"Европейската интеграция се намира в повратен момент на своята история. Вече живеем в условията на нова Студена война. Москва заплашва страни-членки на ЕС, като Швеция и Финландия, но и балкански държави. Руският посланик в Сараево заплаши Босна, че ако се присъедини към НАТО ще я последва съдбата на Украйна.
ЕС трябва спешно да премине от красиви, но празни обещания за абстрактна европейска перспектива към действие. Все повече балкански правителства и граждани не вярват на думите.
Затова предлагаме, вместо да говорим за абстрактната перспектива за членство след 50 години, да обвържем съвсем конкретно всички страни от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова с ЕС. Това може да стане чрез тясно икономическо свързване в общия пазар. Това не е нещо ново - така започва историята на ЕС през 1956 година."
С други думи - трябва ни нов Договор от Рим, нова Европейска икономическа общност, в която членуват всички демократични държави, и споразумение по тези въпроси още тази или най-късно следващата година, изтъква Кнаус. По думите му в това споразумение ще е записано, че това е само първата крачка към пълноправно членство в ЕС.
Как се възприема тази идея в Брюксел?
"Говорим за историческо решение, което е сравнимо с полагането на основите на европейската интеграция от бащите основатели на днешния Европейски съюз. Това изисква най-висш политически пилотаж и лидерство.
27-те страни членки са разделени на три групи. Има осем държави, които казват - трябва веднага да започнем преговори с Украйна за статут на кандидат. Друга група държави казва - това е добре, но да не забравяме Западните Балкани. Но има и трета група държави около Франция и Германия, които казват - не можем да си позволим разширяване преди да реформираме ЕС.
Компромис между тези три позиции може да се постигне само, ако има конкретно предложение за излизане от задънената улица. И аз мисля, че нашето предложение предлага точно това, защото то преодолява притесненията и на трите групи държави. Ние отправяме покана към всички държави, които изпълняват копенхагенските критерии за спазване принципите на правовата държава, да се присъединят към тази нова Европейска икономическа общност."
Това на практика означава Европа на много скорости, но не трябва ли преди това ЕС да се реформира, както настоява Франция?
"Напротив! ЕС разполага с инструментите, които са нужни за осъществяването на нашата идея. И точно това е решаващото в случая. Трябват ни реалистични идеи, които могат да се приложат без предварителни реформи.
Имаме пазарна интеграция - Норвегия и Исландия са част от общия пазар. От 2017 година имаме сключен договор за създаването на транспортна общност между ЕС и шестте държави от Западните Балкани. Това е прототипът. Точно такъв договор ни трябва и сега със страните, които биха искали да се присъединят към новата Европейската икономическа общност. Договор, който да се отнася до всички икономически отрасли", подчертава Гералд Кнаус.
Според него тази степен на интеграция не пречи преговорният процес за пълноправно членство да продължи.
"Въпросът е, че влизането в икономическата общност ще става в момента, в който държавите от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова, изпълнят копенхагенските критерии за върховенство на закона и за тях ще важат четирите основни свободи на движение между страните членки - на хора, услуги, стоки и капитал."
Как гледат страните от Западните Балкани на Вашето предложение? Не се ли опасяват от членство "второ качество"?
"Така е, това съмнение го има и е разбираемо. Но каква е алтернативата? Алтернативата е това, което се случва през последните десет години. От десет години Черна гора води преговори за членство в ЕС. За това време тя не само не се е присъединила, но дори не е част от общия пазар. Сърбия преговаря от осем години, а останалите дори не са започнали преговори.
Ако сега предложим на тези шест държави само след няколко години да получат четирите основни свободи на движение в рамките на общия пазар - на хора, услуги, стоки и капитал - това ще доведе до бързи и видими промени в живота на хората. И това съвсем няма да означава, че тези държави няма да продължат да преговарят за пълноправно членство в ЕС."
Кнаус припомня, че този път са извървели Финландия, Швеция и Австрия.
"Естествено, никой не е длъжен да тръгне по този път. Но нека не забравяме, че следващото разширяване на ЕС очевидно няма да е скоро, а в това време разликата в икономическото развитие на Западните Балкани и ЕС само ще расте."
Вашата идея, г-н Кнаус, касае само икономическата интеграция. А политическата?
"Без икономическата интеграция, която винаги е била движещата сила за ЕС не можем да очакваме икономически възход и инвестиции, които да променят облика на страните кандидатки. Естествено, че Западът трябва да си сътрудничи с тях във всички области. Албания, Хърватия и Северна Македония вече са част от НАТО.
Липсва обаче чувството както сред хората, така и сред политиците на Западните Балкани, че са част от европейското семейство. Норвегия няма този проблем, защото икономически е част от европейското семейство. Затова мисля, че Украйна и Молдова, както и Западните Балкани трябва да получат този шанс. След това, с проевропейски правителства в тези държави, може много бързо да постигнем и политическата интеграция."
Икономическата интеграция ще попречи ли на Русия, Турция и Китай да запълват политическия вакуум на Западните Балкани?
"Икономическата интеграция ще е огромен тласък за политическото влияние на ЕС в този регион. Нека вземем за пример Сърбия, където наскоро водих много разговори. Ако Белград получи сериозно предложение от ЕС да се присъедини към общия пазар, така че сръбските фирми и сръбските граждани да почувстват ползите от това още в следващите 4-5 години, тогава Сърбия би имала много по-голям интерес да се придържа към европейската външна политика. Условието, разбира се, е спазване на принципите на правовата държава.
Но ако Европа не протегне ръка, не може да очаква политиците да взимат решения в интерес на ЕС. И обратното - ако си взаимодействаме в икономиката, местните политици ще могат да защитят проевропейския си курс."
В редица интервюта предупреждавате за драматични рискове, пред които са изправени страните от Западните Балкани. Кои са те?
"Най-голямата опасност е Русия да запълни политическия вакуум, който оставя ЕС на Балканите. В момента този вакуум изпълват националистически формирования, подкрепяни от Москва. Представете си, какво може да стане, ако има провокации в държава като Босна? Босненски политици вече открито призовават за разпадането на държавата. Разпадът на Босна би бил катастрофа, Босна ще се превърне в Ливан.
В тази ситуация провокация на Русия или друга държава може да отприщи вълна от несигурност, насилие и страх, както в Северна Ирландия след 1996 година. Това е последното нещо, което хората на Балканите биха искали. В интерес на ЕС е да предотврати такова развитие."
"Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Фотоизложба "Чудеса на надеждата" откри русенската фотографка Мирела Партинова, а в кадрите си е запечатала първите дни от живота на бебета, родени с асистирана репродукция. На 5 декември в Голямата зала на Доходното здание в Русе от 18 ч. ще започне благотворителният концерт "Коледа в сърцето". Автор на сценария и ръководител на..
Столичната община създаде ново пространство за децата и техните семейства в квартал "Христо Ботев". Хъбът за ранно детско развитие е с капацитет за 50 деца и е реализиран с финансиране по проекта "Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София" чрез..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско. Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден. Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..
Не може да имаме никакви съмнения в лабораторията, в която са отнесени пробите на стадата от Велинград. Това заяви пред БНР п роф. Христо Даскалов,..