Доц. Робърт Пърсън: Русия трудно ще издържи дълго „на мускули“ без сериозна икономическа болка

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Марта Младенова с Робърт Пърсън в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От днес влиза в сила ограничаването на достъпа до SWIFT на седем руски банки, които представляват около 50% от банковата система на страната. Първата и третата по големина „Сбербанк“ и „Газпромбанк“ остават извън рестриктивния режим, за да се осигури възможност за плащанията на енергийни продукти от Европа към Русия. В същото време Съединените щати наложиха пълно ембарго на енергийните доставки от Русия заради продължаващата война в Украйна. Великобритания ограничи доставките на руски петрол. Рестрикциите идват на фона на обезценяването на руската рубла и изправената пред колапс икономика, от която се изтеглят редица световни компании.

Докато пазарните играчи се питат ще може ли Русия да обслужи външния си дълг с ясното съзнание, че отговорът най-вероятно е отрицателен, мнозина анализатори подчертават, че Руската федерация може без заведенията на най-голямата американска верига за бързо хранене и западни модни марки, но Европа не може без газовите и петролни доставки, които са в ръцете на Москва. 

„Русия е важна заради енергийните пазари и цените на стоките, но по отношение на експозициите й на европейския финансов пазар не е от практическо значение. Едновременно с това делът на руската икономика е твърде ограничен. Той е около 2% от глобалната икономика“, коментира вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос, макар и думите му да не прозвучаха особено успокояващо. 

Какви щети ще понесе светът от санкциите срещу Русия и докъде може да стигне икономическото противопоставяне по оста Вашингтон и Брюксел срещу Москва? 

Робърт Пърсън, доцент по международни отношения във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк, коментира, че Западът трябва да направи всичко възможно, независимо от цената, за да спре „тази ужасяваща война“. В интервю за предаването „Събота 150“ Пърсън подчерта, че изразява единствено личната си позиция, а разговорът започва от последиците върху енергийния пазар. 

„Очевидно санкциите в енергийния сектор са сред най-големите предизвикателства в общия икономически подход, който Съединените щати заедно с партньорите и съюзниците от Европейския съюз и НАТО предприемат в опит да спрат тази инвазия. Много е трудно, защото Съединените щати са много по-малко зависими от вноса на руски горива в сравнение с необходимостта от руски газ и петрол на нашите европейски съюзници. Именно заради това беше много по-лесно за президента Байдън да обяви, че Вашингтон прекратява покупките на руски горива. За Европа това е много по-трудно, защото ключови и спешно необходими количества от тези ресурси идват от Русия. Ето защо до този момент има специфични изключения, особено по отношение на възможностите за плащане на руските доставки, които са направени, за да се подсигури непрекъснатият поток на енергийните ресурси. Колко дълго ще продължи тази ситуация е въпрос, чийто отговор е много труден. Всъщност, това е труден политически избор за европейците. Всички сме наясно, че вече има сериозни последици в световен мащаб, като най-яркият пример е покачващите се цени на петрола и природния газ. Вече се намираме в една нова ситуация на скъпи горива и това е цената, която плащаме в опит да прекратим тази ужасяваща война“.

Санкциите винаги имат две страни. Кой сценарий ви се струва по-реалистичен - Европа да се откаже от доставките на руски горива и най-вече газ или като контрамярка Москва да спре износа към Европа?

И Европа, и Русия имат естествена зависимост, защото Старият континент е зависим от руските енергийни доставки, а Москва - от приходите от продажбите. Каквито и смущения да се появят в тази верига на енергийните доставки и на плащанията за тях, те ще бъдат болезнени и за двете страни. Ако в Европа има повече воля и възможност да се откаже от руските доставки, тъй като излизаме от една студена зима и навлизаме в топлите сезони, в които поне природен газ не е необходим за отопление, е възможно тази крачка да бъде направена. И пак ще подчертая, че ако едностранно се вземе решение за спиране на доставките, това ще има сериозни икономически и политически последици в отношенията между Европа и Русия.

Трябва ли да очакваме от Русия да опита да повлияе пазара особено на петрол през ОПЕК+, с което да нанесе косвен удар върху Европа и цените, на които купува петрол?

За всички е ясно, че в ОПЕК+ има много играчи, които имат способността да повлияят на цените на петрола в световен мащаб. Саудитска Арабия е най-силният играч в това отношение и моето разбиране е, че те биха искали да постигнат ценова стабилност. Засега не сме видели ясни доказателства, че те възнамеряват да увеличат количествата черно злато на пазара, за да понижат цените. Това е парадоксът, в който Русия се намира. Тя би могла да печели повече от по-високите цени, но заради войната се намира в особена позиция и е възможно да не се стигне до тези по-високи постъпления, ако има прекъсване или намаляване на доставките. Предстои да видим следващите й ходове, но все пак на петролния пазар има много играчи и като цяло цените са извън контрола на Русия.

Големи надежди се възлагат на потенциалното връщане на Иран на петролния пазар, ако се стигне до сделка по ядреното споразумение?

Впечатляващо е как много коментатори отбелязват как премахването на санкциите на Иран и специално тук в Западното полукълбо - на Венецуела, може да бъде направено, за да се балансират количествата петрол на пазара заради конфликта на Русия. Това показва колко е сериозна ситуацията, тъй като само до преди месеци, да не говорим за няколко години, подобни политически решения бяха немислими. Спешността на ситуацията налага толкова извънредни мерки. Ясно е, че и Съединените щати, и нашите съюзници и партньори продължават да имат сериозни притеснения за режимите и в двете държави - Иран и Венецуела. Въпреки това стотиците невинни жертви, които ежедневно губят живота си в Украйна, изискват да бъде направено, каквото е по силите и дори отвъд това, само и само да се спре руската инвазия.

Виждате ли Русия като новия Иран в световен мащаб - с ембарго върху петролните продукти и със спрян достъп на ключови финансови институции до мрежата SWIFT?

Да, много от санкциите и финансовите рестрикции, на които Русия е подложена, бяха използвани и към Иран, и към Венецуела. Голямата разлика е, че това никога не се е случвало на икономика с мащаба на руската. Опитът да се санкционира руската икономика ни праща в напълно непозната до този момент територия. 

Невъзможността на Русия да обслужва външните си задължения не е съвсем непозната територия, но този път какъв ще бъде ефектът, ако се стигне до там? На 16 март предстои падеж на лихвени плащания от 100 милиона долара и това е само върхът на айсберга?

Ефектът върху невъзможността на Русия да обслужва задълженията си ще бъде различен в зависимост от експозициите ѝ. Доколкото знам, в Съединените щати те не са големи и това не би създало сериозни проблеми. В същото време в някои европейски държави, особено в Германия, банките имат по-големи експозиции на руски дългови книжа. Те трябва да очакват, че в скоро време е напълно възможно Русия да не обслужи плащанията си. Не е изключено това да доведе до проблеми, но предполагам, че европейските власти наблюдават отблизо тези финансови институции и обмислят какви мерки могат да бъдат предприети, за да не се стигне до по-сериозни сътресения или дори фалит заради липсата на плащания по дълга. 

Европейската централна банка излезе с ясно послание, че експозициите на Русия не са толкова големи, че да донесат големи сътресения в банковата система. Как стои обаче въпросът с компаниите, които масово напускат Русия - от една страна не е лесно за половин месец да се пренастрои цялостната стратегия на която и да е компания, а от друга - има редица активи, заплашени от национализация? 

Вън от всякакво съмнение е, че тази война ще има сериозни политически и икономически последици, които ще се усетят в целия свят. Вече коментирахме покачващите се енергийни цени. Същото се отнася за редица други суровини, особено селскостопанските култури. В крайна сметка това ще доведе до поскъпване на цените в глобален мащаб. 

Ако приемем, че световните компании, които се изтеглят от Русия, ще успеят да понесат щетите от спешните промени в бизнес плановете си, в дългосрочен план Съединените щати няма ли да понесат щети? Ограниченият достъп до SWIFT ще насочи Москва към алтернативни мрежи и например китайският вариант ще спечели, от което ще изгуби доларът като световно доминираща валута - дългосрочен риск, който може би не трябва да се пренебрегва?

Със сигурност това е възможен сценарий. Начинът, по който е изградена глобалната финансова инфраструктура и оперира толкова дълго време, е изключително повлиян от Съединените щати. Именно това прави държави като Русия, Венецуела, Иран и Северна Корея уязвими при такъв тип санкции. Има такова предположение, дори страх, че ако ние заедно с нашите партньори и съюзници ограничим достъпа на Русия до тези финансови мрежи, не само Русия, но и други държави, които се опасяват за сигурността на плащанията си, могат да потърсят алтернативни мрежи. Тук идва ролята на Китай, който като все по-голям икономически играч демонстрира готовност да предостави такава алтернатива. Нещо повече - може би Пекин започва да строи собствен финансов ред, който се различава от този, който познаваме и е доминиран от Запада. Това е дългосрочен риск, но в момента политиците трябва да се концентрират върху ситуацията сега - смъртта и разрушенията, които Русия причинява в Украйна. След това трябва да се мисли за дългосрочни последици, каквито вие описахте. 

Вие познавате отвътре Русия и режимът ѝ. Как може да бъде спрян Путин и да се приключи с тази трагедия?

Единствената сила, която може да спре Путин и да го принуди да прекрати огъня и напусне Украйна, е руският народ. Ако видим стотици хиляди протестиращи по улиците на Москва, Санкт Петербург и другите големи градове, това може да накара Путин да преосмисли голямата стратегическа грешка, която направи с нахлуването в Украйна. Докато това не се случи, не виждам как какъвто и да е международен натиск би го спрял. Също така не мисля, че натиск от руските олигарси би повлиял на Путин, за да прекрати войната, защото те не са независими. Точно обратното - те са поддържани от Путин и много от тях имат много близки връзки с него, говорим за приятелства от десетилетия. 

Видяхме антивоенни демонстрации и масови арести в Русия, но заради медийното затъмнение знаем все по-малко от случващото се във федерацията. Ще издържи ли руската икономика на дълга пълномащабна война в Украйна и може ли нищетата да провокира толкова многолюдни протести, каквито описахте?

Дори преди войната руската икономика се представяше „приемливо“ - така бих го характеризирал. Имаше някакъв растеж, но той бе малък. Нещата бяха стабилни, но в същото време има дългосрочни проблеми, които ограничават възможностите за растеж. Единият проблем, разбира се, е сериозната зависимост от природните залежи. Другият - нежеланието да се промени икономическият модел. Липсата на интерес от чуждестранни инвеститори е проблем, който дълго ще тежи на руската икономика. Светът няма защо да налива пари в нея с изключение на газовия и петролен сектор. В същото време държавата вече е доказала, че не може да управлява правилно подобен вид проекти. Руските демографски процеси също ограничават потенциала за икономически растеж. Населението намалява и застарява, с което намалява и работната сила. Освен това производителността е спаднала доста от 30 години насам, когато се разпадна Съветският съюз, така че със сигурност това не може да бъде двигател на растежа. Като добавим и санкциите, предстои сериозна инфлация, безработица. В Русия идва рецесия. Трудно е да си представим, че държавата може да издържи много дълго „на мускули“ без сериозна икономическа болка. Подчертавам, че руският народ има дълги периоди, в които е преживял невероятни лишения и икономически страдания. Кога ще дойде повратната точка, кога страданията и мизерията ще се обърнат в политически действия? Това е големият въпрос.