Темата е днес е за отхвърлянето в различните смисли на думата. Всеки трансплантиран, ако има щастието да го постигне това, живее със страховете организмът му да не отхвърли чуждия орган. Тук обаче разговорът няма да бъде медицинския - ще говорим за усещането за отхвърляне - което имат всички у нас, които вече са на хемодиализа и се борят да стигнат до реда си за трансплантация - отхвърлянето при тях има и многопластово значение - институциите мълчат, бездействат или просто нямат отговор и обяснение - защо няма трансплантации, защо 900 човека на хемодиализа чакат за донор, а нищо не се случва.
"В България има още един парадокс. Докато в Западна Европа от 10 души 9 са на перитонеална диализа , тук нещата са обратно . 9 са на класическа диализа, която много повече уврежда бъбреците и тялото и много по-трудно запазва в добро състояние, докато дойде моментът за транспланация. Това е свързано с финансиране на болиниците, с търговски интереси. В Норвегия например, български нефролози са ми раззкавали, има само няколко хемодиализи, защото пациентите с бъбречна недосатотъчност, чакат до 6 месеца максисум за трансплатация на хемодиализа.
В България във всяка болница има хемодиализа, вървят едни пари от НЗОК, това сме показали във филма - как реално нашите пациенти достигат до трансплантация, и как те се трансплантират в чужбина...това е тъжната реалност... , коментира в "Хоризонт до обед" режисьорът Стефан Командарев, сценарист на филма за донорството “Живот от Живота".
"4000 души на са на хемодиализа, а около 180 пациенти са на перитонеална диализа, отделно има пациенти в предиализно състояние, които са всъщност най-подходящите за бъбречна трансплантация - те са около 1800 души, така че реално нуждаещите се българи от трансплантация са около 6000 - 7000. А в листата на чакащите за бъбреци са включени 900 души", съобщи за БНР Иван Димитров, председател на Федерация "Български пацентски форум" за бъбречните трансплантации, които замряха.
"Тук идва другият проблем - част от пациентите, които са на хемодиализа изобщо не занят, че могат да бъдат трансплантирани. Лекарите в отделенията им спестяват това. Ние имаме сигнали от наши пациенти, че такива хора чак след 6- 7 години разбират, че биха могли за бъдат трансплантирани.
Перитонеална диализа няма нищо общо с класическата, при която стоиш в болницата с часове по три пъти в седмицата, "завързан" за машината. При перитонеална диализа прочистването на кръвта може да става в домашни условия и на съвсем друг приницип, с разтвори, които се вливат и ти можеш да работиш активно. Тук дори не ги уведомяват, че има и такава диализа. Проблемът е, че трябва да има реформа и в тази част", заяви Иван Димитров.
Димитров посочи, че имаме по 10 - тина трансплантации на година, но няма на кого да присадиш бъбреците, защото пациентите на хемодиализа не са годни вече, заради дългото чакане.
Няма политическа воля да се развива трансплантационната дейност у нас. И още нещо - нормативно е наложено състоянието на чакащите за трансплантация да се проверява само веднъж годишно, затова е добре да се промени това, заради влошената хемодиализна процедура у нас.
Когато викнеш такъв пациент, защото има донорска ситуация и тепърва започнеш да оглеждаш здравният му статус и установиш, че не е подходящ за трансплантация, вече е минало много време, през което да започнеш търсене на всички други пациенти кои са годни за присажддането. Органите не може да се задържат дълго време", поясни още председателят на ФБПФ Иван Димитров.
По думите му структурирането на Covid отделения по всички болници е затруднило достъпа на всички хронично болни паценти и това е една от грешките в здравната политика по време на пандемията, смята още Иван Димитров.
Още по темата в звуковия файл.
В тази среда на разграждане на държавността Конституционният съд се оказа един от малкото стожери на самата държавност . Българското задкулисие не предлага нищо повече, освен разграждане. Това каза пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк от ДПС-ДПС. Тези избори бяха много тежко компрометирани. Говорим не просто за пропуски, а за тежко..
Ситуацията около конституционното дело за изборите активира някаква енергия не само сред младите, а въобще сред гражданите. Това каза пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие" - бивш председател на Националния младежки форум. Според него има объркване в обществото за това какво точно се случва и какви точно са исканията в един..
Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...
Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..
Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..
Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..
Сега да се направи демократично, да се върне Конституцията, да има служебни правителства, нови избори, ако има кой да им гласува, и президентът..
Може да говорим за опити за прекратяване на огъня, но със сигурност – не за край на войната . Това мнение изрази пред БНР Весела Чернева,..
Положението върви натам, че избори може би предстоят! Това прогнозира пред БНР социологът Андрей Райчев и коментира: " Настъпва хаос благодарение..