На училище за русалки

Какво е да плуваш хем като човек, хем като риба? У нас отговора на въпроса знаят три професионални русалки. Вдъхновена от детските мечти, от приказката на Ханс Кристиан Андерсен и от анимационния филм за малката Ариел, преди година първата сред тях – Петя Петкова, основа училището за русалки "Атлана".

"Атлана е царицата на Атлантида, на подводния свят, а и донякъде е комбинация от две от имената на сестрите на Ариел. Това е прозорец към една фантазия, в работата до момента видяхме с много голяма радост, че когато като пораснал имаш възможността да осъществиш детските си мечти, е още по-хубаво. Наравно и деца, и пораснали идват да се преобразят и да пробват какво е да плуваш като русалка", разказва Петя за "Изотопия".

Наред с нея в училището преподават Ирина Шекерова и Симона Герджикова. Идеята обаче идва на Петя, след като преди десетина години за първи път вижда жива русалка по интернет. Този начин на плуване е популярен най-вече в Азия и САЩ, но вече е достъпен за всеки. Преди русалките плували основно в музикални клипове и филми, както и в огромни аквариуми и океанариуми заедно с рибите.

Световната пандемия подтиква наблюдението, любопитството и възхищението да се превърнат в действие. Така на повърхността в София изплува "Атлана".

"Една сутрин се събудих и си казах: "Защо пък не, какво толкова!?". Бях търсила и преди, че в България няма такова нещо. Всъщност ми дойде смелостта самата аз да пробвам, тъй като години наред бях следила фирми, които се занимават с производството на такава екипировка. Знаех горе-долу кои са подходящи за начинаещи, кои са малко по-професионални, кои са по-леки и безопасни, кои са по-тежки и реалистични, и реших да поръчам екипировка за себе си. Тя се състои от моноплавник, олекотен за начинаещи, и опашка, която го покрива", обяснява Петя.

Защото това, от което се нуждае истинската русалка, всъщност е точно екипировката, съчетана с плувни умения.

От там насетне русалката може да участва в артистични прояви, да преследва спортни постижения или просто да плува за удоволствие – в басейн или в открити води. Важното е да преодолее собствените си задръжки преди първото гмуркане:

"Ако трябва да съм честна, беше малко смущаващо първия път като отидох в басейна с опашката. Бях я поръчала в много обрани сиви цветове, да не е нещо ярко, да не привлича твърде много внимание, защото, разбира се, го има момента какво ще кажат хората. Очевидно не съм малко дете. Изглежда странно, но има момент, в който човек решава, че трябва да си прави кефа в този живот без значение кой какво би си помислил. Смятам, че тази първоначална смелост се отплати, защото случайните плуващи се зарадваха. Отнесох по-малко странни погледи, повече любопитство и интерес. Доста бързо след това ми дойде идеята за училище за русалки", спомня си Петя.

И така вече година. С разгара на лятото интересът към часовете се увеличава. Идват всякакви хора – малки и големи, мъже и жени. Момчетата наричат тритони. Все пак доминират момичетата. Някои от тях осъществяват дългогодишна мечта, други са просто любопитни. Трети смятат, че това е по-разнообразна тренировка, за да се поддържат във форма. Да плуваш като русалка означава да тренираш цялото тяло, казва Петя, като допълва, че стилът на плуване разчита на движението на тялото повече, отколкото на силата на ръцете: "От раменете до върха на опашката се случва вълна, натоварва и корема, освен краката, както и горната част на тялото".

Всички обаче се учат за удоволствие и в безопасна среда. Учителките им са изпитали на свой гръб и перка трудностите на русалството.

"На уроците ни всички плуват с очила, не е нужно да се тормозят очите, но когато имаме демонстрация или както ни се случи миналата година – и трите русалки участвахме в музикален видеоклип на Рут Колева – там няма как да си с очила, плува се с отворени очи. Може би отстрани изглежда естествено и лесно да плуваш усмихнат под водата с отворен поглед и движенията да изглеждат много леки. Когато е тренирано, се получава малко по-леко и пак продължава да бъде предизвикателно. (...) Зависи колко време, колко е хлориран басейнът, но е факт, че под водата с отворени очи виждаш най-вече силуети и сенки. Не е толкова лесно, когато имаш задача, траектория или превъртане. За да изглежда движението грациозно, се изисква тренировка, защото някои опашки са тежки. (...) Има и съвсем професионални, изцяло силиконови, по 20 кг. Във водата не тежат толкова, колкото извън нея".

В училището моноплавниците са леки, за да се справят с тях начинаещите. И по-леките, и по-тежките имат неутрална плаваемост. Друго предизвикателство пред професионалните русалки е задържането на дъха под вода. Тук напредналите се възползват от техниките на свободното гмуркане. Независимо дали е в училището или другаде, Петя вярва, че безопасността е най-важното условие за всяка русалка и дава пример с гмуркането в открито море:

"Миналата година плувахме и в Гърция, и в България като в Черно море е малко по-особено, тъй като е по-бурно. Тук експериментите са сведени до минимум. Може да се плува с опашка на русалка, но водата трябва да е наистина спокойна. Основното правило е: "Не плуваме като русалки там, където не бихме плували като хора". В Гърция е изключително интересно, защото водата е бистра и се получават много красиви видеа".

Русалки можете да срещнете не само край балканските плажове. "В началото на юни имаше Европейска конвенция за русалки в Белгия. Провежда се всяка година в един от техните басейни, които използват за гмуркане, фрийдайвинг и базови тренировки". По време на конвенциите русалките се събират за изложения на производители на екипировка, за уъркшопи как се позира под вода, как се изпълняват различни трикове и движения или просто се забавляват. "Основната идея е да се запознаеш и да прекараш време в компанията на хора, които споделят същата страст и хоби".

Русалките имат още световни състезания, а общността им нараства с всяка изминала година благодарение на социалните мрежи. Там могат да научат повече и за професионалните спортни моноплавници, с които могат да практикуват т. нар. "делфински удар", както и да се насладят на артистични опашки, направени и изрисувани изцяло на ръка. Според Петя е важно всеки да интерпретира русалството така, както му носи радост.

Да си русалка може да бъде и кауза. Точно това вдъхновява Петя, когато се запознава със света на професионалните русалки пионери. Особено с една от тях. Русалката Хана казва, че ни води на пътешествие, което превръща фантазията в реалност, за да се погрижи за нуждите на нашия свят.

"Тя е подводен модел, активист и има различни каузи. Има много красиви видеа как плува в океани с китове и акули. Гмурка се до потопени кораби. Може би това ми е останало най-ярко като образ в главата. Първия път, в който установих, че човешко същество може да се преобрази в русалка, са точно тези видеа. Това си остава и моя мечта – в някакъв момент и аз да имам възможността да се потопя на екзотична дестинация, да усетя тази тръпка", споделя Петя. За нея и природният свят, и светът на археологията и историята под вода са еднакво примамливи.

А за българите плуването като русалка става все по-атрактивно, пък и възможно, не само в София. "На 26 юни ще гостуваме в Пловдив, където ще проведем няколко часа за деца и големи русалки. След това се надявам, че ще имаме възможност да направим гостуване и по морето. Миналата година направихме еднодневно гостуване в Бургас с часове за деца и възрастни. Беше толкова зареждащо... Беше изключително уморително, тъй като дойдоха много хора. 40-50 човека минаха за деня, но колкото беше изморително, толкова беше и вълнуващо. Надявам се, че ще успеем да стигнем до морето и това лято", споделя Петя.

В София, Пловдив или на черноморския бряг – да си русалка не е много лесно. Понякога работиш на две места, понякога съчетаваш ученето с професията. Петя обаче не спира да търси и намира време и мотивация, за да продължи да бъде русалка. Дали детската мечта, превърнала се в ежедневие, все още носи приказно усещане? Да, убедена е изотопската русалка.

Сега Петя усеща като нереално да има училище за русалки, което продължава да се развива. Когато плува като русалка, се радва на изумлението на хората, които виждат подобно нещо за първи път. Когато успее да открадне време за басейна, се старае да усъвършенства уменията и техниката си.

Води се от веруюто, че единственият човек, когото трябва да впечатли, е 8- и 80-годишното ѝ "Аз". "Това ме кара да следвам изцяло нещата, които ми носят удоволствие, които правят ежедневието малко по-приказно. Като пораснал човек вярвам в приказките и предвид света, в който живеем, предвид събитията, които се случват около нас, смятам, че това е важен момент, за да запазим спокойствие на ума, да се разтоварваме и да си създаваме положителни преживявания и емоции. Защото ако сами не го правим, никой не би го направил вместо нас".

Петя се надява един ден 80-годишното ѝ алтер его да се гордее с нея – че не пропуска възможности, че се осмелява да живее. Само така, убедена е Петя Петкова, се случват най-интересните и ценни моменти.

Вече имате желание да сложите моноплавник и да усетите света през перката на русалка? Чуйте цялата приказна история за амфибии в звуковия файл.