За Светлана и Елена от Украйна войната не е нещо абстрактно. Но те не са я и виждали. Двете жени са били в България, когато тя избухнала. Затова не се определят като бежанци. Но ставащото в родината им не им дава покой, защото там са останали семейство и приятели.
Елена и Светлана дошли у нас на почивка преди нахлуването на Русия в Украйна. И останали тук. Като бежанци. Родните ги посъветвали да не се прибират. Сърцето на Светлана е при дъщеря ѝ и съпруга ѝ, които са в град Днепър.
"Вече от седмица живеем на квартира. Колко дълго ще продължи това, не можем да кажем. Платили сме до края на март. Семейството ми остана в Днепър. Днес ми казват, че е тихо. Но атомната електроцентрала, "Запорожката", е на два часа път от града ни и информацията, че я обстрелват много ни притесни. Денят ми започва с телефоните. Звъним на роднините, на познати. Дъщеря ми е там, съпругът ми остава с нея. Иска ми се да я измъкна. Може би в тази ситуация щеше да ни е по-лесно да сме там заедно. Но градът е в централна Украйна, а пътят до Лвов също е дълъг с влак. Пък и пътят не е много сигурен".
Светлана се свързва с дъщеря си, която показва през телефона опашките пред банкоматите. Елена допълва, че дори и да са неработещи, превеждат някаква част по картите. Но според двете проблемите тепърва предстоят. И то не само за тях - украинските граждани, които по стечение на обстоятелствата са останали в България. А и за всички останали, дошли без дрехи, само с паспорти и малкото пари. Елена обяснява:
"Добротата има също някакви граници. Сега идват майки с деца, които имат повече нужда от помощ. Да, много сме благодарни на това, че българският народ ни предоставя някаква помощ. Ето и човекът, който ни каза, че ще ни помогне, е тук, до нас. Но това в никакъв случай не е достатъчно. Затова е много важно да има по-облекчени процедури, по които да се дава статут на бежанец, например. Искаме да се чувстваме като пълноценни членове на обществото".
Светлана допълва:
"Разбирате ли, ние сме нормални хора, които могат да се грижат за себе си. За тези 56 години съм минала и през тежки времена, преживяла съм разпада на Съветския съюз… Искаме паспортните процедури да бъдат много по-простички. И да може тези хора, украинците, дошли от войната, да могат по-лесно да могат да си намират работа. Защото сега, ако получим статут на бежанци, в следващите 90 дни няма да можем да работим. Обаче как да живеем тези 90 дни. Нужна е храна, нужен е покрив над главата. Още е зима. След 26 март, като ни свършат парите от наема, какво ще се случи. На практика ще излезем на скамейката отпред. Може би ще отидем и на Лъвов мост. И още получаваме сега съдействие от човек, но нали и той си има семейство, бизнес, живот. Не може да изискваме от него постоянно да се занимава с нас".
Светлана е детска учителка, а Елена – фармацевт. Двете сега живеят в София на място, за което са платили наема почти до края на март. Със сумата от 200 лева, казват, че трябва да изкарат, докато си намерят работа. Търсят я в ресторант, където вероятно ще станат готвачки. И двете споделят, че на фона на тяхното положение, има по-зле. Затова смятат, че могат и те да помогнат с нещо. Светлана показва на телефона си какви неща изработва с ръцете си.
"Аз например съм учителка, която учеше децата в училище за чужди езици. Правихме творчество, рисувахме. И съм готова и тук да правя това - просто да се грижа за деца. Разбира се, има я езиковата бариера. Обаче ние учим български. Знаем украински, знаем руски. Защо да не научим и българския".
Елена и Светлана бягат от политическите въпроси. Но не крият възмущението си от пасивността на Европейския съюз.
"Трябва да се намеси. Ние сме далече от политиката, обаче това, което мога да кажа, е че просто с всички сили трябва да се стремим към това да има мир. Молим се за мир всеки ден. Но молитвите не са достатъчни. Понякога мир не се постига с добро. Искам всички да се обединят и да се противопоставят на тази агресия".
Светлана:
"Искаме Европа да помогне с всички свои сили и средства, за да може да се да се обуздае тази ситуация. Ние сме малка държава. Имаме различия. Различните партии и политически сили имат различия. Спорим. Но това да става в рамките на държавата. Това са си наши държавни спорове. Нямаме нужда отвън да ни ги решават. В Днепър, където живея, цялата документация е на украинския език. В България има също много хора, които знаят много различни езици, които говорят различни езици. Обаче радиото ви и телевизията говорят на български. И на вас не ви се казва, че това не е правилно. Не ви се казва, че руският е по-красив, по-приемлив. И да се заявява готовност някой да ви "спасява". В моята работа на учител аз работя с много деца. Говоря и с много родители. Ако те се обръщат към мен на руски, аз им отговарям на руски. Когато ми говорят на украински, отговарям на украински. Защото просто растем с тези два езика. Никой не ни налага нещо, никой не ни затваря за това, че говорим руски или украински".
Елена казва, че ѝ се иска по някакъв начин Европа да се обедини. "Вижте какво става на границата с Полша, с Румъния, с Молдова. Има много големи опашки от хора, които искат да се махнат от Украйна. Но такава опашка няма на границата с Русия".
"Много не си иска тази война да приключим така по-бързичко. И да не живеем по телефоните. За всеки един от моите ученици ме боли душата. Защото не знам в този момент къде са те. Говорим си с техните родители. Крият се някъде по мазетата. Някои са в този район между Азовско море и Мариупол. Някои нямат вода, храна, няма пари, няма как да излезеш на улицата, защото се страхуват да не ги разстрелят", допълва Светлана.
Засега Елена и Светлана ще останат в България. Сигурни са, че това е по-безопасният вариант за тях. Дали ще се върнат в Украйна?
"Аз имам роднини в Русия, но няма да отида при тях. Не сме се карали или нещо… Така се случи съдбата… Аз не мразя руснаците. Но ако ми се наложи да бягам нанякъде, няма да отида в Русия. Защото никой не може да ме застави да ги обичам. Имам си дом – Украйна".
Светлана не отговаря. Но знае, че дъщеря ѝ и съпругът ѝ са там.
Интервюто със Светлана и Елена можете да чуете в звуковия файл.
Изключително притеснително е, че България продължава да държи най-голямата си компания в ръцете на държава, която я е обявила за неприятел . Около това мнение се обединиха в студиото на БНР енергийният експерт и бивш служебен заместник-министър на енергетиката Еленко Божков и Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на..
Представяме ви звуковата картина на основните събития от седмицата, белязана от обвинения за финансов хаос, за саботажи и спорове кой смята правилно и кой е виновен за дупката в бюджета. По-малко от две седмици има правителството на Росен Желязков, за да внесе ревизиран свой проект за държавния бюджет за тази година. Острите политическите..
Икономисти и финансисти организираха петиция с искане за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за въвеждането на еврото у нас. "Ако не се предприемат спешни действия от правителството за влизане на България в еврозоната, ескалира рискът от нова вълна на социални искания и политическа демагогия, която ще доведе до отслабване на..
В София днес са възможни временни прекъсвания на електронните табла на спирките на градския транспорт, както и неточности на сайта на Центъра за градска мобилност към Столичната община. Като причина се посочва 24-часова техническа профилактика в центровете за данни, която е планирана за днес от 9 часа, както и на 16 февруари. От ЦГМ..
"Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат пълно премахване на символите на комунистическия режим. Това става ясно от внесен в деловодството на парламента законопроект. Ако бъде приет, три месеца след обнародването на текстовете, местните власти ще имат срок за премахване на символи като стари лозунги, знаци на режима, снимки и..
Лек ръст в цените на повечето основни хранителни стоки на борсите у нас през изминалата седмица, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), публикувани в седмичния ѝ бюлетин, предаде БТА. Поскъпват повечето плодове и някои от зеленчуците, чиито цени ДКСБТ следи. Индексът на тържищните цени (ИТЦ),..
САЩ искат Украйна да проведе президентски и парламентарни избори, заяви Кийт Келог, спецпратеник на президента Доналд Тръмп за Украйна и Русия, пред агенция Ройтерс. Келог каза, че изборите могат да се проведат до края на годината, особено ако бъде постигнато примирие с Русия. "Повечето демократични нации провеждат избори по време на война...
Вездесъщата роля , приписвана на Пеевски, прекрасно се вписва в неговата стратегия – помага му да си приписва сила на демиург, каквато не притежава..
Няма истинска демокрация, когато нямаш качествено правосъдие , затова няма и сериозни чуждестранни инвестиции. България е красива страна, но като..
Доналд Тръмп твърдеше, че може да сложи край на войната в Украйна за един ден, но усещайки трудностите американският президент ревизира крайният срок до..