Израелски военно-полеви болници работят при границите на Украйна с Молдова, Полша и Унгария

Тези военно-полеви болници са изпращани заедно с целите екипи навсякъде по света, където има сериозни земетресения, наводнения, цунами. Сега те са край границите на Украйна.

Исраел Вайнгертен от израелската червена звезда на Давид:

„Изпратихме в Киев четири напълно оборудвани бронирани линейки. Това бе помощта ни в рамките на Червения кръст, където членуваме. Помагаме за устройването на бежанците от Украйна, включително и за уреждане на всякакви бюрократични проблеми - документи, разрешителни за пребиваване, обучение и работа. Иска ми се да помогнем, още преди да бъдем помолени“.

Но има и още едни екипи. В началото те бяха организирани от лекари, получили образованието си или родени в Украйна или в други републики на бившия Съветски съюз. В екипите вече се включват евреи медици от цял свят, които също искат да помогнат. Групите са за дистанционна експертна помощ. Интернет сайтът на акушер гинеколозите се обръщат към родилки в Украйна или към техните близки. Ако заради бомбардировки или по други важни причини не могат да стигнат до родилен дом, а раждането е започнало, дежурните в сайта поемат неговото ръководене от разстояние. Особено активни са психолозите. Те имат денонощни дежурства за помощ на деца и възрастни.

Най-интересен е случаят с началника на отделението за детска травматология при болницата Рамбам в Хайфа проф. Марк Ейделмен. В началото на войната заедно с колегите си в САЩ, където е специализирал и защитил постдоктората си по ортопедична хирургия, събират пари и изпращат медицинско оборудване, лекарства, обезболяващи, дезинфектанти за болници в Киев. Дори не е очаквал, че те ще бъдат нужни на операция, която ръководи самия той.

В 3.00 часа през нощта го събужда телефонен звън. Млад лекар от Киев го моли за помощ. Ръката на пациента почти е откъсната от ракета. Държи се на няколко кръвоносни съда, част от мускул и кожа. Киевският хирург д-р Валентин Росински също е детски хирург и дори не си е представял, че ще му се наложи да е военен лекар. Бил е на гости при роднини в Хайфа, но и през ум не му е минавало да се запознае със светилото на ортопедичната хирургия проф. Ейделмен, от чиито статии се е възхищавал и ги е изучавал, за да ги приложи в своята практика. Когато посред нощ докарват в останките от болница, където сега работи, ранения офицер и става въпрос за спасяване на ръката му д-р Росински се престрашава и звънва на светилото, поставило личния си телефонен номер на сайта за дистанционна помощ.

Операцията се е водила по мобилния телефон. Прозорците са били затъмнени с черни чаршафи. Не можело да включат лампи като в нормална операционна. Осветяват раната с малки лампи и с фенерчета. Показват на израелския професор рентгенова снимка на костите. Налага се много бързо да се фиксира ръката и да се свържат кръвоносните съдове. Израелецът има значителен опит при лечение на пострадали от ракети, мини и сериозни домашни злополуки. Но не са достигали инструменти и материали за толкова сложна операция, както и операционни сестри и асистенти. Намират се почти на бойното поле. Липсва метален щифт за съединяване на костите. Налага се да го заменят с дълъг гвоздей. Укрепват го с медицински цимент и антибиотик. За съединяване на кръвоносните съдове използват дори безопасна игла. Но чудото се случило - ръката на ранения е спасена и няколко дни след операцията може да мърда пръстите си.

В опит за свързване с професора на телефона на кабинета му автоматичен секретар отговаря безизразно, че всичките му редовни прегледи и планови операции се отлагат за след края на месеца. Може да се предположи, че е заминал с екипа за Украйна.