Това каза пред БНР председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков след първото заседание на тематичната работна група, която трябва да реагира на 405-те коментара и забележки на ЕК към българския Стратегически план за земеделието. Документът планира как страната ни ще изхарчи 8 милиарда евро за земеделие в следващия програмен период.
"Не може авторският колектив, който е написал условията и плана за предишния програмен период, да напише и този план, без каквото и да е участие на научния елит", изтъкна Джиков. Според него авторският колектив се е "взел много насериозно", поставил си е оценка 5, а в плана, върнат с многобройни забележки, няма реални цели и конкретика.
"Как и с колко ще възстановим примерно производството на плодове и зеленчуци в рамките на три години, как ще направи така, че да се произвежда повече мляко, месо, продукти с български суровини, как ще започне истинско коопериране на земеделските производители."
За Джиков са налице "коректни, дипломатични забележки от страна на Европа и Брюксел", които макар и не в прав текст казват, че нямаме цели.
По най-бързия начин трябва да се сформира екип от Селскостопанската академия, за да се насочи ресурсът там, където трябва и където може, а не "да продължаваме да садим домати и да вземаме пари по баирите на Панагюрище", апелира земеделският производител.
"Затова достигнахме с лавандулата и с розата на този хал. Правим декари, вземаме едни субсидии, а на практика произвеждаме некачествена продукция, защото естественият хабитат, почвено-климатичният комплекс там не позволява да се изкара такова качество, каквото се изкарва в планинските и полупланинските райони."
Тези 16 милиарда са "уникален инструмент и огромен ресурс", с какъвто страната никога не е разполагала за земеделието си, коментира Тодор Джиков в предаването "Преди всички". По думите му има риск от загуба на тези евросредства и през 2027 г. да консумираме 75 на сто вносни продукти.
"Рискуваме 2027 г. да имаме още по-малко стопанства в сектор плодове, зеленчуците почти да изчезнат, тревопасното животновъдство да продължава да е в колапс. Това ли трябва да продължава да се случва?"
"Недопустимо е да продължаваме трети програмен период да се балтаем и да не успеем така да си структурираме инвестициите, интервенциите и схемите, че да развиваме силно земеделие, от което да се изхранваме", смята Тодор Джиков.
Той подчерта, че "не е срамно да изслушаш един земеделец", защото той е на терен и най-добре знае какво куца.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Сред запазените писма на Иван Милев е едно от 5 май 1923 година – до Анна Пашова. В него художникът споделя: "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове". Спомних си за тези думи, докато водих разговор с психолога Георги Добринов , който ще чуете да казва: "Когато работим, винаги е приказно. Много..
Държавата разглежда решаването на проблема с психичното здраве като великия комбинатор на Илф и Петров – спасението е проблем на самите давещи се..
Важните теми са какво правим с корупцията. Но не задаваме корупцията като въпрос, защото тя властва на всички възможни нива . Това коментира пред БНР..
Става дума за едно набеждаване , посочи пред БНР Димитър Иванов, професор по "Национална сигурност и лидерство" в УниБИТ, бивш офицер от Държавна..