, че този проблем е малко преувеличен. Защо? Защото първо, мигрантите не са толкова много. Европейският съюз може да ги приеме и интегрира, ако пожелае. Но не иска да го прави, за да не изглежда, че лесно се поддава на шантаж.

Второ, Евросъюзът запазва инструментите си за натиск върху Минск. В решението на Европейския съвет за санкциите срещу Беларус бяха внесени поправки, които му дават възможност да допълва санкционните списъци с лица, отговорни за незаконно проникване на мигранти на територията на съюза. Още обаче никой не е попаднал в тези списъци.

Има и по-сериозни мерки. Могат да разширят секторните санкции спрямо нефтопреработването и производството на калиеви торове. Засега няма да го правят, но разполагат с такъв инструмент. Затова мисля, че при всички случаи времето работи в полза на Евросъюза.“

Освен това мигрантите в определен момент могат да се превърнат в проблем за самите беларуси. Времето застудява. Хората трябва да бъдат настанени на топло. Да им бъдат осигурени елементарни условия за живот. Това също са разходи и ресурси. Лукашенко си направи политически PR, но вероятно ще му се наложи да си плати за това.

Александър Лукашенко

Какви дългосрочни цели преследва Русия в Беларус - поглъщането й в резултат на ускорената интеграция или предотвратяването на украински сценарий на беларуска почва?

„Целта е да не бъде допуснат украински сценарий и ситуация, при която страната е изправена пред избор между Русия и Европейския съюз. Русия никога не е възпрепятствала сътрудничеството на Беларус с Евросъюза. Той е голям партньор на Минск в икономиката и в много други сфери. Москва не иска Беларус да стане антируска сила, каквато стана Украйна в резултат на поредица от вътрешнополитически манипулации. Русия не иска оранжева резолюция в Беларус и държи Минск да остане неин военен съюзник.

Съгласен ли сте, че Русия ще продължи да подкрепя Александър Лукашенко, независимо от това какви главоболия й създава, защото просто няма на кого другиго да заложи?

„Русия не иска да възникне ситуация, при която беларуският лидер се сменя така, както се смени украинският лидер през 2013-2014 година, т.е. в резултат на някакви революционни събития. Русия би се чувствала комфортно с всеки лидер, който е избран с легитимна и предсказуема процедура. Евентуалното избухване на революция в Беларус е червена линия за Русия.

Русия еднозначно ще възприеме това като инсценировка на Запада и няма да сгреши. Още миналата година Москва даде да се разбере, че в такъв случай ще действа. В други ситуации – „правете, каквото искате“. Мисля, че в Москва не са обсебени от идеята Александър Григориевич да остане на власт вечно. В Москва вярват, че политическият преход в Беларус е напълно възможен. Важното е да бъде легитимен, спокоен и нереволюционен.“

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БНР