"Не очаквах, че това ще се случи точно сега. Не бях подготвен за образите, които виждам от днешна Украйна. Не очаквах и това, което наблюдавам от случващото се в Полша с пристигащите бежанци, с огромни количества. Има нещо много страшно в израженията на хората, които изведнъж се оказват в центъра на подобни събития. Шокът, който може да видите по лицата им, е много трогателен, чак плашещ. Говоря напоследък с много хора за това как те се чувстват, как се справят със стреса от случващото се. След като шокът премине и хората преодолеят моментите, в които мислят, че няма какво да направят, че са абсолютно безсилни, гледайки какво се случва, те встъпват в друга фаза – тази, в която си казват, че има какво да дадат от себе си. Има начин, по който да помогнем в подобна ситуация".
Това сподели пред БНР британският писател и журналист Крис Клийв.
Той е възпитаник на престижния Бейлиол Колидж в Оксфорд, където завършва психология. Автор е на четири романа ("Възпламеняване", "Другата ръка", "Злато" и "На смелите се прощава"), пише и разкази. Дебютният му роман "Възпламеняване" е и адаптиран като филм, а вторият му роман, "Другата ръка" или "Little Bee"в Америка, е №1 бестселър в класациите на New York Times с над 2-милионен тираж. Между 2007 и 2010 година списва регулярна рубрика, посветена на децата и родителството (Down with the kids), в Guardian. Носител на престижни литературни награди. Живее в Лондон със съпругата си и трите им деца. Роден е през 1973 година.
Като психолог Крис общува с хора, преминали през подобни житейски трагедии. Като писател – с ветерани от войната, за да представи по-правдоподобно събитията в книгите си. Какво научава?
"Те винаги твърдят, че е много трудно да обясниш какво всъщност представлява войната. За тях тя никога не спира. Когато си бил част от подобен конфликт, той остава в теб. По един или по друг начин. Тези хора се връщат в свят, който не осъзнава какво точно се е случило и не знае какво е да си бил на бойното поле. Първото нещо, което забелязвам, докато работя с хора, пряко свързани с войната, е колко е важно да ги изслушаш. Да се опиташ да ги приобщиш към всекидневния живот по-добре от преди. Какво можем да направим като граждани сега? Диалогът между великите сили не сработи. Оказа се, че се чувстваме безсилни и сякаш няма какво да направим. Има обаче неща, които зависят от нас. С общи усилия можем да направим света по-добро място. Чрез тях ще можем да смекчим тревожността си. Първото нещо е да слушаме. Например, когато бежанец дойде в Полша и каже – това е което ми се случи – трябва да го чуем. Да се опитаме да сме в помощ на тези хора. Да им създадем сигурно място. Можем да използваме тези моменти като време, в което обучаваме себе си и младото поколение. То в момента ни наблюдава много внимателно и усвоява как трябва да се държи във времена като тези".
Намираме се във време, в което преговорите и дипломатическите отношения не успяха да спрат войната и насилието. И това е много жалко, категоричен е Крис Клийв.
"Макар и ситуацията да е нова за Европа, имаме в съвременния свят много случаи, в които хората отиват на война. Включително и моята държава – например войните в Ирак и Афганистан. Цивилното население и военните там споделят същите преживявания и условия. Казвам с огромна предпазливост, че тази ситуация е нова за мен, нямаше обаче да е така, ако живеех в Ирак или в Афганистан. Или ако живеех в Сирия, където хората вече са станали свидетели на проваления диалог. Но, да, това е нова ситуация за Европа. Мисля, че изненадата се крие в липсата на връзка между убеждението, че имаме много общи неща в момента, че се познаваме по-добре от всякога, че имаме приятели в социалните мрежи от засегнатите места. В същото време се оказва, че този диалог, тази връзка не съществува. Оказва се, че решението е едно – ужасно насилие. Това е шокиращото. Мисля, че хората не могат да намерят начин да интегрират това в ежедневието си".
Дори и да сме добри и отзивчиви – ще успеем ли по този начин да победим оръжията?
"Ние не можем да обезоръжим войната с доброта, но можем да направим своя свят по-сигурен. Да предотвратим ескалация чрез доброта. Напълно съм сигурен. Какъв е механизмът за това ли? На първо място, не бива да демонизираме групи от хора. Например Русия и нейния народ. Това, което говорят младите хора, много ме окуражава. Те осъзнават разликата между властта в Русия и населението ѝ. Трябва да разберем, че е сторено зло и в същото време да отделим омразата от сърцата си към дадена група от хора. Първо, трябва да спрем ескалацията в собствените си сърца. Това е единственото място, в което можеш да стопираш омразата. Не бива да ставаме сурови, не бива да бъдем ядосани, не бива да слугуваме на предразсъдъци. Това можем да направим. Друга част от механизма е да сме гостоприемни към бежанците. Ще бъде трудно да ги посрещнем, но трябва да го направим. Защо? Защото това ни прави колективно силни. Тази идея, че можем да си вярваме. Да се грижим един за друг. Неспособни сме да спрем насилието, но можем да облекчим ранимостта на този свят. Това се превръща в наша работа. Какво друго можем да направим? Да научим какви са нашите собствени стойности. Трябва да си кажем – добре, сега разбирам колко е важно да правим повече за останалите. Да се грижим един за друг и да се пазим".
Според писателя единственият инструмент, който имаме е любовта и способността да се грижим един за друг – независимо дали е за нашия съсед, приятел, близък, който живее в друга държава.
"Нямаме достъп до оръжия, но имаме възможност да използваме невероятната сила на знанието, на обичането, на гостоприемството и грижата. Давайки на хората начин да победят безпокойството си, научавайки самите себе си какви са качествата ни, това са нещата, които са достъпни за нас. Това са силите, които можем да разгърнем. Вярно е, не можем да противодействаме на политиците и диктаторите. Можем обаче да направим много заедно. Мисля, че е важно да действаме, а не просто да седим, ужасено четейки новините. Да, четете новини. Бъдете ужасени. След това обаче се опитайте да сътворите някаква промяна в реалността чрез този страх. С помощта на собствената си креативност и любов".
Испания отбелязва ръст в раждаемостта за първи път от 10 години. През миналата година броят на новородените е с 0.4% по-висок спрямо 2023. Над 322 000 бебета са родени през 2024 в Испания, което е с повече от 1300 в сравнение с 2023. Данните са на Националния статистически институт. Въпреки ръста, увеличението на ражданията не води до..
Хората от Долна Оряховица се обединиха около каузата да имат паметник на Васил Левски. Повече от две години продължи дарителската кампания. Бронзовият монумент беше открит тази вечер. Десетки жители на Долна Оряховица се събраха да почетат 152-ата годишнина от безсмъртието на Левски пред бюст-паметника на Апостола, който беше открит в центъра на..
Над 406 милиона лева са постъпилите средства по бюджетната сметка на Министерството на отбраната за периода от 1 януари 2022 г. до 11 февруари 2025 г. като компенсации за предоставяне на военна помощ на Украйна. Това посочва министърът на отбраната Атанас Запрянов в отговор на въпрос на депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България"..
Младeжи от Монтана спасиха жена от грабеж снощи. Извършителят е задържан от тях. Директорът на полицията в Монтана ги поздрави и ги награди с грамоти 37-годишен жител на монтанското село Сумер нападнал 52-годишна жена от Монтана в центъра на града. Това станало снощи към 20:20 часа на улица "Стефан Караджа" в района на пощата. Нападателят е..
В Ловеч в момента се провежда традиционното национално възпоменателно факелно шествие в памет на Апостола на свободата под надслов "152 години безсмъртие". Колоната тръгна от сградата на общината в центъра на града и стигна до паметника на Апостола край историческата крепост "Хисаря".
Доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски е единственият кандидат за управител на Здравната каса по новата процедура, открита на 12 февруари. Той е издигнат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, показва справка на сайта на Народното събрание. Доц. Стефановски е лекар със специалност "Спешна медицина", също така е..
"Можете да избегнете всяка война с капитулация, но въпросът е в справедливия мир" - това заяви в Европейския парламент полският министър на външните работи Радослав Шикорски, чиято страна в момента председателства ЕС. Той каза това в отговор на въпрос за изявленията на президента Тръмп, че Украйна е трябвало да преговаря, а не да допуска войната...
Полицията в Благоевград обяви за издирване 39-годишна жена от село Аврамово, община Якоруда, и 7-годишния и син. Двамата са в неизвестност от 10..
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския..