Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паметникът на Цар Освободител - как един италианец изобрази българската свобода

Снимка: Теодора Михова

Паметникът на Цар Освободител до ден днешен може да ни служи като еталон за добре свършена работа, каза в интервю за БНР д-р Илия Мечков, главен експерт в Регионалния исторически музей в София

Авторът Арналдо Дзоки е от европейска и световна величина. Повече от 10 години преди създаването на паметника Дзоки работи отчасти в България, като има изработени 2-3 паметника преди него.

Създаването на паметника е част от историята на подобряването на руско-българските политически отношения, отбеляза Мечков.

„Целта на българските правителства и на българското управление в лицето на Фердинанд е да се върви към обявяване на независимост на България, което минава през много добри отношения с Русия. Така се стига до втората вълна от създаване на паметници на признателността към Руската империя, която ни освобождава и по-скоро към цялата нейна армия, в която влизат десетки народи.“

През 2012 г. бе извършена реставрация на паметника.  Снимка: БГНЕС

Паметникът на Цар Освободител е сред най-изящно изработените и архитектурно издържани паметници у нас, смята д-р Мечков.

Скулптурната композиция изобразява над 30 исторически фигури на военачалници, войници, политици, голяма част от които са били живи по време на създаването му, разказа той в предаването „Преди всички“.

Снимка: БГНЕС

През 1898 година поборническо-опълченска организация инициира създаването на паметника. Финансирането е било много сериозно – за направата му са изразходвани общо 400 000 златни лева. В конкурса са участвали 31 кандидати от 13 държави. Проектите на участниците в конкурса са били изложени в Княжеския манеж.

Част от процеса по почистване и реставрация на паметника  Снимка: БГНЕС

38-годишният тогава Арналдо Дзоки впечатлява със своя дълбок замисъл и идея, с изобразените фигури и събития от Освободителната война. По-късно Дзоки изработва и паметници, посветени на Гарибалди и неговото национално-освободително дело.  

Снимка: БГНЕС

Монументът е открит през 1907 година.

„Фердинанд успява да въздигне развитието на България във всички области и създаването на този паметник е един от примерите за европейски подход“, коментира д-р Илия Мечков.

Днес площадът около паметника често е място за протести

Чуйте повече за историята на паметника в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48