Напрежение между НАТО и Русия, ще се превърне ли Източна Европа в плацдарм

НАТО обяви, че поставя силите си в повишена бойна готовност и подсилва източния фланг с повече военни кораби и самолети заради увеличаващата се заплаха от Русия.

"Алиансът ще продължи да предприема всички необходими мерки за отбраната на всички съюзници", декларира генералният секретар Йенс Столтенберг. На пресконференция с външните министри на Финландия и Швеция Столтенберг заяви още, че НАТО остава отворена за диалог с Русия, но няма да прави компромиси с правото да отбранява членките си.

НАТО обмисля изпращане на бойни групи на югоизточния фланг, заяви още генералният секретар на Алианса след срещата с външните министри на Швеция и на Финландия - Ан Линде и Пека Хаависто:

„Обмисляме по-нататъшно увеличаване на нашето присъствие и в югоизточната част на Алианса. Обсъждаме да имаме бойни групи не само в Балтийския регион и Полша, но и на югоизток. Но все още не е взето решение. Ще направим оценка и ще вземем решението в подходящия момент“ - Столтенберг каза това в отговор на въпрос дали НАТО планира да разгърне допълнителни групи в региона, в т.ч. и в България.

По-рано от щаб-квартирата на НАТО потвърдиха, че Испания ще изпрати свои бойни кораби в Черно море и че продължава да обмисля да разположи и бойни самолети на българска територия:

"Испания изпрати кораби, за да се присъединят към военноморските части на Алианса в Черно и в Средиземно море и обмисля да изпрати изтребители в България. Обмисляме да увеличим присъствието си в източните части на Алианса, това може да включва разполагането на допълнителни натовски бойни части", заяви Йенс Столтенберг.

Нидерландия пък ще изпрати два изтребителя Ф-35 през април в България. Освен това ще се включи в укрепването на Източния фланг с боен кораб и сухопътни сили, но не се посочва къде ще бъдат разположени те.

Дания се включва с фрегата в Балтийско море, а Франция, както вече е известно, е готова да изпрати свой сухопътен контингент в Румъния. Към момента НАТО има базирани около 4000 военни в Естония, Литва, Латвия и Полша, които са подкрепени от танкове, изтребители и разузнавателни части.

Тази вечер беше съобщено, че американският президент Джо Байдън ще проведе видеоконферентен по казуса за Украйна с лидерите на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, на евроинституциите и генералният секретар на НАТО.

"Ню Йорк таймс" съобщи отделно днес, че президентът Джо Байдън се готви да изпрати допълнително няколко хиляди американски военни в източноевропейските членки на НАТО.

Разширяването на американското военно присъствие в този регион е заради все по-голямата опасност от руско нахлуване в Украйна, пише "Ню Йорк таймс", като се позовава на източник от администрацията на Байдън.

Изданието посочва, че Байдън дава сигнал, че променя тактиката, защото прави тъкмо това, което Русия настоява да не се случва - в източните членки на НАТО да се разполагат сили и техника от западните.

Още в събота, твърди "Ню Йорк таймс", Пентагонът е представил на президента варианти за ускорено дислоциране на оперативни части с 1000 до 5000, а ако се наложи и повече военнослужещи в най-близките до Русия европейски съюзници.

Очаква се Байдън още тази седмица да заповяда военното предислоциране. Не става дума за разполагане на американки войници в Украйна.

Ирландското правителство съобщи, че е било уведомено от руските власти за предстоящи маневри на руски бойни кораби в международни води в Ирландско море - между остров Ирландия и Великобритания.

"Нямаме право да предотвратим това да се случи, но все пак уведомих руския посланик в Дъблин, че не са добре дошли", заяви министърът на външните работи Саймън Ковъни.

Миналата седмица министерството на отбраната в Москва обяви серия от военноморски учения през януари и февруари във всички прилежащи на Русия морета, в Тихия океан, в североизточната част на Атлантическия, в Северно и в Средиземно море.

Днес руският флот започна маневри с 20 бойни кораба в Балтийско море.

А Кремъл нарече "истерия" обявеното от НАТО укрепване на източния му фланг и обвини Съединените щати и алианса за изострянето на ситуацията около Украйна.

Москва подозира, че Киев се готви за военна операция срещу сепаратистите в Донбас.

Същевременно стана ясно, че Европейският съюз ще предостави на Украйна 1 милиард и 200 милиона евро под формата на заеми и безвъзмездна помощ, за да може Киев да посрещне финансовите си нужди, предизвикани от руската заплаха - това обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски благодари за европейската финансова помощ с изявление в Туитър. "Силна Украйна е ключова за европейската сигурност", гласи то. "Навременна" нарича Зеленски помощта.

А в телефонен разговор с председателя на Съвета на Европейския съюз Шарл Мишел украинският президент е призовал Европейския съюз да бъде единен срещу Русия.

По-рано говорителят на външното министерство в Киев Олег Николенко разкритикува евакуацията на чуждестранни дипломати и на семействата им от Украйна:

„Руската федерация полага активни усилия за дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация в Украйна. В украинското и в международното медийно пространство се разпространява огромно количество дезинформация, манипулации, фалшиви новини, за да се всява паника сред украинците и чужденците, да се тормози бизнеса и да се подкопае икономическата и финансовата стабилност на нашата държава. При това положение е важно трезво да се преценяват рисковете и да се запази спокойствие“.

Поводът за това изказване е, че Държавният департамент на Съединените щати съобщи, че е издадено разрешение за доброволно заминаване от Киев на част от персонала на американското посолство.

Британският Форин офис обяви подобна мярка - "заради увеличаващата се заплаха от Русия". А френското външно министерство посъветва французите да не пътуват за Украйна, освен ако им е абсолютно наложително.

От името на Европейския съюз върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че засега няма основание да се следва примера на Съединените щати.

"Не знаем конкретните им причини да го правят", заяви Борел.

И още: "Понятия като "сфери на влияние" нямат място в XXI век!" Това се казва в приетите днес заключения на Съвета на Европейския съюз в отговор на искането на Русия НАТО да се изтегли към конфигурацията на европейската сигурност от преди разширяването си на изток.

В заседанието на министрите на външните работи на Евросъюза участва и държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкън по видеоконферентна връзка.

У нас премиерът Кирил Петков свиква утре заседание на Съвета по сигурността заради напрежението около Украйна.

Съветът ще обсъди плановете за укрепване на източния фланг на НАТО.

За ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО във връзка с плановете за укрепване на източния фланг ще заседава и Народното събрание.

В сряда следобед ще бъдат изслушани премиерът, министрите на отбраната и на външните работи и ръководителите на ДАНС, на Държавната агенция "Разузнаване" и на Военното разузнаване.

Искането за това извънредно заседание беше внесено днес от 59 депутати на ГЕРБ-СДС и обявено от бившия премиер Бойко Борисов.

Вариантите за отговор на НАТО на нарастващото напрежение по границата на Украйна с Русия през последните месеци се обсъждат още на военно-техническо ниво, припомнят от Министерството на отбраната.