Изложбата "Българско културно наследство в чужбина: места и практики" в София

В 13:30 ч. в Националния етнографски музей се открива изложба за българското културно наследство в чужбина. Учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН са обходили и проучили десетки места в Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с националното ни културно наследство - военни гробища, църкви и манастири, крепости, паметници на именити българи. Най-интересните истории за историята изследователите ще представят в специална брошура.

Главен асистент д-р Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика сподели за БНР, че извън територията на страната ни е трудно да се поддържат паметниците от българската културна територия

"Това не са само местата, които са свързани с миналото на България и старите територии, но също и пътищата, по които са минали прабългарите – например местата, където се установил Хан Кубрат и където е погребан, Волжка България, като една от другите българи. Също сме изследвали местата, където са се заселили Алцековите българи в Италия. Изследвали сме и места, които от по-новата българска история, където наши артисти, художнически и учени са оставили своята следа. Може би най-известният пример е Пенчо Славейков в Милано, но имаме места, свързани с Иван Вазов, с Левски“.

Много български войници са погребани извън границите ни - в Румъния, Унгария, Австрия, Сърбия, Гърция. Някои места са изоставени, а други - заличени.

"България няма цялостна политика за тези места във всички посоки. Това е един пъзел от различни политики, от различни инициативи на най-различни индивидуални хора и групи, институционализирани или не“, сподели Гергова в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.

До Втората световна война не можем да говорим за български паметни места извън територията на България, категорична е тя. След това пък е трудно пътуването на неофициални групи и социалистическата държава доминира в грижата за тези места, но официалният исторически разказ е най-важен и той не може да бъде оронва отношенията с Румъния, Съветския съюз, Югославия…

"Тогава се изгражда и като паметно място предполагаемия гроб на Свети Кирил в римската църква Сан Клементе. Тодор Живков и Людмила Живкова го посещават, поставят паметна плоча и се поставя началото на това ежегодно посещение, което виждаме и днес, но в почти всички останали посоки не се е правило нищо“.

Потомците на изселените от Северна Добруджа, от Егейска Македония и от Тракия българи още от 70-те започват отношения със своите далечни роднини в напуснатите места, но след 90-те години активно започват да комуникират с тях.