Близо 400 души се събраха пред общината в Павликени на протест срещу инвестиционното намерение на бизнесмена Румен Гайтански да построи край село Върбовка завод за каменна вата с централа за изгаряне на 430 хиляди тона годишно модифицирано гориво от битови отпадъци.
Бъдещият завод за 420 милиона евро с изгаряне на RDF гориво от битови отпадъци в кариерите за базалт до село Върбовка ще доведе до екологична катастрофа в Павликенския регион, който е земеделски, заявиха част от стотиците протестиращи:
„Притеснява ни, че искат да замърсят въздуха, почвите и всичко, което е около нас, прекалено е близко“;
„Замърсяването от всичките тонове отпадъци, които ще се горят във фабриката, също и състава на отпадъците“;
„Аз съм от Върбовка и не съм съгласен на нашето село да се прави този завод“.
Протестът беше пред Общината в Павликени, защото по това време заседаваше Общинският съвет:
„Предлагаме на общинските съветници да сключим нов обществен договор с тях, в който те да кажат, че подкрепят позицията на гражданите против изграждането на тази инсталация за изгаряне на боклук“, каза адвокат Христо Дишев от организаторите на протеста.
Съветниците приеха декларацията, която има политическа, но не и правна стойност. Общината може да подкрепи гражданите с организиране на местен референдум, заяви кметът на Павликени Емануил Манолов:
„Всичко е вече в ръцете на Министерството на околната среда и водите“.
На протеста нямаше представител на инвеститора. На 31 януари е насрочен експертен екологичен съвет в РИОСВ Велико Търново.
420 милиона евро е инвестицията в завод за производство на каменна вата с топлоцентрала за изгаряне на модифицираното гориво от битовите отпадъци на България, която планира фирма „Петрургия“ на бизнесмена Румен Гайтански. Проектът е за покрайнините на павликенското село Върбовка.
„Това е затворен екологичен проект“, заяви на 6 януари в община Павликени Тодор Тодоров, представител на инвеститора, по време на общественото обсъждане на Доклада за въздействието върху околната среда:
„Става дума за чисто екологичен проект, един затворен цикъл на производство на минерална вата при топене в електрически пещи със собствен енергоизточник. Този собствен енергоизточник работи с горене на стандартизирано гориво от твърди битови отпадъци, така нареченият RDF. Проектът е изцяло европейски. Вътре инсталациите са австрийски и германски и съответно е одобрен като „зелен“ и е абсолютно затворен цикъл. Всички видове проверки, мониторинг са направени, свързано с технологията. Минал е през Изпълнителната агенция по околна среда. Спестяването е около 420 хиляди тона въглеродни емисии на година“.
„Това съвсем не е така, този завод е екологична бомба“, казват местните хора от инициативната група „За Павликени“, които бяха на общественото обсъждане и днес участваха в протеста пред общината в Павликени.
„Притесненията са за здравето на хората и за чистотата на природата“, коментира ветеринарният лекар от Павликени и част от инициативния комитет на протеста д-р Ивелин Иванов:
„Недоволство буди това, че хората са скептични към такива проекти и се страхуват от замърсяване на водите и почвите, и за себе си, за здравето на децата им, внуците им и за самите тях. В ОВОС има доста липси, на които отговорите се лутат някъде. Ние не вярваме. Мен лично ме тревожи, че няма да се спазват екологичните норми и ще се гори отпадък, това е най-застрашаващото региона нещо, което може да се направи“.
Протестът е и срещу решенията на общинските съветници, допълва бившият състезател по мотокрос Мартин Маринов от павликенското село Димча, където преди няколко години беше проведен референдум срещу кариерите, хората казаха „не“, но никой не ги чу:
„Аз живея на 3 километра от мястото, където искат да построят завода. Изключително неподходящо място от гледна точка на ветрове, водосборни басейни и в близост до населените места. Въпреки референдумите, те продължават да си действат срещу хората, визирам Общинския съвет, и си примат ПУП-ове, и стъпка по стъпка по стъпка си прокарват решенията. Може би на следващ етап сме готови и на гражданско неподчинение“.
Заводът ще бъде разположен в базалтовите кариери на павликенското село Върбовка, върху които фирма „Петрургия“ има концесия за 35 години. Планират се между 400 и 600 работни места. В доклада по ОВОС от 361 страници се посочва, че дневно ще се изгарят по 1160 тона модифицирано гориво от битови отпадъци. За качеството на горивото инвеститорът не носи отговорност, тя е на доставчиците, т.е. на стопаните на сметищата на всички български общини. Тодор Тодоров от фирмата инвеститор уверява:
„Първо са ни поставени условия за мониторинг на определени точки в целия проект, където ще се следи от нас като възложител и инвеститор и от друга страна Изпълнителната агенция по околна среда и РИОСВ Велико Търново ще следят с 24-часов мониторинг, както е по Наредба 4, какво се случва с горенето на RDF и с получаването на енергията. Комплексното разрешително предстои.
Няма как да настъпят катастрофални последици за живота на хората, тъй като това са инсталации, които в Европа функционират само в централна градска част. Ние нямаме отпадни води, нямаме отпаден въздух“.
Има много притеснителни моменти в доклада по ОВОС, който инвеститорът си е поръчал и платил, смятат Мартин Маринов и Владислав Иванов от групата „За Павликени“, която организира протеста:
„Категорично не сме съгласни с това становище. В новоизлезли документи на Европейската комисия има ясно степенуване на приоритетите при третиране на генерираните отпадъци. Приоритет номер едно е превенцията, приоритет номер две е разделното събиране и рециклирането. Приоритет номер три е биологичната обработка на отпадъците. Изгарянето като опция идва на последно място, а не на първо място, както в момента се опитва да се получи при нас“, заяви Владислав Иванов.
„Частен инсинератор с такъв капацитет е предпоставка за корупция и екологична катастрофа с много трайни последствия. Тези приказки за ежедневен мониторинг просто в българските условия няма как да се случат и са празни приказки“, посочи Мартин Маринов.
„Истински важните въпроси, засягащи директно бъдещето на община Павликени, всъщност са внимателно заобиколени в тези 300 страници – неглижирането на въпроса с генерирането на твърди отпадъци и силната неяснота по въпроса за газовите емисии и потенциалният ефект върху въздух, води и почви в целия регион, съответно върху здравето и качеството на живот“, допълни Владислав Иванов.
Във фейсбук профила си кметът на община Павликени Емануил Манолов, който управлява от 10 години, тази седмица написа, че ще продължи да отстоява Павликени и населените места да бъдат зелени и спокойни и покани в навечерието на протеста инициативните групи на разговор, за да чуе страховете на хората и да се изясни кое е по-важно за гражданите - природата или работните места, качеството или стандартът на живот.
Процедурата по одобрение не е приключила, а инвеститорът заявява, че е готов да започне да строи през юли тази година:
„Ако всичко върви нормално и няма форсмажорни ситуации като пандемия, до две години и половина трябва да е готово и да заработи. Аз не мога да си представя, че няма да ни бъде одобрен екологичен проект. Той отговаря на всички изисквания, на политиката на България, на политиката на Европейски съюз и на изискванията на нашето време“.
От инициативната група „За Павликени“ през ефира на БНР му отговориха:
„Зоната на замърсяване е повече от 35-40 километра в диаметър. Говорим за огромна дупка в средата на Северна България“, твърди Владислав Иванов.
На 31 януари Регионалната екологична инспекция във Велико Търново свиква експертен екологичен съвет по инвестиционното намерение за завода за каменна вата с изгаряне на гориво от битови отпадъци край село Върбовка.
Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на..
Затворите в Плевен и Белене стават първите два пилотни "зелени затвора" в България. Те са избрани заради местонахождението си в природни местности - парковете "Кайлъка" и "Персина". Проектът бе представен на среща, организирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в сътрудничество с Норвежката корекционна служба. "Зеленият..
Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..
Пролетта е време за залесяване. Почти всяко дърво в Израел не е саморасло, а е посадено грижливо. Тази година в няколко почивни дни подред край изпепеления кибуц Реим пристигат автобуси с посетители, които веднага пристъпват към засаждане на дървета. Няма весели възгласи или почерпки на открито. Това е мястото на един музикален..
Пловдивският зоопарк е на път да излезе от периода на разрухата и да се превърне в място за забавления, но и за образование. Децата ще научават повече за животните и растенията и под формата на игра, а модерните технологии също ще бъдат включени , за да бъде преживяването пълноценно и обогатяващо, казва новият директор на зоологическата..
Ледниците са от ключово значение за поддържане на живота на планетата. По тази причина тяхното опазване в условията на глобално затопляне е темата тази година на Световния ден на водата , който отбеляваме на 22-ри март. Около 70 процента от прясната вода на Земята съществува под формата на сняг или лед, сочат данни на Международната метеорологична..
България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две..
Преди около 100 години, в навечерието на Втората световна война, започва емиграция на учени - евреи, от Германия в посока САЩ, най-известният подобен..
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно..