Рафаел Лос: Украйна може да удържи победа на бойното поле

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Деян Йотов с Рафаел Лос в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рафаел Лос e експерт по сигурност и отбрана от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика и е събеседник по темата в предаването "Събота 150".

Какво би означавало победа за Украйна? Връщане към статуквото отпреди 24 февруари, освобождение на всички отнети от Русия територии, включително Крим и т.нар. народни републики в Донбас или нещо друго?

Има доста различни мнения за това какво би означавало победа на Украйна от гледна точка на контролирани територии. В западните столици може би най-амбициозните тези идват от анализатори, които не са обвързани с правителствата си, а изразяват лични мнения. Но обърнете внимание на това, което президентът на Украйна Володимир Зеленски очерта като непосредствена цел към момента - армията трябва да се съсредоточи върху възстановяване на статуквото отпреди 24 февруари.

Това ще е тежка битка. Русия пренасочи настъплението си от Киев и северните райони на страната към Донбас. Това, което се чува от там, е че на някои места има опасност украинските сили да бъдат обкръжени. Но същевременно на други места успяват да освободят това или онова село. От птичи поглед картината изглежда доста статична, но ако се погледне по-внимателно и в по-малък мащаб битката е много динамична. И както при всяка война е много трудно да се предвиди със сигурност как ще се развият нещата.

Възможно ли е наистина Украйна да удържи военна победа срещу Русия?

Не е невъзможно Украйна да надделее на бойното поле. Динамиката на бойните действия в Донбас предполага, че също както често се случва по време на война, може да се окаже, че тактически решения на командирите на отделни части от фронта имат в последствие стратегическо значение. Така че не е невъзможно ситуацията да се промени значително с течение на времето благодарение на локални контраофанзиви на украинците, особено ако разполагат с обещаните им артилерия и танкове.

Ако се стигне до ситуация, в която никой не успява да надделее - до война на изтощение - полза ще има само Путин. Как може да бъде предотвратено такова развитие?

Това е точно проблемът, пред който са изправени в момента лидерите в Киев и на Запада. Разбира се, всички биха искали да избегнат още по-голяма ескалация. В същото време обаче Украйна трябва да получи помощ, за да може да възстанови териториалната си цялост. Но евентуално трето Минско споразумение - имам предвид договорка от същия тип, която само би замразила конфликта, би дало възможност на Путин да прегрупира силите си и да нанесе нов удар след известно време.

Спомнете си през 2014 година как още в началото се съобщаваше, че бойци от редовната руска армия преминават в Донбас и се бият на страната на сепаратистите там. Тогава с участието на френското и на германското правителство беше договорено второто Минско споразумение. То обаче помогна само дотам, че конфликтът беше замразен на тогавашните фронтови линии. Разбира се, това не беше трайно решение. И така Путин спечели 8 години, за да модернизира въоръжените си сили, да наложи мантрата, че Украйна няма право да съществува и в крайна сметка тази година да я нападне отново.

Затова не бива да се изпада в ситуация, в която да се преговаря за нещо като "Минск 3". За целта е много важно да продължи помощта на Запада за Украйна - и финансова, и икономическа, на хуманитарния фронт, и с модерни оръжия и военна техника. Освен гаубиците, които вече виждаме в Украйна, Съединените щати обещаха и артилерийски системи за залпов огън. Скоро се очаква да пристигнат и западни танкове, за да бъдат включени в контраофанзивата за освобождаване на окупираните територии.

• Доц. Огнян Минчев: Никога нищо не е достатъчно за Русия

• Руските сили продължават настъплението към Северодонецк и Лисичанск в Луганска област

• CNN: Вашингтон ще включи ракетни системи с голям обсег в оръжейните доставки за Украйна

Според мен и двете. Преди войната западните, и особено европейските анализатори, подцениха възможността Русия, всъщност Владимир Путин, да нападне Украйна. Дайте си сметка колко време отне на лидерите на Германия и на Франция да осъзнаят и да приемат, че струпването на войници по границите на Украйна през декември, януари и февруари не беше просто натиск, целящ Киев да направи някакви отстъпки, а подготовка за нашествие.

Същевременно експертите в Европа и в Северна Америка надцениха донякъде способностите на руската армия да води такава война. Това обаче си има обяснение и то е, че според повечето анализатори - тук включвам и себе си - пряк въоръжен сблъсък между Русия и НАТО би изглеждал коренно различно. За такъв са се обучавали десетилетия наред. А това, че дори не им е било казано, че ще нападнат Украйна, просто е оставило войниците и командирите им психически неподготвени да влязат в бой срещу силно мотивираните украинци.

Така че има много предпоставки човек да сбърка, ако се наеме да прогнозира как точно ще продължи войната и за руските, и за украинските сили. Едно е ясно обаче - лидерите от НАТО са сериозно обезпокоени от това, че Путин демонстрира, че по отношение на Украйна е готов да преследва геополитическите си цели чрез мащабни военни операции.

И много лесно, както намекна в една своя реч през декември, може да постъпи по същия начин и с други бивши части от Съветския съюз или страни под негово влияние. Това включва балтийските републики, Финландия, Полша. Правителствата им с право се опасяват, че може да са следващите в списъка на Путин.

Един от водещите руски военни анализатори открито предупреди в едно от иначе пропагандните предавания по руската телевизия, че Русия има голям проблем с военното си нахлуване в Украйна - американският "Заем-Наем" може да доведе до мобилизирането и въоръжаването на 1 милион свръхмотивирани украинци, а на руските бойци освен всичко друго им липсва нещо много важно и без което няма как да победят - боен дух.

Смятам, че е прав. През последните 3 месеца, включително още в началото на руската агресия срещу Украйна, имаше информация за много нисък боен дух сред руските военнослужещи. Това от части се дължи на факта, че са били настроени да участват само във военни учения до границите.

Неуспехите също водят до срив на бойния дух. Имам предвид многобройните вече реорганизации на командните структури, както и чистките сред отговорните офицери. А да не говорим за проблема с елементарната грижа за личния състав - войниците имат нужда родителите им да им пращат храна и топли дрехи на фронта.

А украинците имат мотивация дори в излишък. Те се бият за оцеляването си като държава и като народ. Има даже невероятно много доброволци. Това, което продължава да не им достига, е оръжия и бойна техника.

Ето още една причина да смятам, че не са грешни анализите, според които Украйна може да удържи победа на бойното поле. Със сигурност това не е невъзможно. Но ще е трудно и предвид факта, че Русия все още разполага с огромен ресурс за мобилизация. Засега Путин се въздържа от преименуване на специалната си операция във война. Ако го направи, ще има потенциал да стовари върху Украйна дори повече сила.

Но това, което вече им липсва и на тях, е достатъчно модерно въоръжение - заради загубите им досега. Тази седмица даже беше съобщено, че на фронта са изпратени 60-годишни танкове. Е, това все пак са танкове и с тях могат да бъдат причинени сериозни загуби. Но явно запасите в руския арсенал вече изтъняват.

Трябва ли Западът наистина да се тревожи да не бъде Путин унизен?

Има доста възможни отговори на този въпрос. Мисля, че Владимир Путин би могъл да представи каквото и да било като успех с цел да оправдае действията си пред руснаците. Той инвестира доста политически капитал в тази война - включително военен. Загубите на руската армия досега са огромнии те няма да бъдат забравени. Но доколко това може да му навреди политически, можем само да спекулираме.

Ако въпреки това ние на Запад превърнем путиновото унижение в мерило за нашите действия, това би имало невероятно парализиращ ефект за нас. Разбира се, трябва да имаме предвид потенциала за ескалация. Все още се дискутира какво всъщност означават досегашните заплахи от Русия с ядрените ѝ способности. Но аз съм склонен да мисля, че те не са сериозни. Много сме далеч от каквито и да било сценарии за употреба на такова оръжие, въпреки че заплахите това да се случи по традиция са си част от репертоара на руската дипломация.

Не бива обаче да изпадаме и в парализа от самодоволство. Защото, ако разсъждаваме в дългосрочен план, ние в Европейския съюз и в НАТО не бива да позволяваме агресията да се превръща в модел на водене на външна политика през ХХI век. Защото това би имало последици, не само за Украйна, но и за сигурността на други източноевропейски държави, а и по принцип за други места по света - като Тайван например.