Депутатите решиха да замразят цените на ток, вода и парно

По време на дебатите

Депутатите от ГЕРБ предложиха нови поправки в текста на решението, а именно да има задължителни компенсации за бизнеса, а също така от мораториума да бъдат изключени възобновяемите енергийни източници, защото в противен случай ще бъдат свръхсубсидирани.

Също така спориха дълго за състоянието на енергийния сектор и кой носи отговорността.

Тома Биков от ГЕРБ обвини кабинета, че говори за мерки, но не представя такива, не дава и аргументирани предложения

„Аз питам – имат ли някакво отношение правителството към този въпрос, министърът на енергетиката, министър-председателят, това е много сериозен въпрос. И те защо не проявиха някакво желание или поне г-жа Лена Бориславова да дойдат тук и да кажат каква е тяхната концепция по този въпрос, защото те ще я правят. Ние слушахме г-н Гьоков сутринта, слушахме г-жа Нинова, и просто предложихме това, което те говореха.“

Георги Свиленски от БСП възрази остро срещу тези думи на Тома Биков.

„Ситуация, в която докарахте държавата, в която бизнесът да не може да си плаща тока, българските граждани да не могат да си плащат тока, и да обвинявате БСП, че щяла да доведе нещо до фалит. Вие доведохте до фалит държавата, не БСП, не колегите от ИТН, не колегите от ПП. Вчера кой предложи този мораториум? БСП ли го предложи или вашият председател на парламентарната група.“

Рамадан Аталай от ДПС призова за конструктивни решения, които да бъдат в полза на хората и бизнеса. Той отново обясни, че мораториумът е лесно решение но не и правилното.

„Все още се чудя защо водим някакъв дебат за мораториума, освен дебатът да бъде как и по какъв начин да помогнем и на бизнеса, да помогнем на създалата се ситуация с енергийната криза, която я създадохте вчера, до вчера беше ценова криза, от вчера вече е енергийна криза“, каза още Аталай.

Председателят на Временната парламентарна комисия за енергийната криза Радослав Рибарски мотивира промяната на мораториума така:

„Предложеният срок е разумен и е свързан с изтичане на определен период от време до 31 март 2022 г., като по този начин се гарантира, че КЕВР, заинтересованите страни, и всички институции и граждани ще имат достатъчно време да обсъдят и да вземат отношение по евентуалното решение. На следващо място – крайните потребители ще имат достатъчно време да се подготвят за последиците от промяната на регулираните цени“.