С Азия в сърцето - какви гледки засне Минко Михайлов за втората си изложба

41 снимки пренасят зрителите в Камбоджа, Виетнам, Тайланд, Филипините, Лаос, Мианмар и Обединените арабски емирства.

"Камбоджа е много интересна държава. Човек, като отиде там, особено първите години след като се възстанови и започна като демократична държава, виждаш как се строи нова система буквално от нищото. Докато бях там, вървеше реклама на кисело мляко "България". Хората ни свързваха с нещо позитивно, защото си го обичат", разказа фотографът в предаването "Изотопия".

"От всички тези държави виетнамците приемат България като изключително близка държава. Имам чувството, че на моменти повече от нас. В тяхната система, образователна, България е много широко застъпена. Учат дори стихотворения за България. Едни виетнамци ми бяха казали, че ги участ наизуст. За българската роза, за Карлово и за Казанлък."

Минко Михайлов е биолог и преподавател по фотография. За посещението си във Филипините – архипелаг с над 7 000 острова, си набелязал предварително "острови с интересни неща". На един от островите е заснел т.нар. Шоколадови хълмове.

"Стотици хълмове, хиляди, естествени образувания. В края на сухия сезон тревата там става естествено кафява, а околностите, които са джунгла, си остават зелени. И те остават точно като едни шоколадови топки в зелено море. В края на сухия сезон гледката е феноменална."

Там живеят и едни от най-малките примати в света, които тежат около стотина грама и се побират в човешка шепа.

"Нощен хищник с огромни очи. Държат рекорд в животинското царство сред бозайниците като съотношение очи спрямо глава. Направено е сравнение – при човека, ако беше запазено това съотношение, очите трябваше да са колкото грейпфрут."

Михайлов сподели, че обичайно пътува в сухия сезон.

"Във Филипините имахме "честта" да попаднем в тропичен циклон, който ни застигна. Два дена не излязохме от бунгалото."

Минко Михайлов е носител на медали от международни конкурси. Връща се отново на места, които го впечатляват. Така е например с Мароко.

"Не бях ходил в северната част, където е Синият град - Шефшауен. Останах много очарован. Изключително красив, колоритен, гостоприемен град. Другото, което не ми се беше случвало в Мароко, беше пясъчна буря в пустинята. И това ни се случи. После няколко дена си вадих пясък от ушите."

Фотографията създава приятелства, вярва той.

По стъпките на Минко Михайлов може да тръгнете и в звуковия файл.  

Снимки: Минко Михайлов