Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ако вирусът мутира към още по-слабо патогенен вариант, няма да се слага бустер на 3 месеца

Ива Христова: При Омикрон може да имаме хиляди заразени, но нисък процент хоспитализирани

Омикрон засяга по-често жените и децата, има по-къс инкубационен период и по-бърза изява на симптомите

проф. Ива Христова
Снимка: БГНЕС

Възможно е да се окаже, че имаме хиляди заразени и в същото време нисък процент хоспитализирани. Това каза пред БНР директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова по повод новата вълна на коронавирус, причинена от варианта Омикрон.

Омикрон е у нас, очакват се доста повече проби, поясни проф. Христова, според която вълната се задава като лавина и се очаква общата заболяемост бързо да се повиши.

Според различни изследвания един носител на Омикрон заразява две трети до три четвърти от всички хора, с които е имал контакт, уточни Ива Христова.

Новият вариант е много силно променен, но не причинява толкова тежко заболяване, има скъсен инкубационен период и е характерна по-бърза изява на симптомите, поясни специалистът.

Бустер дозата многократно намалява риска и ще ни осигури поне три месеца спокойствие, за да преминем през тази вълна, коментира проф. Ива Христова в предаването „Хоризонт до обед“.

Т-клетъчният имунитет е доста устойчив на различните варианти, но тъй като с времето спадат антителата, а една бустер доза ги качва в пъти нагоре – 30 според едни публикации, 40 до 50 пъти отгоре. В същото време е в пъти по-слабо въздействието им върху Омикрон. Това е логиката – с бустер да увеличим антителата, така че да имаме адекватната защита.“

Тъй като вирусът може да мутира към още по-слабо патогенен вариант, не може да се говори, че ще се слага ваксина на всеки три месеца, изтъкна проф. Христова.

Данните от Великобритания показват нарастване на случаите спрямо максималните от предишната им вълна пет пъти, но в същото време намаление на смъртността пет пъти спрямо предишната вълна, отбеляза още Ива Христова.

Христова не препоръчва да се измерват антителата, защото има разболели се и с високи стойности на антителата. По-важно от титрите на антителата е времето, което е минало от преболедуването или ваксинирането, посочи тя.

„Всички, които доказахме с Омикрон, са преди 9 месеца ваксинирани. Сигурно са имали още високи титри на антителата, но времето, което е минало, само по себе си налага бустер. 9 месеца е страшно много. (…) Защита имаме, но Омикрон е твърде агресивен с тази своя променена структура. За да го спрем него, ни трябва бустер, за да вдигне отново, на тавана да сложи нашата имунна система, тя е в пълна бойна готовност предвид наближаващия враг. Когато отмине тази вълна, няма нужда от такова стимулиране.“

От досегашните 12 положителни за Омикрон проби половината са били на деца и млади хора – от 10 до 20 години, другата половина – на хора между 45 и 65 години, уточни Ива Христова.

В сравнение с Делта вълната данните от света показват по-често засягане на децата и жените, докато първоначалният, британски вариант по-често е засягал мъжете, отбеляза тя.

Все пак децата го прекарват леко, не го предават толкова лесно и към момента се прецени, че е добре да посещават училищата. Към момента е правилно това, че те все още са на училище.“

Ваксината остава единственото не, но най-силното ни оръжие. Организъм с подготвена имунна система няма да бъде заразен или ако това се случи, ще го прекара много леко, обобщи проф. Христова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26