Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гражданският сектор се опасява от непрозрачно провеждане

Ще се случи ли реформата в управлението на горите

Засега държавните предприятия остават в Министерството на земеделието

Снимка: БГНЕС

Представители на ловни, дърводобивни, лесовъдски, синдикални и природозащитни организации поискаха в най-кратки срокове да бъде създадена независимата Държавна агенция по горите, която да определя политиките в сектора.

Публичната дискусия „Самостоятелност и единност на Агенцията по горите като политическо ведомство”, със съорганизатори инициативата „Зелени закони” и коалиция „За да остане природа в България“, заедно с различни заинтересовани страни, се състоя вчера в София.

Според Любомир Попйорданов, съветник в Министерския съвет, премиерът Кирил Петков е изразил категорична позиция в полза на самостоятелна и политически оправомощена агенция по горите, способна да създава политики в горския сектор в полза на обществото и да упражнява контрол, както предвижда коалиционното споразумение. Според Попйорданов това е приоритет за правителството и се работи за изпълнението на този ангажимент.

Въпреки че в залата бяха представители на организации с много различен профил, всички бяха категорични, че е важно новата агенция не просто да има контролни функции, но и да определя и изпълнява политиките в горския сектор.

Друга тема, по която имаше пълно единодушие, е, че реформата трябва да се случи максимално бързо и законопроектът, чрез който агенцията ще стане самостоятелна, трябва да е готов и внесен в Народното събрание най-късно на 28 януари.

Беше изказано съжаление, че правителството разработва проекта за реформа и независима горска агенция без координация с браншовите и природозащитни организации. Организациите се обединиха около искането за скорошно публично представяне на правителствения проект за независима Държавна агенция по горите.

Дискусионен е въпросът трябва ли и държавните горски предприятия да преминат към новата агенция. Повечето организации са на мнение, че това е необходимо. Любомир Попйорданов обаче посочи, че подобна промяна няма как да се случи, ако не бъде изменено коалиционното споразумение и че засега държавните предприятия ще останат в Министерството на земеделието.

Депутатът Александър Дунчев, който е бивш директор на Изпълнителната агенция по горите, заяви, че преразглеждането на коалиционното споразумение крие рискове и затова засега агенцията ще се сформира без държавните предприятия, но веднага след сформирането си тя ще изготви стратегия за горите в България, която ще предвижда преминаване и на горските предприятия под шапката ѝ.

Дунчев увери, че е проучил чуждия опит и в Европа не съществува подобно отделяне на стопанисването на държавните гори от ведомството, което управлява горския сектор.

Снимка: БНР, архив

Според председателя на Съюза на лесовъдите проф. Иван Палигоров системата трябва да се управлява от едно ведомство, което да формулира политиката за управление и стопанисване на държавните гори и да формира политиката в горското стопанство като цяло. За целта трябва „да се възстанови държавното горско ведомство то да бъде единно и извън състава на Министерство на земеделието, както беше в периода 2006-2009 година: Държавна агенция по горите“, посочи той.

Лесовъдите настояват с петиция цялото управление на горите да бъде изведено извън земеделското министерство. От КТ „Подкрепа“ подозират, че частни финансови интереси стоят зад настоящото решение държавните горски предприятия да останат в структурата на агроведомството.  

С петицията искаме обединение на цялото горско стопанство - единно управление и стопанисване на държавните гори чрез изваждане на Изпълнителна агенция по горите на пряко подчинение на Министерския съвет, но също така държавните горски предприятия да влязат към тази държавна агенция, което ще позволи единно управление на държавните горски територии“, заяви Анелия Иванова, председател на Федерация „Земеделие“ в КТ „Подкрепа“.

„На нас ни се струва, че по този начин ще се заметат под килима проблемите, които имат държавните горски предприятия, които стопанисват държавните горски ловни територии“, коментира тя.

Снимка: БГНЕС

Според синдиката през последните години под управлението на Министерството на земеделието на горите се гледа само и единствено като на източник на дървен материал.

Държавните гори са 78% от горите в България. Общо горите съставляват повече от една трета от територията на държавата ни. Става въпрос за това как ще се управляват и разпределят ресурси за една трета от България, подчерта в интервю за БНР Вера Стаевска, председател на Сдружението за изследователски практики, позната като експерт от инициативата „Зелени закони“.

Реформата е сериозна хапка“, отбеляза тя в предаването „Преди всички“.

„Не ни хареса това, че няма готов проект. Хареса ни това, че Любомир Попйорданов като съветник на Кирил Петков е получил уверение, че премиерът стои зад реформата, заложена в коалиционното споразумение и тя ще се случи по график – до 28 януари“, поясни тя след проведената дискусия.  

Опасенията са от непрозрачно провеждане на предстоящата реформа. За момента няма обсъждане с професионалната гилдия и гражданските организации за това какво предвижда реформата, уточни Вера Стаевска.

Това, че държавните предприятия за момента няма да бъдат извадени заедно с Агенцията по горите от земеделското министерство не е логично, тъй като секторът по горите е единен, смята Стаевска.

Разделянето на контрол и стопанско планиране може да се случи под една и съща шапка на агенцията, но в отделни звена, поясни тя.

По думите ѝ важно е реформата да се разработи от независима Агенция по горите. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Майка на две деца има нужда от спешна операция и лечение в чужбина

Майка на две деца има нужда от спешна операция, за да спасят крака ѝ. Надя Лашева преподава на деца английски език. Преди седмица чува тежката диагноза – рак на костите. Историята на Надя започва така: " Ракът на костите е много агресивен, нямам време, а загубих четири месеца в търсене на диагноза! Аз съм Надя - учител..

публикувано на 06.09.24 в 14:58
Марио Мишев

Марио Мишев: Днешните политици нямат моралното право да изричат "Съединението прави силата"

Ние сме късметлии, че като народ имаме богата история и можем да избираме какво да разказваме . Не всеки народ разполага с тази привилегия – да има древна история. Това каза в интервю за БНР Марио Мишев, съосновател на сдружение и издателство "Българска история". По думите му, родолюбието е въпрос на вътрешно усещане и в миналото то е..

публикувано на 06.09.24 в 08:26
Донка Михайлова

Донка Михайлова: ВИК инфраструктурата вече е въпрос на национална сигурност

"Необходим е сериозен ресурс, необходима е  нова управленска философия на ползването на водните ресурси , на реконструкцията на ВИК-мрежата в страната, защото можем да определим като "безумие", че в  много български общини 80% от водата изтича и само 20% се използва рационално . Тези 80% изтичат, защото  мрежата е крайно амортизирана ...

публикувано на 05.09.24 в 11:14

Милена Захариева: Детските столчета по новия регламент няма да са по-скъпи

От началото на септември са в сила нови правила за детските столчета в колите . За продажба ще се предлагат изделия само по новия стандарт, но старите също ще могат да се използват, докато не дойде време за тяхната подмяна.  Пред БНР Милена Захариева от Фондация "Деца на борда" обясни, че това не са нови и по-скъпи столчета . Просто всички..

публикувано на 05.09.24 в 10:54
Доц. Росен Калпачки

Доц. Росен Калпачки: Необходим е регистър на пациентите с инсулт

Възрастта на човек с инсулт не е критерий, който да води до неприлагане на модерно лечение при по-старите пациенти. По-скоро доста хора остават извън системата заради това, че най-близката до тях болница не е пригодена да предложи съвременно лечение. Това обясни в интервю за БНР доц. Росен Калпачки, ръководител на най-големия специализиран център за..

публикувано на 05.09.24 в 09:31

КНСБ: Максималният осигурителен доход за 2025 г. да е 4000 лв.

КНСБ предлага максималният осигурителен доход за 2025 г. да бъде увеличен от 3750 на 4000 лв. Предложението е във връзка с предстоящите обсъждания на бюджета за догодина. Става дума за повишение със същия процент, с който нараства средногодишно средната работна заплата за страната. Това каза пред БНР експертът от синдиката и заместник-председател..

публикувано на 03.09.24 в 13:20

Д-р Христина Бацелова: Отново имаме повишаване на случаите на Covid-19

За поредна година в края на лятото имаме повишаване на случаите на Covid-19 , съобщи пред БНР д-р Христина Бацелова - епидемиолог в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив. По думите ѝ много от случаите не се регистрират , затова няма как да се посочат действителните числа. Тя уточни, че в момента се разпространяват варианти и подварианти от групата..

публикувано на 03.09.24 в 11:18